Сблъсък с реалността

Баскетбол
Добави в Svejo
    Иван Вълчанов 24/08/2016 11:31
Сблъсък с реалността

В София в края на миналата седмица завърши европейското първенство по баскетбол, дивизия В, за кадети до 16 години. За шеста поредна година имахме щастието и привилегията да гледаме по нашите терени повече от 20 отбора. Да видим мачовете на нашия тим, а не само да четем цифри и информация за него, без да имаме пряк поглед върху реалността.

 

За съжаление, и тази година реалността не се оказа толкова приятна, колкото ни се иска да бъде, напротив.

 

Българският национален отбор завърши на 17-о място в крайното класиране или общо 33-то в Европа. В общи линии той спази тенденцията на останалите пет отбора за подрастващи, които играха по-рано през лятото и никой от тях не завърши преди 30-о място в общата класация на Стария континент (освен жените до 20 години, които завършиха 28-ми, но от общо 29 отбора...).

 

Първият фактор, за който всеки може да се сети, когато става въпрос за този отбор и това първенство, е съставът. Да, в него поради контузии не бяха двама ключови играчи - Хасан Чауш и Борислав Младенов, който получи травма в последната контрола в навечерието на първенството. Разбира се, че няма как да знаем какво щеше да бъде представянето на отбора ни, ако и те играеха, но не само нашият състав имаше проблеми с контузии и това също е част от реалността.

 

Впечатление в статистиката прави фактът, че както след груповата фаза, която прати националите ни между 17/24 място, така и общо за първенството, отборът ни е втори по резултатност, единствено след финалиста Израел. Това обаче говори за нестабилна игра в защита, защото тимът ни е допуснал повече точки.


По-точно втори е в отрицателната класация за допуснати точки с 413 в първата фаза. Единственият отбор с повече получени точки в първите пет мача е последният в крайното класиране - Шотландия, който завърши без победа. Безброй са доказателствата, че мачове и титли се печелят със защита, както видяхме и в най-важните моменти от срещите на нашия отбор.


Почти отсъстващата игра в защита във вътрешните първенства за подрастващи води и до друга слабост на играта ни - състезателите не знаят как да играят срещу агресивна защита и под напрежение. Това каза и старши-треньорът на девическия национален отбор Дечо Коешинов след тяхното първенство, а то е валидно за всички български отбори.

 

Факт е, че начинът, по който отборът победи съперниците си в последната фаза, показа, че мястото му вероятно не е на тези места в класирането. Но и да бяхме завършили между 9/16 място (за 1/8 изобщо нямаме право да говорим), по думите на президента на БФБ Георги Глушков след края на първенството, това не е най-важното. Важното се състои в това, че нито физически, нито тактически, нито технически, можем да гоним отборите от първата осмица.

 

В две от изказванията си по време на първенството - след мача с Грузия и преди последния двубой, старши-треньорът на отбора Лъчезар Коцев спомена мотивацията, както и желанието, с което играят другите отбори. Независимо при какви обстоятелства и за кое място играеш, не можеш да си позволиш отпускане и подценяване в нито един момент. Особено когато баскетболът ни е стигнал дотам, че да няма абсолютно нито един сигурен мач - в двата пола, от 16-годишни чак до мъже и жени.


На първенството също се видяха някои неспортсменски прояви, които не са подобаващи за домакин на такова първенство, нито за играчи на такава възраст. По този въпрос трябва да се замислят както треньори, така и родители, особено и след финалите на държавното първенство в тази възраст.

 

Разбира се, около отбора има и позитивни факти: много добри проценти за стрелба за две и три точки, съотношение между грешки и асистенции в минимална полза на грешките и много, много потенциал... Много от момчетата в състава имат физика и талант за баскетбол и това се вижда с просто око. Те са в такава възраст, че може да се повлияе сериозно върху развитието им и всичко зависи само от тях и работата на треньорите.


Отборът има потенциал и с година здрава работа и в пълен състав, можем да го видим в далеч по-достойни мачове и с много по-големи амбиции в първенствата, които му предстоят през следващите лета.

 

През последните шест години домакинските шампионати ни дариха с много радост и разочарования. В тях видяхме две промоции за дивизия А на родените през 1993 г. момчета. Видяхме и домакинство на шампионат от дивизия А при кадетките. В последните три години обаче преобладават разочарованията за сметка на радостта. Най-хубавото на реалността е, че тя зависи единствено от нас. При очевидния потенциал на кадетите на България те самите са единствените хора, които определят как ще протече следващото им изправяне пред нея - като среща с добър приятел или като сблъсък с непобедим враг.


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Памела Георгиева: Мога да съм българската Симон Байлс

Памела Георгиева: Мога да съм българската Симон Байлс 15.09.2017 | 08:35

Памела Георгиева е на 16-години, но вече остави следа в женската ни спортна гимнастика. Девойката спечели бронзов медал на греда на последната Световна купа във Варна.

още по темата»

Антъни Иванов: Три отбора ме искаха като футболист

 Антъни Иванов: Три отбора ме искаха като футболист 03.09.2017 | 15:34

Бронзовият медалист от световното първенство по плуване за юноши и осми при мъжете Антъни Иванов си взема най-дългата почивка от две години.

още по темата»

Запознай се с девойките

Запознай се с девойките 31.07.2017 | 13:31

Баскетболистката Калина Иванова бе част от националния отбор до 18 години, който в сряда заминава за участие в европейското първенство за тази възраст в Дъблин.

още по темата»