Треньорът Иво Николов: В България се разми границата между истинския хокей и аматьорския

Хокей на лед
Добави в Svejo
    Валентин Маринов 09/04/2014 13:45
Треньорът Иво Николов: В България се разми границата между истинския хокей и аматьорския

Иво Николов е селекционер на юношеския национален отбор по хокей на лед до 18 г., завършил на четвърто място на световното първенство в група "А" на III дивизия в София преди дни. Viasport.bg разговаря със специалиста за представянето на тима на шампионата, пък и по теми, които не губят давност и не са свързани с конкретни събития. Вижте какво сподели Николов не само за отбора си и хокея като цяло, а също така за най-тежките проблеми на българския спорт и аномалиите с физическата активност. Най-долу ще намерите негова визитка.

- Знам, че сте от треньорите, които следят и статистиката доста подробно. Става въпрос за резултати и класирания, не толкова за удари, спасявания, були - нещо, което поначало е задължително за всеки специалист. Помните ли в последните години друго първенство, в което до последния ден няколко отбора да имат шанс както за първото място, така и за изпадане?
- Статистиката не може да излъже. Наистина е прецедент във формата на дивизии. Имам предвид разделянето на втора и трета, в която играем ние. За 14 години не е имало такова първенство. Обикновено изпадналият от втора дивизия лесно се завръща на следващата година. Така беше с Китай през миналата. Тогава ние загубихме от този тим с 0:14. За разлика от настоящата, в която победихме Австралия с 1:0. Първенството наистина беше с много изравнени сили. Трябва да отдадем заслуженото на Израел, който отбор  се качи от група "Б". Имат видно израстване, при положение че няколко години не се явяваха на световни първенства.

- Мина време и се предполага, че емоциите са поутихнали. Доволен ли сте от нашето класиране - четвърто място? Или разочарован, че бе изпуснат поне медал?
- Раздвоен съм. Доволен съм, че постигнахме две победи, толкова бях предвидил. Не съм предполагал, че ще спечелим срещу Австралия, но със сигурност планирах успех над Мексико. Реално, ако бяхме станали първи, щеше да е над нашите възможности, над нивото на целия ни хокей. Независимо че имахме този шанс. Във втора дивизия няма как да се надяваме за нещо повече от последното място. Трябва да бъдем реалисти. От друга страна съм разочарован, защото такъва възможност се случва веднъж на десет години и повече - да спечелиш дивизията, или поне да вземаш медал. Изпуснахме питомното в решаващия мач срещу Китайско Тайпе. В оставащите два щеше да ни стигне и една точка за призовата тройка.

- Мачът с Тайпе ли се оказа преломен за отбора? Две победи, оглавяване на класирането, тимът водеше и в резултата на този двубой след 2 третини...
- Това беше повратната точка. Моето мнение е, че повлияха редица фактори извън леда, които не са тайна за специлистите и близките до отбора. Не искам да влизам в детайли, но имаше прекалено големи очаквания от родители и странични съветници. Трудно понесохме славата от летящото преминаване през Мексико и Австралия. Надигравахме и Тайпе. В един момент момчетата не можаха в пълна степен да осъзнаят отговорността. Направиха няколко излишни наказания, при едно от които азиатците изравниха. Оттам невладеенето на нервите взе превес. После вече бе трудно да се потушат конфликтите в самия отбор, а и тези извън леда, в които са замесени бивши хокеисти и деятели. Има хора, които си позволяват да се месят твърде много. Така че можем да разделим представянето ни на два етапа - до третата третина с Тайпе и след това. За последните два мача на практика останахме без защитници поради наказания и контузии.

- А защо имаше конфликти в отбора?
- Трудно ми е да говоря сега. В крайна сметка момчетата са достатъчно големи, за да си направят самооценка. Прекалено големи очаквания има за класирания, точки, награди, като например Играч на мача... Все неща, които не са чак толкова важни, когато един отбор побеждава. Но изглежда има свръхамбиции на някои състезатели и хората около тях. Те държат да имат нещо, което да ги отличава от другите. Едва ли това е верният път за изява, още повече когато говорим за колективен спорт като хокея.

 


- Тези конфликти бяха ли налице и по време на подготовката за световното?
- И да, и не. Поначало това е най-доброто поколение, което расте в последните години. И явно не е лесно да се разделя славата между толкова много "звезди". Така или иначе тече една конкуренция във всички състезания за точки, награди, класирания... Но поначало ние имаме 24 деца, от които трябва да отсеем 20 за световно първенство. А ако имахме 220, щеше да е много по-лесно, защото тогава се избира сред по-голям брой състезатели. И по-ясно би се виждало кои могат и кои не. А в нашия случай границата е много тънка. Това е трета дивизия и в другите отбори ситуацията е сходна. Само Австралия се отличава, тъй като отборът им е събран още през октомври. Този състав, както и Нова Зеландия, са били на подготовка в Словакия. Те разчитат основно на момчета, които играят в академии, например в САЩ и Канада. Или на такива с руска жилка. Докато нашият най-голям проблем си остава вътрешната конкуренция.

