Петър Великов: Липсата на средства гони треньорите от шахмата

Шахмат
Добави в Svejo
    Ивайло Пампулов 12/11/2010 22:10
Петър Великов: Липсата на средства гони треньорите от шахмата
Петър Великов е селекционер на детските формации на националния отбор по шахмат на България. Преди 2 седмици той се завърна от световното първенство в Халкидики (Гър), на което възпитаниците му не успяха да спечелят медал. Ето какво разкара гм Великов за шампионата и за проблемите на българския шахмат пред Viasport.bg:  

 


 - Г-н Великов, как оценявате представянето на децата на световното в Халкидики?

- Смятам, че се представиха достойно. В действителност можеше и по-добре да бъде, но като се има предвид, че първоначалните очаквания бяха за по-слаби изяви, значи е било добре. Беше ясно, че турнирът няма да върви на всички. Имаме едно 7-о, едно 14-о и едно 17-о, изобщо в 30-ицата класирахме 6-7 деца. Но имайте предвид, че на световното участват не по едно дете от държава, както ние. Индия, например, която е много шахматна държава не само покрай Ананд, играеше с по 6-7 деца в една възраст. Руснаците бяха общо 130, китайците също бяха над 90. Така че оценявам българското представяне за не лошо, даже след 7-ия кръг стояхме фантастично – 4 деца в първата осмица, други две бяха в подстъпите и други с шансове да влязат. В последствие обаче някои не издържаха психически, направиха по 2 загуби поред и това се отрази на крайното класиране. Но пък и това беше нормално, защото накрая започват да играят с по-силните съперници. Като цяло мисля, че имаме талантливи деца, но жалкото е, че са по едно-две във възраст.


Киприан Бербатов

 


- Най-големите очаквания бяха свързани с Киприан Бербатов и това може би му се отрази негативно на психиката…

- Много силно му се отрази. Той вече играе в мъжкия шах и приемаше много отговорно нещата, тъй като реално на него се разчиташе за медал. От напрежение той не успя да се реализира. Беше много разочарован от представянето си, но се надявам бързо да дойдат новите му победи, за да вдигне самочувствието си.


- Как видяхте представянето на двукратната европейска шампионка Габриела Антова?

- Трябва да имаме предвид, че световното е доста по-силно състезание от европейското. Смятам, че 14-ото й място не е лошо класиране. Освен това пред нея са само представителки на силните школи на Индия, Китай, Русия и САЩ. Там треньори са все от школата на бившия Съветски съюз, което говори действително за тяхната сила. В тази възраст ние имаме и друго талантливо момиченце – Нургюл Салимова. Тя игра много добре през целия турнир, а освен това е и по-малка – на 7 години е, така че догодина отново ще се представя във възрастовата група до 8. На нея ще разчитаме за висок резултат на европейското, което догодина ще бъде в Албена през септември. На световното ще участваме много трудно, защото ще е в Бразилия.


Нургюл Салимова (вдясно) ще се състезава още една година при 8-годишните.


- Как се справихте с финансирането на 17-членния отбор за Халкидики?

- Организаторите поемат хотела и храната на един състезател във всяка възраст. Другите участници, както и пътят, и престоят на придружителите им обаче си е за тяхна сметка – т.е. на родителите. Сега беше добре, че световното бе близко, но за догодина сигурно ще отиде само този, който си намери спонсор. А това в шаха е доста трудно.


- Имаше ли специализирана подготовка за участниците ни на световното?

- Направихме две лагер-школи преди европейското и преди световното. Лектори бяха гм Спиридонов, който е обявен за треньор номер  1 на Франция и има трима шахматисти в техния олимпийски отбор, както и гм Крум Георгиев и аз.


- В какво всъщност се изразява вашата работа на селекционер?

- Децата тренират при личните си треньори, а селекцията се прави от самите резултати в първенствата. Който е първи избира къде да участва – дали на европейско или световно, а за втория остава другия шампионат. Разбира се, те могат да участват и на двете, но само едното състезание им е безплатно. Така се случи и при Габриела, която беше втора на нашето първенство. Отиде на европейското, стана шампионка и вече по-лесно успяха да намерят пари за световното. Предполагам, че догодина първите 4 във всяка възраст ще отидат на европейското в Албена, а пък за Бразилия ще пътува, който си намери пари. Аз водя отбора на състезанията и там им помагам във всичко.


- Освен средствата, кой е другият най-големият проблем пред развитието на детско-юношеския шахмат?

- Да, наистина на първо място е липсата на пари. В България нямаме един треньор на заплата. Всичко идва от таксите, които родителите заплащат в клубовете. Това пък спира по-силните шахматисти да се занимават по-професионално с децата. Затова ние много изоставаме в по-големите възрастови групи. Те в началото са талантливи – дадат резултати, но в един момент трябва да ги поемат треньори с по-голям опит. В началото си е педагогика – да ги научиш да обичат шаха и да играят, но после, когато трябва да се учи по-професионално – няма кой, тъй като всеки търси други начини да изкарва прехраната си. Когато дойде време шахматът да се обяснява научно – ние закъсваме.


- Правят ли достатъчно според вас и държавата, и федерацията за развитието на шахмата?
- Държавата – не. Федерацията се старае като организира турнири. Но нали разбирате, че с годишен бюджет от 100 000 лв., в който влиза всичко – и олимпиадите за мъже и жени, и всички други състезания, няма какво толкова да направи. Ето сега аз работя с Маргарита Войска и в Локомотив (София). Не участваме с отбор при най-малките на републиканското отборно, заради липса на пари, а имаме не лош състав. За двете групи на Боровец трябваше да дадем 1500-2000 лв. и то при положение, че федерацията намери много евтин хотел на пълен пансион. Ние обаче няма от къде да ги вземам тези пари.


Коментари
Още по темата