Тема 7: Създаване на предпоставки за дългосрочно развитие на футболисти в подготвителна група (U8 - U13)

Футбол
Добави в Svejo
    31/03/2017 13:13
Тема 7: Създаване на предпоставки за дългосрочно развитие на футболисти в подготвителна група (U8 - U13)

В днешно време футболът при най-малките става все по-актуален и интересен. Наличието на първенства и куп турнири дава възможност на подрастващите да се докоснат до топката и да натрупат опит в игровите минути, прекарани на терена. Футбол 7 и футбол 9 предоставят възможност на децата реалистично да прилагат уменията си. 

 

Има повече динамика, натиск, съществува и неподправена детска емоция, която прави играта толкова истинска. В повечето случаи те дават всичко от себе си във всяка тренировка и състезание. Това създава страхотна предпоставка за треньорите да предадат на възпитаниците си основите на футбола. 

 

На какво трябва да бъдат научени те е относително и в повечето случаи е въпрос на гледната точка на клуба. Какво търсят отборите - резултати или развитие на футболисти? Вярвам, че не всеки водещ клуб се интересува от най-малките си играчи, от тяхното обучение, подготовка, селектиране, работа с родители и т.н. - обичайното. 

 

Според мен това се дължи на факта, че клубовете имат увереността, че когато дойде време те ще успеят да привлекат най-добрите и талантливи деца така или иначе. Поради това и съществуват толкова много знайни и незнайни детски школи, които се ангажират с грижата за подрастващите, което от своя страна е похвално. 

 

Вярвам, че при малките възрасти от високо знаечение е техниката.

 

За мен, например, след U9 един състезател в блок “Поемане и повеждане”  има контрол върху топката с двата крака (вътрешен, външен и прав), в блок “Паскомлекс’’ може да подава топката по земя с двата крака (вътрешен, външен и прав), в блок “Дрибъл/Финтове’’ може да дриблира с двата крака с висока скорост в открито пространнство и владее минимум едно лъжливо движение с двата крака. 

 

Всичко това, за да стигнем до края на сезона в U13, където в блок “Поемане и повеждане” състезателят притежава прецизен контрол над топката с двата крака - по всички възможни начини и под натиск. Освен това може оптимално да поема топката  от тактическа гледна точка. 

 

В блок “Паскомплекс” умее да подава по земя с двата крака с необходимата острота и прецизност. Умее и подавания по въздух с двата крака без съпротива. В блок “Дрибъл/Финтове” умее да дриблира с двата крака на висока скорост със смяна на посоката, със съпротива. Владее също така и минимум две лъжливи движения с двата крака срещу противник според ситуацията. Това са само примери, а не фиксирани правила, служат за ориентация.

 

За да постигне играчът от U9 до дадените по-горе цели за U13 през годините, според мен треньорът трябва да умее да предаде тези движения и да направи така, че състезателят сам да иска това. Като привърженик на детайлите, за мен тук идва интересната част. 

 

Ще ви дам пример. Указанието “дай му я на крак’’ е абсолютно правилно и съдържателно, само че какво точно значи това? Може ли да твърдим, че няма нужда да обясняваме на подрастващия какво значи „да я дадеш на крак“, защото най-важното е да дадеш топката на крака на съотборник? Как ще го направиш и какви са методичните стъпки на преподаване не е от значение!? Това също е начин на разсъждение, тъй като никой не държи сметка на Роналдо как точно е подал топката, важното е, че тя е достигнала до адресата си. 

 

Само че моите състезатели не са Роналдо и аз предпочитам да им го обясня, тъй като самият аз си задавам въпроса: какво следва, ако състезателят не умее да подава и не може да достигне до целта си, а именно - да подаде на съотборник. Аз съм човекът, който е задължен да му даде правилните насоки. И ако това е подрастващ футболист, както в случая U8 - U13, то той най-вероятно ще има нужда от най-базови указания. 

