Треньорите на България - Веселка Тодорова (част I)

Баскетбол
Добави в Svejo
    BGbasket.com 01/04/2017 12:05
Треньорите на България - Веселка Тодорова (част I)

BGbasket.com и Viasport.bg продължават рубриката си „Треньорите на България“, в която ви срещат с млади баскетболни треньори. Целта е да научите повече за тях и за работата им с подрастващите. Треньорите споделят и проблемите, пред които са изправени, както и възможните им решения.

 

Следващият ни гост е Веселка Тодорова. Тя е родена през 1988 г. във Видин. Веселка е бивша национална състезателка, но след поредица от контузии е принудена преждевременно да сложи край на състезателната си кариера. Тя обаче не се отказва от баскетбола и се захваща с ново предизвикателство - да бъде треньор. От няколко години Тодорова работи с подрастващите в Самоков, а в момента тренира момчета в три възрастови групи.

 

Представяме ви първата част от интервюто с Веселка Тодорова, в която тя разказва повече за себе си и за условията за работа в школата на Рилски спортист.


- Кой отбор водите и на каква възраст?

- Здравейте! Водя момчета до 11г., 12 г. и 14 години.

 

- От колко време работите в треньорската професия и колко отбора сте водили през кариерата си?

- Работя от три години и половина и отборите, които споменах по-горе, са тези, които сама селектирах от малки и продължавам да работя с тях и днес. Започнах с бейби баскетбол, минибаскетбол и сега възраст – момчета до 14 г.

 

- Тренирали ли сте баскетбол и какво образование имате?

- Бих казала, че не само тренирах, но и успях да достигна едно високо професионално ниво като състезател. В подрастваща възраст взех участие в повече от десет европейски първенства, едно световно, както и участие в националния отбор за жени с треньор Хосе Мария Бусета. Състезавах се на клубно ниво, професионално -  първо с женския отбор на Рилски спортист, след това с този на ЦСКА (все още бях девойка), една година в Монтана  и пет години в Испания -  първа и втора дивизия . Поради поредица  операции на дясното коляно се наложи да прекратя преждевременно състезателната си кариера на 22 години. Завършила съм НСА бакалавърска степен (5-годишно обучение) – специалност треньор по баскетбол. Магистърска степен (1 година обучение) в НСА - Спорт за високи постижения, специалност "кондиционна подготовка". Магистърска степен (2 години обучение) – Начална педагогика в Софийския университет. Владея свободно английски и испански език също. Мога да кажа, че съм горда и доволна от инвестираното време и усилия в образованието по време на състезателната си дейност. Огромна заслуга има майка ми, за което й благодаря, че е възпитала в мен тези ценности. От личен опит съм се убедила, че спортът на високо ниво и образованието могат и трябва да вървят заедно.

 

- Ако образованието ви е „треньор по баскетбол“, до колко то беше полезно? На какво ви научи и какво не? Какво липсва в образователната система?

- Образованието винаги е полезно. Това е една от най-добрите инвестиции за един човек. Даде ми много нови знания, срещна ме с различни преподаватели, колеги от различни спортове, което допълнително допринесе за развитието ми. Научи ме на незаменими и важни области, от които имам реална полза като анатомия, физиология, биохимия, спортна психология и др. Практиките в другите спортове бяха нови за мен и определено ще ги запомня за цял живот. За първи път се научих да плувам, карах ски на курсовете, организирани от спортната академия. Алпинизмът също беше нещо ново и незабравимо за мен. В баскетболното образование липсва, както и другите колеги, които попитахте, и аз ще се повторя – практика. Реална представа как се обучават деца, как се работи с по-големи, как се водят мачове, как се общува с деца в проблемна възраст. Дори помощ за работа с родителите. Когато станах треньор, всичко това ми беше много ново и трудно. Смело мога да кажа, че изобщо не бях подготвена за нищо, което ми се случи и случва.

 

- Какви проблеми срещате най-често при работата с подрастващи?

- Липсата на основни навици и порядки. Децата не знаят как да ходят и бягат правилно. Не се ориентират в пространството и отнема много, много време за обучението на тези и други основни двигателни и поведенчески навици и умения. Като цяло, ако започнат занимания от по-ранна възраст, е много по-лесно.

 

- Къде децата ви най-много се затрудняват?

 - По мое мнение, различни проблеми присъстват при различните възрасти. Малките деца срещат трудности с неестествения характер на движенията, които присъстват в баскетбола - защитно придвижване, стрелба в коша, контрола над топката без да гледат в нея. Но и на по–ранен етап, а и след това, най-трудно според мен е да се научат да играят заедно. Да се виждат и четат играта, да мислят и проявяват творчество и вариативност, маневреност в променящите се ситуации. Баскетболът е много интересен за децата, но бих казала - труден спорт. Всеки ден е предизвикателство за мен като треньор да представя по разбираем, интересен начин играта и отделните елементи на децата. Интересна и вълнуваща е работата ми, но в същото време срещам различни трудности, а отговорността е огромна.

 

- Колко деца тренират в школата на Вашия клуб? Колко отбора общо има в клуба, където работите и на какви възрасти?

- Работя в БК Рилски спортист, град Самоков, при повече от прекрасни условия за работа и живот. Като се започне от климатичните условия на града и се стигне до прекрасната спортна зала и условията за работа, които създава инж.Петър Георгиев за децата и нас треньорите. Имаме чиста и топла зала, нови съоръжения за всяко дете, личен транспорт за официални и приятелски мачове.

 

В клуба има над 200 трениращи деца и 19 отделни отбора мъжка и женска част. Започнах от дъното на пирамидата - I , II  и III клас момчета, и вървя с тях, като в момента са  IV, V, VI  и  VII клас и определено е много, много полезно за мен. Виждам работата си през годините, пропуски и позитиви. Децата се променят всячески и това налага и моето развитие и промяна. Благодарна съм за възможността, предоставена ми от клуба, да продължа да работя с отборите, които селектирах от малки и така да се развивам заедно с тях.

 

- По колко пъти на седмица тренирате и по колко часа?

- Имам три отбора, които вече не са много малки. Имам седмично между 12-15 тренировки, между 90 – 120 мин. Особено лятото използвам свободното време на децата за тренировки и развитие на индивидуалните  умения, изграждането на колектив с различни дейности – плуване, футбол и походи.

 

- Какви са условията за трениране в залата, в която работите?

- Както вече избързах да кажа - перфектни. Имам всичко необходимо и само остава да посветя времето и енергията си на децата и баскетбола в Самоков.

 

Очаквайте скоро и втората част от интервюто с Веселка Тодорова.


Интервю на Мария Маринова


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Ивайло Семерджиев: Без амбиция не се става голям футболист

Ивайло Семерджиев: Без амбиция не се става голям футболист 19.11.2017 | 13:39

Viasport.bg продължава поредицата си интервюта с треньори от водещи български футболни школи за това как се работи в тях. 

още по темата»

Ивайло Станев: Трябва да развиваме играчи, не отбори

 Ивайло Станев: Трябва да развиваме играчи, не отбори 02.11.2017 | 11:20

Представянето на юношеския национален отбор до 17 години на първия етап евроквалификации във Велико Търново и Горна Оряховица предизвика много дискусии и коментари.

още по темата»

Децата играха... заболя ли?!

Децата играха... заболя ли?! 11.10.2017 | 17:48

Тези думи са за едни деца и тяхните треньори и ръководители.

още по темата»