№2 и №3 сред младите Начева и Георгиева: Няма лесно в спорта

Лека атлетика
Добави в Svejo
    Яна Касова 08/01/2018 17:25
№2 и №3 сред младите Начева и Георгиева: Няма лесно в спорта

Представителките на пловдивската атлетическа школа Александра Начева и Лиляна Георгиева преминаха през успешно лято през 2017 г. Рекордите на стадиона не бяха един или два, а и спечелиха медали от най-престижните форуми за възрастта им. Начева се окичи със сребърен медал в тройния скок от световното първенство за девойки до 18 г. в Найроби (Кения) с рекорд на страната ни от 13.54 м, а на еврошампионата за девойки до 20 г. в Гросето (Италия) тя се нареди четвърта, отново с постижение №1 за възрастта й - 13.64 сек. Георгиева също записа призови класирания на двете първенства. В Найроби тя финишира шеста на 1500 м, а в Гросето завоюва среброто в дисциплината с рекорд за девойки до 18 г. - 4:16.73 мин. След успешната година атлетките заслужиха и призови места в традиционата анкета на Viasport.bg за Най-добър млад спортист на България. На Йордановден Начева беше наградена за №2, а Георгиева - за №3. Те бяха изпреварени само от плувеца Антъни Иванов.

  

- Момичета, как се чувствате като част от елита на спорта ни?
- Лили: Развълнувана съм. За втора година съм в класацията на Viasport.bg. 2015-а бях осма, сега съм трета. Надявам се догодина да бъда първа.
- Алекс: Аз за първа година съм във всякакви класация. През 2017 г. за първи път се докоснах до големите шампионати и постигнах успехи и сега съм много развълнувана. Има напрежение, има и положителни емоции. Приятно е.

 

- Ако можехте да гласувате за Най-добър млад спортист на България, кого бихте посочили за №1?
- Алекс:
Антъни Иванов, защото той заслужава първото място.
- Лили: Аз - за Александра, защото е малка и постигна много тази година. Антъни е по-голям и вече знае как стоят нещата.

 

- Месец юли беше много динамичен за вас. Много успешно се състезавахте в Найроби и Гросето. Оттогава промени ли се животът ви?
- Алекс:
Тотално се промени животът ми. Хората в леката атлетика започнаха да ме забелязват. Пък преди това аз гледах на тях като много големи шампиони. Като цяло, много, много положителни емоции и спомени имам покрай тези състезанията. С целия български отбор е много забавно.
- Лили:
Положителното за мен беше, че станах втора в Европа след тежък сезон, в който имах контузия за месец и беше чудо, че се завърнах така бързо с два национални рекорда и то на големи състезания (б.а. в сериите в Гросето 4:18.36 мин и във финала). И най-важното - минах през допинг тест, както всеки път, защото много хора хейтват и казват „тя е назобана, тя това, тя онова”, а не дойдат на тренировка, за да видят как стават нещата.



- А как стават нещата? Трудно ли е?
- Лили:
Няма лесно.
- Алекс: Нещата стават на стадиона.
- Лили: Не си ли дадеш зор на стадиона по време на тренировка, няма как да станат нещата на състезание.

 

- Кой е най-трудният елемент в спорта?
Алекс: Психиката по време на състезание. Тя беше на косъм да ми попречи по време на квалификацията на световното първенство и щях да си отпадна заради психиката.
Лили: Психиката ми е стабилна, но трябва да съм по-уверена. Особено на по-големи състезания. И на световното първенство в Полша през 2016 г., и тази година ми показаха това - трябва да по-по-по-здрава, повече да си вярвам.

 

- А най-хубавото в спорта кое е?

- Лили и Алекс: Когато си на стълбичката (смеят се).
- Алекс: Най-хубаво е да чуеш химна. Не го чухме миналата година в наша чест - все втори места заемахме.

 

- Коя е любимата ви част от тренировката?
- Алекс:
Загрявка само и сига толкова (смее се).
- Лили: Аз обичам късите отсечки, бързите. Да има скорост, да има интрига, да се схванеш, да ти е готино (смее се).
- Алекс:
Аз предпочитам някакви скокове, със сигурност. Може да е статично, от място, да е със засилка, но да е в трапа. Всичко с пясък.

 

 

- И двете имате строги треньори, промениха ли отношението си към вас след медалите това лято?
- Лили:
При мен си е същото. Дори мога да кажа, че треньорката ми става все по-строга. Тя казва, че на най-добрия в отбора най-много ще се кара. В случая съм аз, от мен най-много се изисква.
- Алекс:
Колкото по-нагоре вървиш, толкова повече изисквания и дисциплина трябва да има. Държат ни здраво, няма отпускане.
- Лили:
Дори само сега сме на токчета, това е изключение (смее се).

 

- Спортът изгражда ли хубави приятелства?
- Алекс:
Разбира се. Състезанията предлагат такива силни емоции. Осем часа престой на летище в Истанбул със сигурност те прави приятел с останалите.
- Лили:
Няма как да не станеш близък с останалите с толкова интересни моменти.