 

За да обясня какво точно имам предвид, ще използвам следния пример: 

 

Дай му я на крак. За мен във футбола има три различни вида пасове. Пас едно е, когато с подаването си не преодолявам противник и този, който получава топката, ще има пред себе си противник за преодоляване. Пас две е, когато получателят се е позиционирал на равнината на противник и след като получи пас, ще може с първото докосване да преодолее противник. Пас три е, когато с един пас преодолявам цяла линия на противника, например когато подам топката между двама или повече противникови състезатели. 

 

Бих се радвал, ако един състезател може да подава и отиграва и трите вида пасове. Самото подаване трябва да бъде напаснато според позицията на съотборника и това къде се намира неговият противник, например пред него, зад него, встрани и т.н. За да съм запознат с всичко това, аз трябва да сканирам ситуацията, тоест да вдигна поглед и да събера информация за случващото се. Направя ли това, мога да взема и адекватно според ситуацията решение. 

 

Разбира се, и получателят трябва да се ориентира добре, да забележи как е застанал противникът, дали ще избере контакт по линията, дали ще поеме топката навътре с далечния откъм противника крак, за да може да подложи тялото си между топката и противника. 

 

Ако съперникът е на “гърба” му, да забележи дали стои леко вляво или леко вдясно и съответно да се обърне с топка през другата страна и т.н. Когато подателят е събрал информация, идва ред на изпълнението. За да осигуря добра подготовка, трябва да застана леко приклекнал в коленете, търсейки повече напрежение в тялото, така създавам предпоставка за повече стабилност и контрол върху топката. 

 

Опорният крак не е прекалено далеч от топката, но не и прекалено близо, не е зад или пред нея. Сгреши ли там, състезателят рискува загуба на баланс, точност и острота на паса. След опорния крак използваме и ръката от страната на същия за баланс, като я вдигаме високо. Активният крак прави замах и среща топката централно, с вътрешната част точно в средата на ходилото. При това пръстите сочат нагоре, а самото ходило е фиксирано, след докосването на топката активният крак довършва замаха напред, следвайки топката. Напредналите ще работят усилено с погледа си и точно преди да подадат ще погледнат отново дали тази “пътека” все още е свободна, или е затворена и трябва да реагират и сътоветно да изберат друга свободна. 

 

За да се върна обратно към израза “дай му я на крак”, за мен това значи да подам топката с нужната дозирана, ситуативна скорост и на крака, който е далече от противника. По този начин давам предпоставка за продължение на притежанието на топката.

 

Лъчезар Димов с отбора си в академията на ФК Кьолн - набор 2007.

 

Конкретни примери  за това как работим тук мога да дам от отбора U10 на Кьолн, чийто треньор съм. Например, ние използваме много упражнения и игрови форми от типа “Рондо”. Това са различни форми за блоковете „Поемане и повеждане“ и „Паскомплекс“. Те са много вариативни - от малки форми 3 vs 1 до 7 vs 3 в квадрат, правоъгълник, триъгълник и още много други, които съм убеден, че всеки може да открие в интернет. 

 

При тях наблягаме много на точността и прецизнотта на пасовете, както и споменах по-горе. Работим за първото докосване, но и за динамика на отделните движения. Тези форми ни помагат да подобрим “сканирането си”, като изискват от състезателите непрестанно “сканиране” и движение. Много полезни са за движенията със странични стъпки, които имаме постоянно в играта, когато се откриваме, когато залъгваме противник и след това поемаме в друга посока.

 

Дрибъл и финтове тренираме в най-елементарни паркури, в които обаче внимаваме да има достатъчно пространство, а не всяка зона да е маркирана с конуси и шапки, за да запазим креативността и чувството за пространство на състезателите. Удари тренираме по различни начини - понякога ги включваме в игровите форми “Рондо”, понякога ги правим изолирано. Важното е всяка една форма да бъде напасната според възрастта и наличния квалитет. Стремим се и упражненията и игровите форми да са близко до играта и да симулират ситуации от нея.

