Нашите истински герои, за които иначе не ни пука

Общество
Добави в Svejo
    Валентин Маринов 07/02/2016 11:55
Нашите истински герои, за които иначе не ни пука

15-годишната Мария пътува в тролея в родния си град Стара Загора на връщане от тренировка по плуване. Внезапно возилото спира - на шофьора му е прилошало, глътнал си е езика. Мария си проправя път сред хората, отива при него и най-хладнокръвно оказва първа помощ, като вади езика му. Спасен човешки живот.

 

Приблизително на същата възраст, Марио от Белоградчик се притича на помощ на по-малко дете на Белоградчишките скали през декември 2012 г. Без да се замисли. Нали помните случая? Наскоро по една телевизия ни го припомниха, но развръзката за Марио не е точно по холивудски. А беше нашумял доста. И беше футболист.

 

Има нещо общо между Мария и Марио - освен спорта. И двамата са от Дом за деца без родителски грижи, както е модерно да ги наричаме вече.

 

В началото на годината трима бивши футболисти в Монтана спасяват жена, нападната от пуснат от затвора рецидивист. Най-малкото осуетяват кражба.

 

През пролетта на 2015-а 16-годишните юноши на футболния Левски-Раковски Иво Сапунов и Никола Димитров връщат чантата на 70-годишна пенсионерка, като догонват крадеца и успяват да му я измъкнат. Случката се разиграва край стадион "Раковски" в столичния квартал "Иван Вазов”.

 

Марио Бранимиров Христов, баскетболен треньор на подрастващи в Правец, спира колата си пред невярваща на очите си жена, която едва си проправя път в поледицата в градчето. "Ела, ще те закарам където поискаш", казва Марио.

 

Ами добрите примери във волейбола? В този спорт благородните и интелигентните поначало не са никак малко.

 

През 2013 г., по инициатива на треньорката Милена Маринова, спортисти от Добрич купуват дрехи и играчки за сирийски бежанци. Тогава на мигрантите не се гледаше с толкова лошо око, както сега.

 

Няма да се спирам на десетките примери за подпомагане на болни и нуждаещи се. Има ги във всички спортове. Последният случай накара кръвта ни леко да закипи (в добрия смисъл) - недирижираното обединение между ЦСКА, Левски, Лудогорец и школите на Литекс и Ботев (Пловдив) за събиране на пари за бащата на "червения" юноша Павел Головодов. 

 

Събитие без аналог. Е, тук животът не бе запазен - Георги Головодов си отиде.


Със сигурност пропускам много джентълменски, чисто човешки постъпки, простете за което. Важни са изводите.

 

А могат да се направят няколко. Българите сме съпричастни и способни да си подадем ръце само тогава, когато някой е закъсал, когато има проблем. Общото между всички изредени случаи е спортът. Спортът учи на това да мислиш за другите, да помагаш, да имаш голямо сърце, да си готов да се жертваш, да реагираш бързо и правилно. И на още много неща.

 

Случаят на Мария от Стара Загора, по-скоро неговото развитие, извади на показ някои тежки увреждания на българското общество. Плувкинята си има майка, но тъй като тя не може да я гледа, живее в дома “Мария Тереза”. Сложете си ръка на сърцето и кажете как гледаме на такива деца като нея и Марио от Белоградчик. 

 

Сирак. Сираци. Със съжаление, но и с подозрение. С присъда, етикет. Непригодни. Нищо няма да излезе от тях.


Между другото, Марио от Белоградчик работи, навършил е пълнолетие и казва, че най-обича да се забавлява по заведения. Съжалява, че е отказал офертата на Левски преди време. Вече не играе футбол.

 

След случката в тролея Мария е разкарвана като панаирджийска мечка из ведомства, учреждения, тв студия… Караха я да “симулира” помощ, за да демонстрира способностите си. В Министерството на науката и образованието й подариха плакет и таблет. Разбира се, а какво друго?

 

Най-адекватната реакция дойде от английска фирма, която пожела да подари на Мария бъдеще. Британците искат да подготвят момичето по английски език и ако то прояви интерес, да го пратят да учи висше образование на Острова след три години. 

 

А българската държава явно не може да предложи такъв хоризонт за девойката, която мечтае да стане треньорка по плуване. Откри се дарителска сметка, на която да се превеждат средства за образованието й. Класика в жанра. 

 

Хайде на бас, че след месеци вече никой няма да се сеща за Мария. Така както забравихме за Марио, а вероятно ще забравим и за трагедията на Павел Головодов. Не че те имат нужда да бъдат разкарвани по офиси и тв студия от сутрин до вечер. 

 

А от какво имат нужда ли? От шанс да сбъднат мечтите си. Толкова е просто.


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Антъни Иванов: Отборът ми в САЩ е силен и амбициозен

Антъни Иванов: Отборът ми в САЩ е силен и амбициозен 01.12.2017 | 15:05

Антъни Иванов беше сред най-споменаваните български спортисти в новините и в разговорите през 2017 г. И всичко това заради впечатляващите му успехи.

още по темата»

Иван Цветанов: Резултатите не правят футболистите по-добри

Иван Цветанов: Резултатите не правят футболистите по-добри 24.11.2017 | 10:45

Viasport.bg продължава поредицата си интервюта с представители на водещите български футболни школи за това как се работи в тях. Сега даваме думата на директора на ДЮШ на Ботев (Пловдив) Иван Цветанов. 

още по темата»

Децата играха... заболя ли?!

Децата играха... заболя ли?! 11.10.2017 | 17:48

Тези думи са за едни деца и тяхните треньори и ръководители.

още по темата»