Децата не са мини възрастни

Добави в Svejo
    10/05/2017 11:10
Децата не са мини възрастни

Трябва да внимаваме, когато им даваме „оценка“ за представянето им. Основна част от отношениета ни с децата, млади спортисти, е даването на обратна връзка, оценка или коментар по тяхна задача (футболен мач, тренировка, упражнение).

 

Това, което казваме и как го казваме, е от решаващо значение за тяхното развитие и затова е жизнено важно да дадем това пълно и правилно внимание, така че всеки съвет, всеки урок, всяка препоръка, всяка критика да бъдат колкото се може по-ефективни.


Има много начини, по които можем да направим това. Но преди да започнем да разглеждаме някои полезни идеи, нека да разгледаме някои от най-често срещаните капани на даване на обратна връзка, в които ние като треньори често бихме могли да попаднем.


Те не са мини възрастни


За нас като възрастни футболът е разбираема игра. Ние можем да разчитаме на нашата зрялост и опит в играта, за да я разберем доста бързо. Нашите млади играчи обаче нямат същия лукс. Те не са мини възрастни. Не можем да очакваме от тях да се държат като нас, нито пък можем да приемем, че те могат да обработват и ползват същия език като нас.


За да можем да осъзнаем техния поглед върху играта трябва да поговорим с тях и ще видим колко различно мислене имат те за футбола. Опитай се да влезеш в „обувките на детето“.


Личен пример от моя опит с децата е едно от социалните ни събития, които организирам на момчетата от отбора. Отидохме на кино, за да гледаме детска анимация. Седнах зад тях и просто си гледах в екрана без да ги притеснявам. Те се забавляваха и смееха на моменти от филма, които са чисто детски и няма да предизвикат никакъв интерес за емоция у нас, възрастните.


Друг пример за това, че те са просто деца, са техните истории и вицове, които си разказват помежду си. Накарайте ги да ви разкажат един виц или смешна история и много лесно ще разберете, че те са дечица.


Играта, която ние виждаме и познаваме от телевизора, не е тази, която младите футболисти правят


Със сигурност мечтаем нашите футболисти да се превърнат в Алексис Санчес, Месут Йозил, Сеск Фабрегас, Неймар и Лионел Меси. Желаем те да си подават като Барселона, да са остри като Байерн, да са добри в защита като Ювентус. Но те все още са деца.


Когато децата са във възрастта 5-12 години, ние не можем да очакваме техните действия и умения да са като на Уейн Руни, Ариен Робен и Кристиано Роналдо. Това е важно, за да не се заблуждаваме и да не бързаме в крайните оценки, когато децата са в този период от живота им.


Но когато видите, че те наподобавят с дадено свое решение и отиграване на някого от звездите, кажете им го. Те ще са на седмото небе.


Тяхното разбиране за играта е крайно различно.


Ще дам пример от ситуации с деца, които съм тренирал. При инструкция от моя страна за хвърляне на тъч „напред“ (като аз искам да я хвърли напред към вратата на противника), детето просто я хвърля напред накъдето е обърнато, защото за него това е напред. Те разпознават ситуациите по техен си начин - детски.


Друг пример, споделен от колега за детско мислене: „Когато попитах детето дали може да намери дупката между линиите на противника, младият играч каза "да", взе топката и започна да търси неравност и дупка на терена в тревата“. Звучи смешно, но в техните мисли за играта, нещата са съвсем различни.


Защо не ни слушат какво искаме от тях?!


Случвало ли се е понякога да обсъждате задача с отбора и в следващия момент играчите правят коренно различно от това, което искаш да се получи? Защо се получава така? Може би не са слушали?!


Това може да се дължи на факта, че не сме се изразили на тяхното ниво. Изключително важно за тяхното възприемане на твоите думи е да ползваш думи, близки до техния речник. Така те по-лесно ще приемат инфорамацията, която желаеш да достигне до тях.


Можеш и да им го покажеш. Ако включиш и солидна доза ентусиазъм, неизбежно е да попият всичко, което им предоставяш като информация. Бъди примера за това, което желаеш да направят или да бъдат. Така те ще имат пред себе си обект на подражание. 

  


Използвайте богатото въображение на децата


Един от лесните методи е да им задаваш предизвикателства. Те обичат да се доказват и да ти „покажат“, че могат да се справят с твоята задача.


Например:


Ако играчът се бори и търси позиция, за да играе напред, но не се справя, дай му предизвикателство да видиш радването му при отбелязването на гол. Така детето ще получи двойна доза мотивация, за да покаже на своя треньор гол и радост след гола.

 

Или когато завършващият удар се нуждае от подобряване, защо не сложиш задача/предизвикателство:


- Можеш ли да отбележиш с едно докосване или да насочиш топката близко до гредата?


Или когато футболистите ти загубят топката:


- Можете ли да си я върнете обратно за 3-5 секунди?

След това винаги обсъждайте изпълнението на предизвикателствата - отборно, когато задачата е за отбора и индивидуално, ако е за конкретен футболист.

Нека оставим децата да бъдат деца и да изживеят детските си емоции. В следващите етапи от тяхното развитие те ще възприемат играта, както ние възрастните. Но в ранните им години нека те просто играят „своята игра“.
 

Данаил Иванов


Данаил Иванов роден на 09.04.1988 г. Треньор е в столичния Олимпия Футбол Клуб. Образование: НСА „Васил Левски" - треньор по футбол (бакалавър), НСА „Васил Левски” - Физическо възпитание и спорт (Магистър). Притежава лиценз UEFA “B". Специализирал е във Футболната асоциация на Англия - The FA - Developing Midfielders. Като футболист е играл в следните клубове: Левски (София), Рилски Спортист (Самоков), Белите Орли (Плевен), Сливнишки герой, Хебър (Пазарджик), Велбъжд (Кюстендил) и Ахиронас (Кипър).


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Ивко Ганчев: В Берое на преден план е играта, не резултатът

Ивко Ганчев: В Берое на преден план е играта, не резултатът 19.09.2017 | 17:27

Ивко Ганчев е роден на 21 юли 1965 г. в Стара Загора. Бивш вратар на старозагорци и шампион на България с тима от 1986 г. Записал е 183 мача с фланелката на Берое.

още по темата»

Памела Георгиева: Мога да съм българската Симон Байлс

Памела Георгиева: Мога да съм българската Симон Байлс 15.09.2017 | 08:35

Памела Георгиева е на 16-години, но вече остави следа в женската ни спортна гимнастика. Девойката спечели бронзов медал на греда на последната Световна купа във Варна.

още по темата»

Запознай се с девойките

Запознай се с девойките 31.07.2017 | 13:31

Баскетболистката Калина Иванова бе част от националния отбор до 18 години, който в сряда заминава за участие в европейското първенство за тази възраст в Дъблин.

още по темата»