- Подготовката на отбора само в София ли протече?
- Изцяло. Направили сме точно 28 тренировки, но на едва четири от тях присъстваше целият състав - заради училище, заетост или Господ знае какви други причини. И на всяка тренировка разполагах с различен отбор. Аз си знам какво ми костваше този месец и нещо. Благодаря на шефовете на двете пързалки - "Славия" и Зимния дворец, които си изпълниха ангажимента.

- Намирате ли ваши грешки, било то в селекция, подготовка, подход към мачове, тактика?
- Най-вероятно има. Не съм безгрешен. Но трябва да тръгнем оттам, че с този набор от играчи, някои от които не умеят елементарни неща, като спиране, подаване на шайбата и шутиране, не можем да имаме големи вариации в тактиката. Тоест, тактиката ни не може да се подчинява на заучени комбинации, дори с човек повече на леда. Видя се, че имахме много пъти числено преимущество, но реализирахме малко голове така. А е работено, казано е кой какво да прави. Това е въпрос и на самодисциплина от страна на самите играчи. Те изпълниха много малко от поставените задачи. В първите два мача спазиха указанията и спечелихме.

 


- Спомням си как след втория мач споделихте следното: "Този отбор изпълнява тактическите указания и затова побеждава"...
- Не съм си променил мнението. Пак казвам, когато нервите взеха връх, дисциплината също се разпадна. Владееш ли емоциите си, вземаш и правилни решения. Дори с осакатения състав можехме да победим Нова Зеландия. Повеждахме и бързо ни връщаха головете - това не може да се обясни с друго, освен с липса на концентрация.

- В първите две третини на мача с Тайпе, когато резултатът бе 1:0 в полза на България, играта на отбора вървеше, но в същото време личеше повече мисъл за защита, отстъпване на инициативата и дебнене за контраатаки. Такива ли бяха заръките ви и ако отговорат е "да", защо?
- Нека първо да кажа, че поне за мен, нашият отбор се пързаля най-добре от всички в тази дивизия. Но тимът на Тайпе показва настойчивост и динамика в играта не от тази година. Следя ги и затова знам. Ние нямаше да издържим в тяхното темпо, ако бяхме тръгнали да се надиграваме агресивно. Поведохме и задачата беше да ги накараме да сбъркат, за да отбележим второ попадение. Видя се, поне отстрани, че нашите противници вземат медикаменти за възстановяване. Ние, поради липса на средства, не разполагаме с такива. Тези неща играят роля. Отделно, че азиатците имаха по-равностойни три петици, отколкото ние. Още повече в третата третина, когато допуснахме много наказания. Такива са ни възможностите. Да не забравяме, че година по-рано загубихме от същия отбор с 2:9. Чувствително сме подобрили нивото на пързаляне и персоналното покритие, но сега стигнахме само до равностоен мач. И не бива да омаловажавеме направеното в Тайпе за последната година. Те са въвлекли 360 състезатели на тази възраст, които да минават тестове и от които да изберат 20 за национален отбор.

- Правите паралел с миналата година, когато отборът оцеля в групата с победа в последния мач срещу Мексико. Тогава пето място, сега четвърто - може ли да се говори за прогрес на тази възраст? Освен в пързалянето?
- Ние в скорост и техника на пързалянето стояхме добре. Другото са цифри. През миналата година головата разлика беше 8:32, а сега 11:17. Всички мачове бяха равностойни, можехме и да спечелим в онези, които загубихме.

 


- Равностойни с изключение на последния срещу Израел (бел. ред., загуба с 2:7)...
- Тогава момчетата се бяха предали предварително, че няма как да спечелят без няколко основни единици. Знам какви бяха настроенията в съблекалнята. Нека продължа. Имаме чувствително увеличение на шутовете. Никога не сме стреляли толкова много в последните световни първенства. Срещу Мексико сме 38:20. Това не се е случвало от години в мачове срещу Армения и Монголия, примерно. Отбори, които не съществуват вече. Тези играчи са продукт на 4-5-годишен труд с един отбор, сформиран когато бяха на 12-13 години. Те са изиграли не по-малко от 40 международни срещи. С тях се представихме на Балканиада преди две години в Измит, победихме Турция и завършихме без загуба там. Това поколение познава вкуса на успеха, то има повече победи, отколкото поражения, което е много важно. Хубавото е, че догодина само четирима няма да имат право да играят до 18. Остава вратарят, основната част от нападателите и ще имаме проблем само със защитниците. Дано успеем да реагираме добре на този проблем, имаме време.

- Въртим се около това, че все пак класирането ни е реално и според възможностите?
- Малко ни раздели от медал. Трябваше да издържим 26 секунди срещу Нова Зеландия, когато мачът отиваше на продължение. 18-годишният отбор е най-напред в световната ранглиста от трите ни национални състава. През 2013-а в Тайпе бяхме четвърти от пет отбора, сега сме на същата позиция, но от шест. Оставаме в дивизията с добри показатели и разполагаме с изграден тим. Ако пързалките функционират нормално имаме всички основания на надежди за добро класиране и догодина на същата възраст.

