Таксите - една от големите болки на нашия футбол

Футбол
Добави в Svejo
    Валентин Маринов 19/05/2017 21:05
Таксите - една от големите болки на нашия футбол

Поредицата на Viasport.bg за това каква е цената, която родителите плащат, за да осигурят организирани занимания на децата си, продължава с футбола.

 

И темата е доста злободневна по обясними причини - футболът е най-популярният и притегателен спорт. И уж е спортът на бедните и средната класа, а трябва да си плащаш, за да тренира детето ти. 

 

Отделно клубовете си плащат за заплати, терени, съдии, делегати, консумативи, данъци и т.н. и т.н. Излиза, че спортът на масите никак не е евтино удоволствие в България. Да не говорим, че на места е трудно достъпен - липсват клубове, условия, треньори, въобще цялостна организация.

 

Няма да е пресилено да се каже, че в България голяма част от детско-юношеския футбол напрактика се издържа от родителите на подрастващите. Поне на повечето места.

 

На пръсти се броят клубовете, в които няма такса. Това са Лудогорец, Ботев (Пловдив), ЦСКА-София (единствен в София), Берое, Черноморец (Бургас), Нефтохимик, Чавдар (Етрополе), останалото от Литекс (след масовото преселение към София)… Към горния списък добавяме още няколко общински клуба. Те поемат всичко по подрастващите.


В Черно море от една година такса има само за подготвителните групи. Всички останали от Деца “Б” нагоре тренират и играят безплатно, екипировката също се предоставя без пари (най-малките не плащат екипите, с които играят, купуват си останалото).

 

 

Средната месечна такса в детско-юношеския футбол в София е 50 лева. В повечето случаи това не включва екипировката, която се заплаща отделно. Средната миза извън столицата е 30 лв. Срещу 30 или 50 лева най-малките в любимата игра в България получават тренировки три пъти в седмицата и мач през уикенда. За едни тази цена е висока. За други - не е. Към вторите спадат хората в клубовете.

 

Няколко примера за това колко и какво се плаща във водещите школи в страната. 

 

В Левски, клубът с една от най-големите школи в България, доближаваща се дори до понятието академия от западен тип, таксата е 50 лева (40 лв. за Левски-Раковски). От такса са освободени най-големите - юношите старша, които играят в Елитната до 19 г. 

 

Във всяка възраст има деца, които не плащат - по усмотрение на съответния треньор и директора на школата. Няма такса за момчетата, които са в общежитието, но те заплащат определена сума за хранене. На стадион “Раковски” пък вноската е на три месеца - тоест по 120 лв. накуп.

 

ДИТ има една от най-добрите бази в София. И една от най-високите такси в ДЮШ. Там се плаща и екипировката.

 

Един пакет екипировка струва 250 лв., като тя се купува директно от фирмата производител (в случая Joma), а не от клуба. На “Герена” и “Раковски” в момента тренират над 700 деца.

 

В последните години феновете на Левски няколко пъти събраха пари, за да могат отбори от ДЮШ да вземат участие в силни международни турнири. 

 

В може би най-голямата школа в момента в България - ДИТ/Септември, таксата е 60 лв. и също се дава на 3 месеца. Има и едно условие - купувате си екип в момента, в който детето ви започне да тренира там. Докато в Левски най-малките могат да тренират със собствени екипи, които изпълняват условието да са сини.

 

В Славия таксата от 50 лв. е за всички. Най-малките се сдобиват с екипировка на преференциални цени. От Деца “Б” нагоре целият сет - от калци до зимно яке, се предоставя от клуба. И на "Овча Купел" има освободени от такса. Както и в ДИТ/Септември.

 

 

В София се намират клубове, мизата при които е 30 лв. Като например Ферион. Толкова е средната цена извън столицата. Например в славната ДЮШ на Пирин (Благоевград), където безвъзмездно е футболното обучение на играчите във формациите от Елитните юношески групи.

 

В някои школи родителите си плащат лагери, турнири, мачове в първенства и т.н. В други клубовете все пак поемат някои от тези “пера”.

