Към какво сочи Сочи?

Добави в Svejo
    Ивайло Пампулов 02/10/2009 08:26
Към какво сочи Сочи?
Бавно и методично белгийският доктор отваря запечатания плик.

Известният със своята безизразност президент на МОК прави обречен опит да промъкне драматична нотка в монотонният си глас: “Дами и Господа, Международният Олимпийски Комитет има честта да оповести, че домакин на 22-те зимни олимпийски игри през 2014 година ще бъде…(тук докторът прави предварително планирана, бременна пауза)…Сочи, Русия!”

Моля?! Какво? Сочи ли? Курортния град на Черно Море? С летните “дачи”? Слънчевите алеи? И палмите? Невероятно – оказва се, че дори Жак Рох – императора на сухарите, имал чувство за хумор. Сочи, а? Ах тии, шегобелгиец такъв! Всъщност, вече всички знаем, че няма шега и че вечно навъсеният, брюкселски хирург не е изневерил на характера си и е бил напълно сериозен. На 119-то си заседание, състояло се в Гватемала, Международният Олимпийски Комитет връчи зимната Олимпида на Сочи с 51 тайно подадени гласа. Южният град размаза великолепната кандидатура на Залцбург, а във втория кръг надделя и над солидният натиск на южнокорейският Пьончанг.

За по-голямата част от света, победата на черноморския курорт бе абсолютна изненада. Някога чували ли сте някой приятел да ви каже: “Отивам да пусна едни скички в Сочи!” Едва ли. Причината естествено е, че почти няма човек който да е ходил на “скички” в Сочи. Не че не е възможно. Снежните калпаци на кавказките хълмове са относително близо. За самите нас, също не е лошо, че буквално можем да отидем на зимната Олимпиада с моторница. Истината е обаче, че има поне сто причини Сочи дори да не помисля за Олимпиада: Градът не е и никога не е бил традиционен зимен курорт. Няма почти никаква инфраструктура и съоръжения. Транспортните артерии са в ембрионен стадии на развитие. Задава се стихийно строене на огромни обекти и недопустимо нахлуване в буферната зона на Кавказкия биосферен резерват, включително Националния парк Сочи и резервата Хребет Грушевой. Невероятно е, че членовете на МОК не си дадоха труда да адресират и сериозните проблеми с опасно радиоактивно замърсяване в района, където се изхвърлят високотоксични отпадъци от мега-телескопа Ратан-900 и от Уралската Минна Компания. Против всякаква логика, МОК избра да проведе Олимпиадата в изключително напрегнат, конфликтен регион, в който от години горят неразрешими етнически, религиозни и териториални конфликти. Като капак на всичко, идващата Олимпиада ще отнеме принудителното земята и домовете на хиляди жители на Имеретинската долина и ще ги “възмезди” със символичен държавен “минимум”.

Но явно всичко това няма никакво значение за 51 легално слепи членове на МОК, които решиха че точно Сочи е идеалното място за Олимпиада. Всъщност те имаха и доста солидни причини да изберат руската кандидатура. По-точно 12 милиарда солидни причини. Точно така: делегацията на братушките, водена в Гватемала Сити от самия президент Путин, гарантира на МОК, инвестиции в града-домакин на стойност 12 милиарда долара. Някои твърдят, че руският президент, със своя неустоим чар и ораторска виртуозност е омагьосал избирателния комитет и е спечелил саморъчно игрите за Сочи. Според мен хората, които вярват в тази теория, сигурно могат да бъдат убедени, че луната е направена от сирене ементал и че членовете на групата Хиподил преподават квантова механика в Масачусетския Технологически Институт.

Пари, пари и пак пари! Това е истината когато стане дума за МОК. Частни интереси, съмнителни сделки с корпоративни спонсори, корупция, и т.н., и т.н. Какъв ти Сочи?! Ако развеете достатъчно пари пред МОК, ще пратят игрите и в Чернобил. Стотина милиарда и Олимпиадата е тяхна, а стадиона могат да го вдигнат направо върху саркофага на авариралия атомен реактор. Какво от това, че около Чернобил имало повече радиация отколкото на планетата Нептун? Какво от това, че Майкъл Фелпс може да вземе да мутира още повече? Какво от това, виждате ли, че по време на маратона някой от състезателите може да бъде нападнат и изяден от двуметрова, фосфорецираща катерица? Има ли гаранция за колосални приходи ще има и Олимпиада, без значение дале ще е в Чернобил, в кратера на Попокатепетъл, или в географския център на ада.