- Ами ако не функционират нормално? Тук засягаме друга болна тема...
- Не бих искал да захващам тази тема, защото има много неясноти. Не можем да влияем на това. Ако останем на една пързалка, която ще трябва да приеме всички от фигурното пързаляне шорттрека и хокея, не ми се мисли. Не съм сигурен дали някой изобщо в България има идея как ще се случи - по какъв регламент и как ще бъдат разпределяни часовете.

 


- Извън ремонта на Зимния дворец, вие като специалист, какво бихте искали да се случи, за да има повече хокеисти, повече отбори, а оттам да се вдигне нивото на играта и на националните тимове?
- Следя всичко, което се случна в спорта в България, не само в хокея. Тук ще цитирам един от най-големите треньори в леката атлетика - Георги Димитров. Той казва, че в последните 24 години девалвира треньорската професия. Няма респект към треньорите като към хора, които учат децата. Професията вече не е престижна и съответно нивото в клубовете във всички видове спорт е много ниско. За да има резултати треньорът е човека, който трябва да определя време за подготовка, методика и така нататък. Конкретно в хокея сега цари безвремие, защото дойдоха много хора, които никога не са се качвали на кънки, но се изживяват като фактори. Позволяват си да дават оценки, да казват кое е правилно и кое не, да влияят на състезатели, да казват с каква екипировка да се играе... Например, битува мнение, че трябва да се купува най-скъпото, което е на пазара. Едни родители имат възможност и го правят, други не. Оттам също тръгва разделение.

- Ами прословутият казус с базата?
- Трябва да се изгради по-добра основа за практикуване на спорта. Клубовете да бъдат подпомагани с повече часове на леда от мениджмънта на самите зали. Така е в страни с добри традиции като Финландия и Норвегия, но и в съседна Сърбия. Там общините поемат часове, привличат се деца. Който реши да остане, получава екипировка от клуба. При нас подрастващите с по-малки финансови възможности почти са обречени да не могат да играят хокей. Защото в един момент екипировката умалява, а трябва да се купува нова. Още нещо, за което малко специалисти си позволяват да говорят. Ние нямаме единна наредба за обучение в училищата. Която да гласи, че например от 1 до 7 клас децата учат само сутрин или само следобед. Всяко училище само за себе си определя. И се стига до парадокси, при които от един отбор с 15 състезатели, ти готвиш петима, а другите не могат да присъстват, защото са на училище. Трябва да правиш две занимания, което пък натежава на бюджета на клуба. Да не говорим, че тренировка с пет човека не е ефективна. Двете пързалки в София един вид са на самоиздръжка. За тях така наречената свободна пързалка е основно перо. И за тази дейност се отделят най-добрите часове. Трябва да тренираш преди или след това, в единия случай е неудобно, а в другия късно за малки деца. В моя клубен отбор имаме по 100-120 тренировки на сезон. Това е абсолютно най-ниската граница за трета дивизия. В страните от нашата черга се говори за над 200 занимания и повече от 20 мача, докато ние сме с двойно по-малко. Как да очакваме резултати при това положение?

- Не звучи никак оптимистично от устата на един треньор...
- В България се разми границата между истинския хокей, в който има календар и от националните отбори се очаква нещо, и аматьорския, където хората играят за забавление. Така стана, тъй като на 18 години един млад човек продължава да учи или почва работа. Дори да не спре да играе, той тренира два пъти в седмицата. При това положение ти не можеш да изградиш силен мъжки хокей, който да е конкурентен. Говорим за чиста проба аматьорско ниво, което не дава добър пример на подрастващите. Как да очакваш от децата определени неща? Ние сме прекъснали тази връзка - между училището и спорта на професионално ниво. Сега подрастващите идват да тренират даден спорт без елементарна координация, защото между първи и трети клас не са научени на тях. Не можем да компенсираме цялостното им физическо изоставане. По ред причини в България като цяло скъсахме със спорта. Как навремето всяко училище имаше отбори по волейбол или плуване, а сега някои дори не участват в ученическите игри?! Трябва да бъдем подпомогнати от държавата чрез министерствата на образованието и на спорта.

 


Визитка

Иво Николов е роден на 4 август 1964 г. в София. Преминава през всички юношески възрасти на ЦСКА, многократен шампион на България. В периода 1984-1986 г. играе в Академик (София). Учи висше образование в Москва и завършва през 1990 г. с червена диплома, което означава отличен успех в специалността хокей на лед. През 1992 г. се дипломира и в НСА със спортен мениджмънт. Треньор на Металург (Перник) - 1990-1993 г., помага и за хокейния проект във Велико Търново. От 1999 г. е в Левски, а от 2008-ма се отделя с новия хокеен СК Левски. Клубът има юношески формации, без мъжки състав. Иво Николов притежава всички сертификати за треньор, бил е на семинари и обучения на международната федерация по хокей. Представител на България в Балканската лига с решение на управителния съвет на БФХЛ.

 

-----

Коментирай по тази и други теми във Форума на Viasport.bg

 

-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


-----

Заповядайте в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com




Коментари