Николай Бухалов: Роенето на клубове е порочна система

Кану-каяк
Добави в Svejo
    Анна Стоилкова 16/04/2017 08:30
Николай Бухалов: Роенето на клубове е порочна система

Николай Бухалов е двукратен олимпийски шампион по кану (на 500 м и 1000 м едноместно) и едва ли има смисъл от представяне. Наскоро легендата отпразнува своя 50-годишен юбилей с 50 от най-близките си приятели, като получи много поздравления, подаръци и награди. Въпреки трудностите, с които се сблъсква всеки спортен деятел у нас обаче, Бухалов реши да се върне в любимия си спорт – кану-каяка и да помогне на клуба, в който се подготви, за да постигне невероятните си резултати. От няколко години Николай е президент на Тракия (Пловдив) и упорито се бори за неговото оцеляване и подготовката на бъдещите звезди в кану-каяка у нас. За всички, препятствия в новото си поприще и вижданията си за развитието на спорта в България, Бухалов говори откровено и специално пред Viasport.bg.

 

- Как изведнъж реши да се върнеш в спорта и да поемеш управлението на клуб?

- По принцип ме избраха за председател, без да съм дал кой знае какво съгласие за това. Но от друга страна – трябва да помагам, защото аз съм израснал в този клуб – Тракия и съм благодарен, че съм попаднал навремето в тази среда, формирал съм се като човек, като личност и т.н. Аз по принцип съм много против роенето на клубове в България. Правят се нови и нови и средствата за тях, които и без това не са много, съвсем се размиват. Например в Пловдив вече има 115 клуба, докато преди 3-4 години те бяха 60. Просто отива един треньор и си прави клуб. След това се получава така, че това са едни частни дружества, които по някакъв начин започват да манипулират системата, за да взимат някакви средства и да оцеляват. За мен това е една порочна система, която доказва, че няма никакви резултати. Спортът за мен трябва да отиде в училищата и да се развива там. Защото в днешно време децата имат все по-малко време да ходят някъде и да се занимават отделно. За това ще е голямо удобство ако всичко им е на едно място. За това обаче трябват много финанси, защото всяко училище трябва да изгради съответната спортна база, за да развива 1 или 2 вида спорт. Именно тогава ще може да се прави и по-качествена селекция и да се подберат децата, след като вече са се занимавали с дадена дисциплина известно време и се вижда как се развиват. Според мен това е пътят и колкото по-бързо се разбере това и започне да се работи по въпроса, толкова по-добре.

 

Олимпийският шампион недоумява как клубове, които са доказали, че могат от децата да правят шампиони, получават по-малко финансиране.

 

- Как тогава се прави спорт в днешно време?

- На мен спортът ми е дал много и ако не беше той едва ли щяхме да се събираме на различни поводи като годишнината ми например и да се говори въобще за Николай Бухалов. Сега аз влагам много усилия, за да бъда полезен. В днешно време обаче спорт се прави трудно, много трудно. И ще кажа защо. Когато станах председател на клуба исках той да развива и елитен спорт, защото аз съм бил в елитния спорт. Според мен целта на всеки един клуб в България трябва да е наред с детско-юношеския спорт, той да създава и идоли, имена, на които децата да подражават. Така покрай мен в клуба привлякох Станилия Стаменова, която е на трудов договор при нас. От миналата година осигурих такъв и на Христо Реков, който стана втори на европейското първенство за младежи в Пловдив. Трудното обаче е в това, че министерството на спорта не оценява международните постижения при финансирането на клубовете. Казвам го с чиста съвест, защото един състезател трябва да има клубна принадлежност, да е назначен на трудов договор, който да е поне за минимална работна заплата плюс осигуровки. Това прави около 560-580 лв. на месец. А двата сребърни медала от европейските първенства през 2016 г., които взеха Стаменова и Реков не бяха оценени и не донесоха никакъв позитив на клуба ни.

 

- Как бяха оценени тези постижения?

