Антъни Генов: Зарязах футбола, когато баба ме заведе на тенис (СНИМКИ)

Тенис
Добави в Svejo
    Анна Стоилкова 24/05/2017 11:50
Антъни Генов: Зарязах футбола, когато баба ме заведе на тенис (СНИМКИ)

Левичарят от България - така можем да опишем с две думи един от най-добрите ни тенисисти при юношите Антъни Генов, още повече че един ден той се надява хората да се наслаждават на играта му толкова, колкото на неговия идол в спорта Рафаел Надал. Младокът е роден в София преди 15 години, но се запалва по тениса в Димитровград, където преди често гостува на баба си през лятото. Именно на нея той дължи кариерата си. Когато е на 8 г. жената не могла да се примири, че внукът й мързелува през ваканцията и го завела на кортовете в нейния град. Това било достатъчно на малчугана, за да не се раздели с ракетата до сега. Самият Антъни определя себе си като нервак и луда глава, но се опитва да контролира това, защото му пречи в спорта. Израстването си пък смята, че дължи на испанската академия 4slam, в която се готви от почти 2 години и е една от най-добрите й ракети при юношите. Там той тренира редом с Карен Качанов, Андрей Рублев и други млади таланти, които вече се справят доста добре при мъжете. Когато е в България обаче Антъни се възползва от опита на бившия ни национал за „Купа Дейвис” Радослав Лукаев. Той ще е до него и по време на държавния шампионат до 16 г., който започва на 30 май на кортовете на Левски в София. Как става така, че тийнейджърът зарязва футбола и се отдава на тениса, защо преди време е дисквалифициран по време на мач и имат ли поле за развитие младите тенисисти у нас - това разказа специално за Viasport.bg Генов.

 

- От колко годишен започна да играеш тенис и защо?

- Започнах да се занимавам с това на 8 години. Баща ми е от Димитровград и едно лято, когато бях там при баба ми и мързелувах, тя реши да ме запише на тенис. Избра го случайно. Просто бяхме една група деца, които познавах там и всички се записахме заедно да тренираме. На мен много ми хареса и така се започна. Родителите ми бяха много учудени, когато след това им казах, че искам да продължа с тениса и в София. Тяхната работа беше на Овча купел и за това започнах в Славия. Тренирах там половин година. В началото на кариерата ми изкарах и половин година в тенис академията в Лос Анджелис (САЩ) при Димитър Язаджиев. Всъщност там научих английски още като малък. Язаджиев ми каза, че ако искам да продължа с тениса в София е най-добре да го направя в клуб 15-40. И така отидох там. Започнах често да сменям треньорите, защото по това време не бях от най-добрите и исках да намеря играта си. Винаги обаче бях позитивно настроен и вярвах, че един ден ще стана добър, но не съм очаквал, че ще стигна чак такова ниво.

 

- С какво те впечатли Радослав Лукаев и остана да тренираш при него по-дълго?

- Радо много ме мотивираше и беше зад гърба ми във важните и трудните моменти. Много си говорим. Когато заминах за чужбина, защото аз тренирам в академията „4slam” в Испания, си мислех, че няма начин да продължим заедно. Чувствах се така, все едно съм избягал от него, предал съм го. Но когато говорихме за това той ми каза, че за него съм избрал най-правилния път, защото Радо иска да се развивам, да вървя напред. Разбрахме се много добре и сега, когато се прибирам в София, тренирам с него.

 

- От колко време си в Испания и каква е разликата с България?

-  Аз заминах за Испания преди около година и половина. Една от разликите е, че всички треньори искат най-доброто за теб. В България, според мен, можеш да се готвиш до 12-13-годишна възраст, но след това няма кой да те научи на повече и трябва да отидеш в чужбина, за да вървиш нагоре. В моята академия имаше много деца, които бяха по-добри и са по-големи от мен, но вече ги настигнах. Там тренирам наравно с някои доста добри млади тенисисти. Има много руснаци, сред които и Андрей Роблев. Академията е на Гало Бланко, Фернандо Фисенте и Хайро Веласко.

 

Когато е в България Антъни се готви с Радослав Лукаев. Той е и треньорът, който пътува с него на някои от най-важните му състезания.

 

- Колко време на ден тренираш в Испания?

- По около 6 часа – 3 часа на корта и още толкова – физическа подготовка. Хубавото е, че последната е много разнообразна. В академията почти всеки ден треньора е различен, което ти помага да научиш различни неща от всеки един от тях – един ти показва бекхенд, друг – сервис и можеш да вземеш това, което на теб ти трябва. Тренира се от понеделник до петък, в събота – по желание, а неделята е за почивка.

 

- Коя е любимата ти настилка?

- Най-много харесвам клея, но и на твърдата ми е добре. На мен червената настилка ми допадаше още от България, защото повечето кортове са такива и съм свикнал, не е само от испанската школовка. На трева обаче никога не съм играл, не съм имал тази възможност, но много искам да изляза на такъв корт.

 

- Как съвместяваш училището с тренировките в Испания?

- Аз съм ученик в спортно училище „Юрий Гагарин” в Бургас, където съм на индивидуален план. Уча уроците в интернет и след това си взимам изпитите у нас. Има една много добра учебна платформа в България – „Уча се”, която предлага онлайн преподаване и това страшно много ми помага.

 

Антъни със съотборниците си от Авеню преди да замине за академията в Испания.

 

- Какви са целите ти в тениса?