За огромно съжаление това е всичко, което е останало от движещите принципи на т.нар. Олимпийско движение. Кога? Кога точно, започна корозията на Олимпийския идеал? Дали още през 1936 в Берлин, когато игрите за пръв път бяха натоварени с пропаганда и Лени Рифенщал засне прочутите си “спортни” филми? Или може би по-късно, когато студената война политизира състезанията и превърна спортистите в плакатни носители на съответната идеология? Кога започна краят на чистия наивитет; раздялата с невинността? Дали не беше в Мюнхен през 72? Или в бойкотираната Москва? Лос Анджелис? Сеул?

Всъщност, може би най-съществената крачка към потъпкването на Кубертеновият идеал бе направена през 1980 година, когато кормилото на МОК бе връчено на бившия служител на диктатора Франко, Хуан Антонио Самаранч. Испанецът обожаваше с всяка брънка на съществото си всичко материално. Въпреки това, еснафщината му имаше повод да го ревнува, тъй като Хуан също се радваше на горещо споделена любов към самият себе си. Самаранч направи драстично решение да комерсиализира напълно игрите, което навярно бе неизбежно и щеше да стане както с него така и без него. Но начинът , по които го направи, компрометира и хартата и основите, върху които се крепеше олимпийската идея.

Корпорациите нахлуха без ограничения и по стадионите и зад кулисите. За нищо нямаше последствия и от никoй не се търсеше отговорност. Членовете на МОК започнаха да се къпят в дерегулиран излишък и охолство. Много бързо корупцията се превърна от изключение в норма. Селекцията на градове-домакини стана състезание по наддаване. За най-голямо съжаление самите игри често се превръщаха в жалък, платен фарс, в които главните герои не бяха състезателите, а подкупените, самозабравили се съдии, мазни бюрократи и ехидни официални лица. Как ще забравим сълзите на ограбения от златото си боксьор Рой Джоунс, на нашия Данчо Йовчев и на толкова много други. Гласуването за нови спортове също стана повод за машинации и игри под масата. Вече за никого не е тайна, че на една типична Олимпиада има повече забранена химия отколкото на концерт на Грейтфул Дед.

Скандална бе селекцията на Атланта за домакин през 96, на стогодишнината на модерните Олимийски игри – тогава когато целия свят очакваше събитието най-после да се завърне в древната си родина. На всички бе ясно, че някои хора са забогатели около това гласуване, но по-късно организационният комитет успя да унищожи огромно количество документи малко преди да почне разследването за корупция. Мнoгoбройни доказателства за нечистоплътни сделки, екстравагантни разходи и луксозни проститутки изплуваха и около кандидатурите на Нагано, Берлин, Сидни и т.н. Феноменален провал бе, разбира се, и Олимпиадата в Солт Лейк Сити, която де факто сложи край на царуването на “негово превъзходителство” (както все още настоява да бъде наричан) Самаранч.

Мормониадата в Солт Лейк бе един своебразен магнум опус на Олимпийската корупция и безотговорност. Около тези игри паднаха и първите “жертви” на МОК, благодарение на документирани подкупи и противозаконни услуги оказани на ключови фигури в комитета. Десет члена на МОК бяха изхвърлени и още десет “санкционирани”. Главата на нашето Бате падна малко по-късно, но нека не го демонизираме напълно - той не е нито първият нито последният олимпийски анти-герой. Ако се вгледаме внимателно в сегашния състав на МОК, можем да открием много личности, които са по-сенчести от Борисовата градина. Личат имената на латино-американски милионери, движещи бизнес със спортни стоки, европейски аристократи, които не са работили през живота си, арабски шейхове и деца на бивши членове на МОК, включително синът на Хуан Антонио Самаранч, който благодарение на неизчерпаемата изобретателност на баща си се казва…Хуан Антонио Самаранч.

Един not най-колоритните членове е бившият тенис учител на Борис Йелцин - Шамил Тарпишчев. За неговите уникални авантюри в бизнеса ще ни трябва цяла статия. Ще спомена само че в продължение на две години, Шамил си издейства от Йелцин безмитен внос на алкохол и цигари, чрез т.нар. Национална Спортна Фондация. Това на практика му осигури монополен внос в цяла Русия. Знаете ли какво означава да имаш монопол върху вноса на алкохол и цигари в Русия? Ммда…без коментар.

Промените, които бяха въведени след ерата на испанеца не са маловажни, но все още са предимно козметика. Защо, например, като по правило състезатели на страната-домакин не ги хващат в употреба на допинг (Не броя автогола на Кентерис и Тану в Атина)? Какви точно са критериите за гласуване на нови спортове? Не че съм против голфа, а ръгбито направо ми доставя удоволствие, но…възможно ли е голфът да бе гласуван защото сега Найк и Тайтлист ще започнат да продават екипировка за стотици милиони долари в Китай, Индия и т.н., а ръгбито пък най-после да бе прието защото Жак Рох е бивш национал на Белгия в този спорт?