- Не мога да кажа специално за двамата колко пари сме получили, но ще обясня всичко така – Тракия (Пловдив) е 2-и по финансиране в кану-каяка за 2017 г. и получихме от ММС 26 000 лв. Клубът, който е след нас – на 3-о място по отпуснати средства, пък има 23 000 лв., въпреки че няма международен принос, а и по точковата система е по-назад. И от тук аз си задавам въпроса: Защо аз да правя всичко възможно, за да осигуря пари за заплати на елитните ни спортисти и те да имат спокойствието, за да продължат да се готвят на високо ниво? Смятам, че когато един клуб е доказал, че може да прави състезатели на световно ниво, трябва да получи повече пари, за да ги вложи в детско-юношеския спорт, а не да вземе пари от малките, за да издържа големите.

 

- Колко деца има във вашия клуб в момента?

- Числото им варира, но в последните години имаме около 70-80 деца във всички възрасти – младша, старша, младежи и т.н. Най-малките, които идват са в 5-и клас. Имали сме и в 4-ти, но мисля че е рано да започват с кану-каяка преди това.

 

- Не идват ли все пак по-малки деца, водени от родителите си, които да искат да тренират при олимпийския шампион?

- Аз не се занимавам с треньорската дейност в клуба, а с организационната – гледам нещата да вървят както трябва. Но както казах - самата система в България не е както трябва и за това и спорта няма очакваните успехи. Ще ви дам един пример – сложете на което и да е предприятие един директор без заплата и гаранцията, че то ще фалира след 90-100 дни е неминуема. У нас председателите на клубовете по закон не са на заплата, а на граждански начала. При мен това не е проблем – аз връщам жеста, който спортът е направил към мен и мога да си го позволя. Но много хора не могат. И за мен това нещо е първият пирон, който е забит в ковчега на българския спорт.

 

Децата все по-трудно се запалват по спорта и остават в него до големите състезания.

 

- Как въобще се издържа един клуб в България?

- От членски внос, който при нас е символичен, но въпреки това е трудно събираем. И ще дам едно сравнение – за 2016 г. бюджетът, отпуснат ми от ММС по програмата за подпомагане на клубовете беше 31 000 лв. Сега имам успехи, а получих с няколко хиляди по-малко. В Пловдив обаче и общината помага, защото нейн приоритет е развитието на детско-юношеския спорт, но от двете места за миналата година бюджетът беше 41 000 лв., които отидоха за заплати и осигуровки на треньори и състезатели. Всичко друго сам трябва да осигуря от спонсори. За екипировка е трудно. Лодките, за щастие, ги осигуряваме от спонсори и останалите финанси трябваше да бъдат намерени също от там. Надявах се, че за 2017 г. ще бъдем по-добре осигурени, защото резултатите ги имаме. Но не се получи така.

 

- Споменахте за помощта на общината. В какво точно се изразява тя?

- Общината ни предоставя за безплатно ползване гребния канал, а тя си плаща разходите за водата, което на година им струва около 150 000 лв. Освен това хангарите са ни отпуснати на символични наеми – 25 лв. на месец, като наше задължение е да си плащаме консумативите за тях – вода, ток и т.н.

 

- По колко участници на републикански първенства имате при подрастващите?

- Не мога да дам точна статистика, но имаме над 80 картотекирани деца, което ще рече, че пускаме по около 10 лодки във всяка възраст. И въпреки това оцеляването ни е много трудно.

 

- Къде е светлината в тунела?

- За мен светлината е когато родителите започнат по-осъзнато да водят децата си да тренират и плащат някакъв членски внос, от който клубовете да се издържат и да създават по добри условия за тренировки, защото и базата се нуждае от поддръжка и т.н. Всъщност така е и на запад, родителите дават пари. Ще дам пример с Англия, където за да се запише едно дете в клуб, се плаща определен членски внос на месец. Икономиката на страната е голяма, но въпреки това доскоро държавата не даваше и 1 паунд на олимпийските си медалисти.

 

- Да, но в повечето държави има данъчни облекчения за спонсорство и спорта няма такива проблеми с издръжката си, както у нас.