 

Най-важно е първо да осмислим какви са целите ни, след това да установим какво искаме от едно упражнение и докъде искаме да стигнем с него и чак след това търсим подходяща игрова форма или упражнение спрямо това, което имаме като идея. 

 

Започваме с упражнения, в които се крие това, което ще изискваме по-късно в игровата форма - един вид подготовка за основната цел на тренировката. Не на последно място са важни и повторенията, във всяко едно упражнение търсим възможно най-много докосвания за всеки състезател. Не съм голям привърженик на това във всяка тренировка да има нови упражнения и игрови форми. Според мен на такава възраст, когато правим ново упражнение, състезателите се нуждаят от време, за да възприемат протичането.


Тоест, ние се концетрираме върху протичането му, а не толкова върху техническото или тактическо изпълнение, затова често използваме познати форми, като просто ги задълочаваме и доразвиваме, така не губим време в това да се занимаваме с правилното протичане на упражнението или игровата форма, защото основата на упражнението не се променя. Все пак съм съгласен, че всеки трябва сам да разбере за себе си как точно да подходи в тренировъчния процес. 

 

Когато в края на тренировката играем, също имаме цели. Понякога достатъчна е и само една и ние като треньори сме доволни, ако видим прилагането на поне едно от споменатите неща, било то в технически или тактически план. А не просто да играем игра. Тук е важно, ако треньорите са двама, всеки от тях да тренира един отбор, а не и двамата да дават указания и на двата отбора. Същото е и в игровите форми, при които е добре единият треньор да поеме атакуващия отбор, а другият - защитаващият се. 

 

Като цели в играта накрая на тренировката поставяме това, което сме тренирали до момента, като в повечето случаи наблягаме на техниката, но разбира се, поставяме и цели от тактическо естество. По време на мач има и няколко прекъсвания, в които треньорите на различните отбори дават обратна връзка за изиграното до този момент и за това какво може да бъде направено по-добре във следващата третина или четвъртина. По този начин даваме и почивка на състезателите и имаме повече интензивност и концетрация в отделните части.

 

На края на деня най-важно за нас е да научим състезателите сами да търсят развитие, сами да достигат до решения, като постоянно ги държим активни и търсим отговорите от тях - с мотивиращ и вдъхновяващ тон. Много държим на непрестанната готовност (напрежение в тялото, на пръсти) и внимание от състезателите във всеки един момент. Ние изискваме тази готовност да се превърне в част от тях, защото за мен тя е предпоставка за всичко останало.

 

Поздрави от Кьолн

 

Лъчезар Димов

 

Първата част от тема I, ВИЖТЕ ТУК.

 

Втората част, ТУК

 

Третата тема, ТУК

 

Четвъртата, ТУК.

 

Петата, ТУК.

 

Шестата, ТУК.

 

Кой е Лъчезар Димов, ЧЕТЕТЕ ТУК.

 

За работата на треньора за националните отбори на Германия, ТУК.

 

Email: lacho.dimov@yahoo.com

German Sport University Cologne 

Бакалавър на науките

Профил: Sport and Performance 

Трeньор набор 2007/U10 ФК Кьолн


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Ивко Ганчев: В Берое на преден план е играта, не резултатът

Ивко Ганчев: В Берое на преден план е играта, не резултатът 19.09.2017 | 17:27

Ивко Ганчев е роден на 21 юли 1965 г. в Стара Загора. Бивш вратар на старозагорци и шампион на България с тима от 1986 г. Записал е 183 мача с фланелката на Берое.

още по темата»

Памела Георгиева: Мога да съм българската Симон Байлс

Памела Георгиева: Мога да съм българската Симон Байлс 15.09.2017 | 08:35

Памела Георгиева е на 16-години, но вече остави следа в женската ни спортна гимнастика. Девойката спечели бронзов медал на греда на последната Световна купа във Варна.

още по темата»

Запознай се с девойките

Запознай се с девойките 31.07.2017 | 13:31

Баскетболистката Калина Иванова бе част от националния отбор до 18 години, който в сряда заминава за участие в европейското първенство за тази възраст в Дъблин.

още по темата»