За личния пример, правилата и докога ще си затваряме очите

Баскетбол
Добави в Svejo
    BGbasket.com 13/06/2018 09:10
За личния пример, правилата и докога ще си затваряме очите

В последните дни темата за случващото се на първенствата при подрастващите е особено актуална. Родители на баскетболисти от отбора на ЦСКА U12 изпратиха позицията си за някои от тези събития до BGbasket.com. Те са провокирани от коментара ни „Силата на личния пример“.

 

Поводът за реакцията им е случилото се по време на финалите на държавното първенство, което се проведе в Ботевград. В коментара ни пише следното:

 

„На почивката на една от срещите дежурният представител бе принуден да премести група родители, седнали на централната трибуна, непосредствено зад секретарската маса. Той ги прати зад пейката на отбора им заради непрестанните им викове и обиди към съдиите и треньора на противниковия тим“.


Според родителите въпросните събития са станали по време на мача на ЦСКА и Академик (София), а в материала е допусната фактическа грешка, защото те не са обиждали треньора на противниковия отбор. Истината обаче е, че въпросната случка се разигра на съвсем различен двубой от този. Умишлено не написахме имената на отборите в него, защото знаем, че това не е единичен случай.

 

Независимо от това, BGbasket.com публикува позицията на родителите без редакторска намеса. Тя е озаглавена „За личния пример, правилата и докога ще си затваряме очите“:


„Бъди верен на играта, защото така играта ще ти бъде вярна. Ако се опиташ да поемеш по прекия път, играта ще ти отвърне със същото. Това е вярно за играта, и по много начини е вярно и в живота“

 

Горните изречения са цитат на един баскетболист, но едва ли има човек, който да не застане зад тях.

 

Ние, родителите на отбора на ЦСКА U12, пишем тези редове, провокирани от материала „Силата на личния пример“, публикуван в БгБаскет на 11 юни. Вече казахме много неща в коментари под въпросната статия, но преценихме, че именно личният пример, който искаме да дадем на децата, ни задължава да продължим темата. Защото в крайна сметка, не знаем колко от нашите деца ще станат добри баскетболисти, но всички искаме да станат добри хора в живота.

 

Не можем да коментираме ситуациите в спрения мач на финалите на U16, нито в малкия финал при „нашата“ възраст. Проблемите, които ще засегнем обаче, не са проблеми само на ЦСКА. И не става въпрос за резултати и за класиране, а за принципи. Затова искаме да оставим лозунгарските пожелания и безсмислените думи, които чухме и прочетохме по време на и след самите финали и да наречем нещата с истинските ни имена.

 

Затова на първо място трябва да изгладим една фактическа грешка, допусната в статията. Вярно е, че по време на първия ни мач с Академик София, имахме претенции към хората, които са на масата. Всъщност, имахме такива претенции по време на повечето мачове. Вярно е, че те реагираха (още под афекта от случилото се във финалната серия на мъжкото първенство срещу Левски Лукойл).

 

След един разговор, който завърши в много по-приятелски тон, отколкото започна, изгладихме отношенията си, поздравихме се и продължихме да гледаме мача, без никакви претенции от когото и да е. Държа да отбележа, че никога и при никакви обстоятелства не сме си позволявали да обиждаме треньора на Академик! Ако те (треньорите на пейката бяха двама) наистина са се почувствали така, а това не е интерпретация на автора на материала, поднасяме нашите извинения.

 

Да, емоционални сме. Да, подкрепяме бурно децата. И да, всеки път, когато видим, че правилата, която баскетболната федерация сама е създала, не просто не се спазват, а систематично и брутално се потъпкват, ще викаме по съдиите.

 

Защото и ние, и децата ни, знаем какво е заслон, какво е hand off и какво е сбита защита. Защото и ние, и те, сме чели правилника и знаем, че това е забранено. Знаем и как и кой трябва да го санкционира. Ако уважаемите читатели не ни вярват – нека да видят снимките, които прикачаме към материала, и които не са само от мачове на нашия отбор. Те са само част от (без)спорните ситуации, на които реагирахме.

 

 

Ако пък някой е забравил какво пише в наредбата – сайта на БФБаскетбол, раздел Документи, „Наредба подрастващи“, чл. 30, т. Е.

 

 

Знаем, че в някои клубове победата е поставена над всичко. Нашата борба не е с тях – там просто ни е жал за децата, които няма да усетят в себе си красотата на тази велика игра. Между другото - отборът на Балкан, несъмненият и безспорен победител във финалите, показа, че можеш да печелиш красиво, резултатно и честно. Поздравления!

 

Нашата борба е с апатията, която явно е обзела хората, от които зависи това правилата да се спазват. Тъжно е, но и ние бяхме започнали да се примиряваме. Финалите ни събудиха. Отрезви ни безпомощното вдигане на рамене от официални лица, които не смееха да ни погледнат в очите. Писна ни да чуваме коментари от същите тези лица от рода на „Е?!?“, „Знаеш как е!“ или вбесяващото: „Аз какво да направя, това не зависи от мен!“.

Апелът ни към тези хора е само един  - СПАЗВАЙТЕ ПРАВИЛАТА. Тогава ние ще сме първите, които ще ви защитаваме.

 

Но има и по-лошо.

 

„ИСКАШ ЛИ ТИ ПОВЕЧЕ ДА НЕ ИГРАЕШ БАСКЕТБОЛ, МОГА ДА ГО УРЕДЯ“. Или „АЙДЕ БЕ, КАКВО СЕ ОПЛАКВАТЕ, ПАДАТЕ ЗАРАДИ ТЕБ“. Това, уважаеми читатели, са реални изрази, казани на децата от съдии.

 

Изведнъж смисълът на всичките усилия, които и те, и ние полагаме, не просто става излишен. Той изчезва. Какъв смисъл може да се търси, когато липсва здравият разум, възпитанието и обичта към децата.

 

Между другото, тъй като за съжаление човешката памет е къса, потърсете в интернет думите Ангел Порожанов, Левски и Тигър (Ямбол). Намерихте ли ги? Случката е същата. Сезонът – 2006/2007. Годините, в които нашите деца са родени. Трябва ли след още 11 години, някои други родители пак да пишат такова писмо?

 

И последно – цитатът от началото е на Майкъл Джордан…"


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари
Още по темата

Антъни Иванов: На европейското гоня първо финала

Антъни Иванов: На европейското гоня първо финала

На европейското първенство по плувни спортове в Глазгоу България ще бъде представена от четирима състезатели в басейна и общо деветима в четири спорта, но големите надежди са насочени към Антъни Иванов.

още по темата»

Хърватският треньор Марио Бонич: Интелектът е по-важен от таланта

Хърватският треньор Марио Бонич: Интелектът е по-важен от таланта

Марио Бонич е на роден на 4 август 1952 г. В кариерата си облича екипите на Дубровник, Динамо (Загреб), гръцките Аполон и Панахайки и австрийския Казино (Залцбург), както и на бивша Югославия.

още по темата»

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

На 11 януари основателят и собственик на Фейсбук Марк Зукърбърг направи изявление в социалната мрежа, в което обяви плановете й за тази година.

още по темата»