- Аз се опитвам да гледам нещата от всички страни и според мен ако такъв закон за спонсорството бъде вкаран у нас, понеже българинът е много изобретателен и обича да манипулира системата, нещата няма да се получат. Ще се започнат едни разговори от рода: „Ще ти дадем 50 000 лв., за да ти станем спонсори, но ще ги пишем 100 000 лв. пък ти си ги оправяй”. За това не смятам, че и това е вариант, защото държавата ще остане без приходи от данъци. Има доста неща, които в чужбина работят, но в България не стават.

 

- А вие успявате ли да осигурите някакви международни турнири на вашите състезатели?

- Ходят на няко турнири в Гърция или Македония, защото са наблизо. Иначе националните състезатели имат повече участия в чужбина, но те са по друга програма. Клуба няма възможност да организира и да изпраща децата в чужбина. Когато това все пак се прави, се налага родителите да платят пътя, хотела и храната, защото няма как с отпуснатия ни годишен бюджет, клуба да поеме това.

 

Бухалов се опитва да помага с каквото може на любимия си спорт и неговите наследници в лодката, дори и те да не са състезатели на клуба му, както в случая с най-младия ни олимпиец от Рио Ангел Кодинов.

 

- Какви са амбициите ви в развитието на клуба - да направите повече елитни състезатели или...?

-  Основното е да накараме децата да спортуват. В процеса на работа пък диамантът, който трябва да бъде ошлайфан, си показва кой е. Главната задача на спортните клубове обаче е, децата да се докоснот до спорта, да го заобичат и да го практикуват редовно. Защото не е достатъчно да излезеш един път в месеца или в седмицата да потренираш, а трябват системни занимания. Освен това малчуганите трябва да бъдат откъснати от компютрите, елекстронните игрите, лошите компании. Спортът възпитава много качества в едно дете, възпитава характер, а и е съвсем различно, когато родителите знаят, че малчуганът им е при треньора, който отговаря за него, възпитава го и т.н., а не е по кафетата или в интернет. За това мога да призова родителите да записват децата си да спортуват, независимо какво. Не е казано, че трябва да е точно кану-каяк. И не с идеята те да станат олимпийски шампиони, а да бъдат възпитавани по най-добрия начин. А ако един ден детето покаже, че има такива качества, то ще бъде насърчено.

 

- Различават ли се днешните деца от вас, когато бяхте малки?

- Всяко поколение е различно. Преди ние не можехме да бъдем прибрани в къщи, а сега децата не можеш да ги изкараш от там. Имат други занимания, приоритети. Ние бяхме на улицата – играехме, тичахме, а сега, в тази градска среда, малките не могат да са на улицата, защото там са колите. Играят в училищния двор. Така децата свикват да си стоят в къщи и дори не искат да напускат дома си. А ние бяхме точно обратното.

 

- В тази обстановка как успявате да задържате децата в клуба?

- Мотивацията идва от една страна от родителите, а от друга – от треньора. Но най-главното е на детето да му хареса дадения спорт. Защото хубост на сила не става. То трябва да си обича спорта, да се отдаде на него и тогава идват резултатите. Аз не мога да кажа, че на времето някой ме е карал на сила. На мен просто си ми харесваше.  


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Шефът на Sport Depot Красимир Цонов: Спортът трябва да е задължителна потребност за децата

Шефът на Sport Depot Красимир Цонов: Спортът трябва да е задължителна потребност за децата 17.06.2017 | 14:55

Изпълнителният директор на веригата магазини за спортни стоки Sport Depot Красимир Цонов е дипломиран инженер от Техническия университет в София, специалност “Електроника”. 

още по темата»

Кристиян Стоянов: След биатлона ще се занимавам с компютри

Кристиян Стоянов: След биатлона ще се занимавам с компютри 15.06.2017 | 10:20

Той се доказа като лидер на младежкия национален отбор по биатлон, след като на световното за юноши и девойки през февруари в Словакия записа най-предно класиране от българите.

още по темата»

Бъдете позитивни!

Бъдете позитивни! 13.06.2017 | 15:15

Откакто станах кмет чувам какви ли не неща за себе си. Сигурно е нормално за публичните личности да се говори много и не малко измислици.

още по темата»