 

При онези, при които тренировките са безплатни, във всяка възраст има по-малко състезатели. За да няма излишни разходи, пък и с цел да се гони максимална ефективност в тренировъчния процес. А за да се доизгради един отбор по-малки играят по-големи и т.н.

 

Казусът “такса” е доста нищен във футболните среди. Някои казват, че платеното обучение в най-популярния спорт го досъсипва. Имам треньори и клубни босове, гледащи на децата като на банкноти, а не като на подрастващи, които трябва да развият, да изградят не само като спортисти, а на първо място като личности. Ако си голям клуб, трябва да издържаш школата си сам, поне така е на Запад. А издръжката идва от спонсори, от трансфери, от общински и държавни субсидии…

 

Част от базата на Атлетико (Мадрид).

 

Други уверяват, че на този етап в България не може да се мине без такси. Лесно е да се хвърля цялата вина върху клубовете в една страна, в която държавата - като централна власт, общинска и местна, отсъства от спорта. В последните години се правят плахи опити това да се промени, пирамидата да се обърна от правилната й страна - от основата. Но ще мине време преди нещо реално да се промени и най-важното - да видим резултати.

 

Друг проблем е, че тук все още няма ясна разделителна линия между масовостта - спортуването за здраве, и голямата елитна школа, в която децата се селектират и подготвят с ясната цел да играят голям футбол.

 

В Испания и Англия, например, академията на един клуб се състои от няколко нива. В една възраст има по два-три, а понякога и повече отбори. Децата в онези, които минават за елитни, не плащат абсолютно нищо. Плаща се в тимовете, които са поставени по-ниско в йерархията, а клубът там изпълнява повече социална роля. На тези деца не се гледа като на потенциални звезди. Съответно те се бъркат, за да тренират.

 

Такава е практиката например в Атлетико (Мадрид), академията на който има три звена - елитно, училищно и социално. Ако се пренесем в “нашия” свят - Динамо (Загреб), една от най-продуктивните школи в Европа, също разграничава своите отбори на представителни и масови. Първите са освободени от такси, не и вторите. Те дават по 60 евро на месец за лукса да носят екипа на любимия си отбор.


Във великия Аякс футболът е безплатно удоволствие.


А в ПАОК (Солун), друга от най-добрите академии на Балканите, до U14 родителите внасят лепта, не и нагоре.

 

В България казусът “такса” е само един от цял низ проблеми, свързани един с друг. Държавата би могла да подпомага клубовете - школите им, а също така за базите, но и това плахо започна да се случва напоследък. После идва ролята на общините. Ако те изграждат терени и ги дават безплатно за тренировки на подрастващи, клубовете ще дишат по-спокойно и може да намалят таксите, защото сега онези, които не разпологат със собствена база дават пари за наем на игрища.

 

И накрая идват спонсорите, които трябва да се ползват от данъчни облекчения за разходи в спорта, особено, ако влагат в децата и юношите.


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари
LIVE: ЦСКА - Тунджа Ямбол, Купа на БФБ за кадети до 16 г.
27.May.2017 15:55

Антъни Генов: Зарязах футбола, когато баба ме заведе на тенис (СНИМКИ)

Антъни Генов: Зарязах футбола, когато баба ме заведе на тенис (СНИМКИ) 24.05.2017 | 11:50

Левичарят от България - така можем да опишем с две думи един от най-добрите ни тенисисти при юношите Антъни Генов.

още по темата»

Дария Радулова: Вече имам предложения от чужди тенис академии

Дария Радулова: Вече имам предложения от чужди тенис академии 18.05.2017 | 12:30

Дария Радулова е лидер на дамския отбор по програмата на българската федерация по тенис „3Т – Тенис Тийм Талант” във възрастта до 14 г., колкото всъщност навърши тя през януари.

още по темата»

Залози в помощ на спорта

Залози в помощ на спорта 16.04.2017 | 10:17

Като лидер в Европейския съюз по обездвижване и затлъстяване сред децата и като държава с рязко влошено представяне на големи спортни форуми България определено има проблем.

още по темата»