 

- Ако трябва да изберете най-хубавият си момент от 2017 г., то кой е той?
- Лили:
Когато бяхме в Гросето на европейското първенство, имах рожден ден. Тортата беше много вкусна. Така преди състезанието леко разпуснах.
- Алекс: Дори ѝ объркаха тортата.
- Лили: Да, объркаха я с една голяма. Това е най-хубавото. Е, след медала. Плаках много като взех медала в Гросето. Това ми беше първото състезание, след което толкова много плаках - едновременно съм радостна и си казвах, че не трябва да плача. Обаче плача и не мога да спра.
- Алекс: Като се прибрах от Кения бях много стресирана. На летището не исках да изляза, защото ме бяха наплашили, че ще има един куп журналисти.
- Лили: О, това е най-хубавата част от едно състезание. Снимки, всички ти се радват...
- Алекс: Стресиращо беше. Но пък в Кения след спечелването на медала и аз плаках - то беше от радост. От неуспехи не съм плакала. Много плаках на нашия стадион в Пловдив, когато поставих първия рекорд на открито (б.а. по време на турнир „Пловдив” през юли, преди световното първенство в Найроби, Начева скочи 13.45 м, като подобри националния рекорд на Тереза Маринова). Тогава беше много емоционално, защото се случи пред семейството ми, пред всички хора, с които тренирам, в моя си град, на моето си място, на което тренирам всеки ден.

 

 

- 2018 г. пристигна току-що. Какво си пожелахте да ви се случи през следващите 12 месеца?
- Алекс:
Да продължават същите успехи. И дори да са по-добри от миналата, защото все сребро имаше за нас.
- Лили:
Чакаме вече златото.
- Алекс:
Мен ме чака световното първенство за девойки до 18 г. и Младежките олимпийски игри. Пожелах си много успехи - на себе си и на всички. Много е важно да сме без контузиии, затова и си пожелах да съм здрава. Всичко друго ще върви със здравето, но контузиите пречат.
- Лили:
Аз си пожелах да се оправя, защото сега не съм много здрава. Имам лека травма на левия крак и това ми попречи малко на подготовката. Но ще участвам в състезания и се надявам да започна бурно годината. Пожелах си да ми вървят нещата и другото ще стане.

 

- Всъщност само шест дни минаха от новата 2018-а (б.а. интервюто е взето на 6 януари). Колко тренировки вече имате за годиината?
Лили:
Аз не съм почивала - нито на 30-и, нито на 31-и, нито на 1-и.
Алекс:
И аз.
Лили:
Не знам колко тренировки се падат, но всеки ден тренирам двуразово. Само на 31 декември и 1 януари тренирах по веднъж.
Алекс:
Аз не тренирах само на 31 декември. Ходя на училище и не мога да тренирам двуразово. Но сега съм се освободила от часовете до края на срока, защото съм си направила оценките и ще мога да тренрам по два пъти.

 

- Кога са първите ви състезания?
- Алекс:
Още не знам кога ще стартирам, но със сигурност подготквата ми е насочена за по-високи постижения през лятото.
- Лили:
Стартирам на 13 януари на турнир „Академик”, после на нацоналния шампионат и, дай Боже, на Балканиадата за старша възраст и за мъже и жени.
- Алекс:
И световното първенство в зала за мъже и жени.
- Лили:
Не искам да казвам голяма дума. Има време. Трябва да има конкуренция, за да се покрие норматив.
- Алекс:
Да се пускам и аз (смее се).


- Можеш ли да си ѝ конкуренция?
- Алекс:
О, неее. Пълна трагедия съм в дългите бягания. Масимум 100 м.
- Лили:
Аз съм добра на скок дължина. В VI клас имам 4.45 м, но скочих около 30 см преди дъската със затворени очи, защото изпитвам някакъв страх.

 

 

- Как разпускате от тренировките?
- Лили:
Ако не съм на тренировка, обикновено съм на училище. Ако не съм на училище, спя, ама много - до 12 часа. Ставам, оправям се, пускам пералня, малко телевизия, музичка и то времето минава и пак съм на тренировка.
- Алекс:
Аз гледам някой сериал, филм, понякога рисувам или шия гоблени. Сама съм се учила да шия - то не е много трудно.

 

- Какво бихте искали да кажете на треньорите си? Може и да сте им го казали вече, но бихте ли споделили?
- Лили и Алекс:
Опа, да не стъпим накриво (смеят се).
- Алекс:
С моя треньор сме от 2 г. заедно. Преди това бях при Ива Пранджева, която ми е като майка, обичам я с цялото сърце. А сега тренирам със Стойко Цонов и искам да му благодаря за цялата ни съвместна работа през всичките тези месеци. Да си остане такъв какъвто е - най-важно е човек да е искрен и да бъде себе си. Само понякога да не се ядосва толкова много, като нещо не става.
- Лили:
Аз съм 9 години вече с моята треньорка Радмила Станкович. Да си бъде такава каквато е. Знае си работата, знае какво да прави и го прави добре. Това се вижда. 

 

 


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Слави Жеков: Берое трябва да играе със самочувствие

Слави Жеков: Берое трябва да играе със самочувствие

"Искам момчетата да бъдат упорити и играят със самочувствие", заяви новият треньор на Берое U19 Слави Жеков.

още по темата»

Преслав Боруков: Няма лимит за мечтите ми във футбола (ВИДЕО)

Преслав Боруков: Няма лимит за мечтите ми във футбола (ВИДЕО)

Юношеският национал и футболист на английския Шефийлд Уензди Преслав Боруков даде интервю за Viasport.bg два дни преди да се завърне в Англия за новия сезон.

още по темата»

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

На 11 януари основателят и собственик на Фейсбук Марк Зукърбърг направи изявление в социалната мрежа, в което обяви плановете й за тази година.

още по темата»