Самото провеждане на Олимпиадата в Китай е в тотално противоречие с втория фундаментален принцип на Олимпийската харта. Пекин наистина изнесе безупречна Олимпиада, но на каква цена? Нужно ли бе да се връщаме към грандоманията и национализма на студената война? Да се цензурира Интернет? Да се арестуват мирно протестиращите? Да се хвърлят луди пари за глупости? Да се печелят медали на всяка цена?

Най-фрапиращо и разрушително бе състезанието по вдигане на тежести, където от никъде се появиха мустакати китайки, способни да вдигнат дизелов локомотив. Бих им казал точно какво мисля за “постиженията” им, но ме е страх, че ще ме ударят с личния си автомобил по главата. В крайна сметка Китай мина през всички спортове и обра медалите като презрели праскови. Даже ако не се лъжа накрая започнаха да печелят медали от следващата Олимпиада. Плуването също беше тотален фарс, но това е друга история. Само, който не беше се цопнал в басейна не беше поставил световен рекорд.

И кога най-после някой ще тропне с крак и ще сложи край на ексцесиите около официалните откривания? Не може ли просто спортистите да минат усмихнати по пистата, някой достоен бивш олимпиец да запали огъня и игрите да започнат? Защо е нужно 10 000 роботизирани деца да репетират три години неразгадаема, абстрактна пантомима или някакъв облечен като сперматозоид гимнастик да танцува алегоричен казачок в огромен, прозрачен глобус, увиснал над трибуните? И още нещо: ако фоерверките по време на откриването, могат да бъдат видяни с невъоръжено око от екзопланета, това означава че организаторите са прекалили. Хубаво ще бъде откриванията да престанат да бъдат надцаквания по изхвърляне на градовете-домакини и манифестации на пaнаирен кич и да се превърнат в това, в което са били навремето. най-обикновено начало на една мирна асамблея на спортисти от целия свят. Един свят перманентно поставен в състояние на глобална икономическа, политическа и екологическа криза, би бил по-впечатлен от демонстрация на скромност и сдържаност отколкото на екстравагантно прахосничество и националистична мегаломания.Искрено се надявам някой ден да бъде сложен лимит за време и пари на откриванията.

Естествено, има и достойни и честни членове на МОК. Самият Жак Рох прави впечатление на праволинеен човек с благородни намерения. Всъщност, вината може би не е в самите членове, колкото в самата система, която не се отнася сериозно към слабостите на човешката натура. Хората са изтъкани от слабости по дефиниция. Каква е гаранцията, че самите ние не бихме се корумпирали в среда, която създава великолепни предоставки за корупция?

След броени дни, в Копенхаген ще се състои поредната сесия на МОК. На нея ще бъде избран градът домакин на летните Олимпийски игри през 2016. Мадрид, Токио, Рио, или Чикаго? Логиката подсказва Рио, но ако има нещо, което да сме научили през годините, то е че логиката и Международния Олимпийски Комитет не съжителстват в хармонично разбирателство. Възможно е самият Обама да се появи на сесията в Дания за да лобира за любимия си град. Но ако Чикаго вземе, че спечели, не вярвайте, когато ви кажат че той е наклонил везните с ораторското си майсторство и неотразимо Oбамаяние. Селекцията на Сочи е показателна за това колко малко всъщност се е променило в МОК. Рох се опита да спре кранчето, но хората знаят къде точно зад къщата има кладенец. Сега си давам сметка, че белгиецът има основание да не се усмихва. Може би се досеща към какво всъщност сочи Сочи: необходимост от радикална промяна. Той минава за свестна личност и се надявам да въведе поне някакъв ред в Олимпийското движение. Човекът е хирург, в края на краищата, и понеже преди много години е полагал Хипократовата клетва, се надявам в най-скоро време да хване скалпела и да почне да лекува…по възможност откъм главата.

Иво Иванов, Канзас

 


Коментари

Николай Кънчев: Не показахме пълния си потенциал (ВИДЕО)

Николай Кънчев: Не показахме пълния си потенциал (ВИДЕО) 27.04.2018 | 09:35

Треньорът на Черно море (2000) Николай Кънчев заяви пред Viasport.bg, че неговият отбор не е показал целия си потенциал във финала за купата на БФС срещу Септември при юношите старша възраст.

още по темата»

Антон Кирилов: Септември дава шанс на юношите си (ВИДЕО)

Антон Кирилов: Септември дава шанс на юношите си (ВИДЕО) 27.04.2018 | 09:00

Треньорът на Септември (2000) Антон Кирилов заяви, че в клуба се дава реален шанс на юношите да играят мъжки футбол, за разлика от много други отбори в България.

още по темата»

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg 13.01.2018 | 21:47

На 11 януари основателят и собственик на Фейсбук Марк Зукърбърг направи изявление в социалната мрежа, в което обяви плановете й за тази година.

още по темата»