- Тази година съм си поставил за цел да вляза в топ 10 в Европа при юношите. Това ми беше детската мечта. Аз по принцип имам още 2 години до 16, но ако успея още този сезон да вляза в топ 10 на Европа ще е страхотно. Колкото до постижения при мъжете – искам един ден да вляза в топ 100, да играя един добър тенис и всички да се му се наслаждават.

 

- Имаш ли си идол?

- Рафаел Надал. Той е левичар, какъвто съм и аз, а и се бори за всяко нещо. Каквото и да говорят хората за него – Надал отива, тренира и продължава да побеждава.

 

- Имал ли си моменти, в които си искал да се откажеш от тениса?

- След някой загубен мач, когато съм разочарован ми се е случвало да си кажа: „Край”, но после почти веднага съжалявам и отивам пак на корта да тренирам.

 

- Кой обезпечава подготовката ти и колко е скъпо да тренираш тенис?

- Доколкото знам родителите ми са тези, които плащат всички сметки. Федерацията също помага в някаква степен. Но спортът е скъп – всички тези академии, състезания и т.н. Аз имам договор с „Йонекс” за ракетите и всичко свързано с тях, но за екипировка – нямам фирма. Бих искал един ден да имам договор с „Найк”.

  

- Коя ти е най-ценната купа от турнир?

- Незнам. Всичките са ми ценни. Най-много си харесвам обаче купата от последния ми турнир в Сърбия, но не заради визията й, а заради емоциите, с които е свързана. Аз не оценявам трофеите си по красота, а винаги ми напомнят какво се е случило в даденото състезание.

 

Генов е левак също като идола си в тениса Рафаел Надал.

 

- Имаш ли си неудобни съперници?

- По принцип срещу всеки тенисист трябва да играя на 100%. Срещу по-слабите, защото всяко отпускане може да ти коства мача, а срещу по-силните – трябва да дебнеш всеки техен спад и да нанесеш удара си.

 

- Да те върна към една случка от преди няколко години, когато замери свой съперник с ракетата и беше дисквалифициран. Какво се случи тогава?

- Аз по принцип съм от нервните играчи. Опитвам се да се контролирам, защото това много ми вреди. Смятам, че успехите ми напоследък се дължат и на промените в поведението ми. Колкото до случката отпреди години – сега ми става смешно като се сетя, защото аз водех в резултата. Тогава бях много зле с главата, защото нямаше кой да ми помага по това време. Спомням си ситуацията много добре – направиха ми къса топка, стигнах я и сбърках волето. По това време си мислех, че аз воле не мога да сбъркам и всъщност хвърлих ракетата по мрежата, но не я уцелих.

 

- Имал ли си други по-особени случки на корта?

- Ами в доста мачове се случват най-различни неща. Например противника да ти каже нещо – да те напсува по време на смените. Имах такъв случай миналата година и аз се обърнах и започнах да му отговарям. Стана голяма караница и съдията трябваше да се намеси.

 

За сега купата за второто място, спечелна на последния му турнир в Сърбия, е най-отличаващата се в емоционално отношение в неговата кариера.

 

- Какво ти помогна да се справиш с нервите на корта?

- Много ми помогнаха в Испания. Там ни учат, че когато сбъркаш топката трябва да дишаш, да се движиш, да я забравиш, защото точката е свършила и няма как да я върнеш.

 

- А в академията работи ли се с психолог?

- Не. Но на мен ми помага бабата на една от най-добрите ни тенисистки при девойките Даниела Димитрова, с която тренираме в една и съща академия в Испания. Жената е психоложка и когато имам проблем ходя при нея.

 

- От други спортове интересуваш ли се?

- Харесвам футбола и дори преди време тренирах, но се отказах сравнително бързо – след 1 година, защото майка ми и баща ми непрекъснато ме сравняваха с моя брат - Даниел Генов. Само ми говореха: „Виж брат ти как играе, къде играе. Искаме и ти да си като него” и аз не издържах и спрях. Но продължавам да ритам във всеки удобен момент. Харесвам много и баскетбола. Любимите ми отбори са Барселона и Манчестър Юнайтед, а в баскетбола - Лос Анджелис Лейкърс. Много харесвам Лионел Меси, защото той е по-скромен, въпреки че е звезда. Другият ми любимец е Златан Ибрахимович, в който ми харесва голямото му самочувствие. Иска ми се някакси да ги комбинирам тези две неща у мен.  

 

Галерия от тренировка на Антъни у нас, ТУК


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Шефът на Sport Depot Красимир Цонов: Спортът трябва да е задължителна потребност за децата

Шефът на Sport Depot Красимир Цонов: Спортът трябва да е задължителна потребност за децата 17.06.2017 | 14:55

Изпълнителният директор на веригата магазини за спортни стоки Sport Depot Красимир Цонов е дипломиран инженер от Техническия университет в София, специалност “Електроника”. 

още по темата»

Кристиян Стоянов: След биатлона ще се занимавам с компютри

Кристиян Стоянов: След биатлона ще се занимавам с компютри 15.06.2017 | 10:20

Той се доказа като лидер на младежкия национален отбор по биатлон, след като на световното за юноши и девойки през февруари в Словакия записа най-предно класиране от българите.

още по темата»

Бъдете позитивни!

Бъдете позитивни! 13.06.2017 | 15:15

Откакто станах кмет чувам какви ли не неща за себе си. Сигурно е нормално за публичните личности да се говори много и не малко измислици.

още по темата»