Тема 4: Проблеми в ДЮШ - фокус върху играчите, а не върху отборите

Футбол
Добави в Svejo
    Viasport 14/06/2019 11:00
Тема 4: Проблеми в ДЮШ - фокус върху играчите, а не върху отборите

В серия от статии, бих искал да споделя част от своя опит и знания, свързани с развитието на млади футболисти у нас. Вярвам, че предишните ми текстове се е намерило по нещо интересно и полезно, свързано с психологията и другите теми, които съм обхващал.

 

Ясно е на всички ни, че работата в детско-юношеския футбол трябва да се подобри. Това не означава, че през последните години не се направи много за децата ни, напротив – Българският футболен съюз въведе нови първенства (Елитни U19/17/15, Ф9/Ф7/Ф5), масовият футбол се развива все повече и повече, много треньори започнаха да присъстват на семинари и обучения, които се организират от Треньорската школа или агенции, които канят чуждестранни специалисти. Всичко това, вярвам, ще доведе до успех и подобряване на работата в школите.

 

И когато нещата се развиват, е добре да имаме възможност да споделяме нови идеи и виждания за това какво още трябва да се подобри, за да продължи прогресът.

 

Първият проблем, за който вярвам, че много колеги ще се съгласят е, че фокусът в развитието при подрастващите често пада върху търсенето на добро отборно представяне, постигане на добри резултати, купи и медали. Не че е лошо да се търси успеха, не! Просто не трябва да е водещото в мисленето и ръководенето на подрастващ отбор.

 

Проблемът с търсенето на победи за сметка на качеството е ясен, но се надявам да дам малко по-различна гледна точка върху него, с надеждата, че всички ние ще потърсим грешките в себе си.

 

На всички ни е ясно, че футболистите от даден набор на един отбор, няма да играят вечно заедно. Някои ще успеят да стигнат до мъжкия отбор на клуба, в който тренират, други ще потърсят възможност за развитие другаде, трети – няма да стигнат изобщо до професионалния футбол. Както е в училище – не очакваме всички да завършат с отличен и да продължат висшето си образование по всички предмети, нали?

 

Тогава не е ли по-редно да се промени структурата на тренировките и на планирането като цяло, с идеята да намерим формула за развитието на играчите, вместо на отборите, които водим?

 

С много колеги сме обсъждали грешката, че един треньор в ДЮШ води отбор по модела на един мини-мъжки отбор. С 5/6-седмична подготовка (както мъжете), с отборна периодизация и тренировъчен процес (както при мъжете), с преходни периоди между сезоните (както при мъжете) и с търсенето на оптималния баланс за отбора, за да може да се представя по-добре и да постигне повече (както при мъжете).

 

Първата грешка идва от "тренировъчния" процес – докато процесът при децата е "тренировъчен", а не "обучителен" – имаме проблем.

 

Докато не се направи план за обучение и развитие на играчите в една детско-юношеска школа, а се следва програма за развитие на отбор, винаги ще има пропуски в развитието на подрастващите футболисти.

 

Това не означава, че трябва да се изключва отборната подготовка, не – просто трябва да бъде синхронизирана най-вече с нуждите на играчите, а не фокусът да бъде върху нуждите на отбора.

Основната цел на една детско-юношеска школа, според мен, а вярвам и според много от вас, е да се създават футболисти – не отбори. Ясно е, че когато в един отбор има съвкупност от много добре развити футболисти, има баланс между тях и са научени да играят заедно, отборът ще постига успехи. Но колко пъти оценяваме отборното представяне и следим това и колко пъти поставяме представянето на играчите пред това?

Втората грешка идва от чувството за собственост на клубовете. "Този играч е наш – това е дете на "Х" клуб и той ни принадлежи." Огромна грешка на футболните ръководители, според мен, е че чувстват играчите в школите си за своя собственост. "Ние ги храним, обличаме ги, грижим се за тях и те са длъжни да оценят това." Тези неща не са причини един играч да бъде задължен на един клуб. Това са условия, които клубът предоставя, за да изглежда по-атрактивен и с тях да покаже на играчите си, че се грижи за тях. Но това не задължава играчът "Y" да остане в клуба. По същия начин в много клубове има деца, които се раздават на максимум, имат отлично отношение и биха дали всичко за клуба, в който се състезават, но биват освободени – защо? Просто защото клубът има различен стандарт (търси по-качествени играчи или смята, че играчът няма нужния потенциал, за да го запази или други причини).


Така както клубът може да освободи играчи, играчите също могат да сменят клуба, в който са. Защо не? Всички деца "принадлежат" на своите родители и то до един момент, в който родителите не решат да дадат повече свобода на децата си да избират накъде да продължи техния път. Тогава защо клубовете се сърдят и очакват играчите им да останат завинаги при тях?

 

Наскоро един изключителен футболен ръководител каза следното: "Не се сърдя на играчи, които не искат да дойдат в нашия клуб или си тръгват от нас. За да се случи това, грешката е при нас. Явно ние не сме достатъчно атрактивни или не правим нещо както трябва, за да се стигне до това. Докато не намерим отговор на тези причини и виним тях или трети лица, никога няма да оправим нашето положение" – и колко прав е той!

 

Играчите са като клиенти – най-добрите играчи, разбира се, са най-привлекателните клиенти. За да ги привлечем или запазим, трябва да се погрижим за тях така, че те да искат да дойдат при нас или да не искат да си тръгват.

 

Не е виновен скаутът на Лудогорец или Ботев (Пловдив), че се е обадил на играча или неговия родител, "прескачайки" клуба, в който играе. Дали е редно или не, е въпрос на принципи и модел на работа. Но тези хора, както и други скаути, имат за цел да намират най-добрите играчи в страната и да ги привличат в техните школи, това им е работата (примерът с двата отбора е съвсем на случаен принцип, без никаква умисъл да се засегне някой клуб).

 

Когато клубът опре до думата "лоялност"... Във футбола има много истории за лоялни играчи и лоялни клубове – Фиорентина с Астори, Тоти и Де Роси с Рома, Малдини с Милан и т.н., но има и обратното – Роналдо с Барса и Реал, Фиго – същият случай, Игуаин с Наполи и Ювентус и т.н.

 

Когато става въпрос за детето на един родител, той/тя търси най-доброто, според него, за неговото развитие. И е разбираемо, когато нещо липсва, а се предлага по-добра алтернатива, родителят да се обърне към нея – все пак, става дума за развитието на неговото дете.

 

И ако даден клуб "изпусне" свой талант – вината не е на скаутите, не е на треньорите на другите отбори, не е и на родителите, че са стигнали до това положение – вината е на клуба, че е позволил това да се случи – това означава, че там липсва нещо, което играчът не е получил. Вариантите за този клуб са два – или да обвинява всички останали за случая, или да потърси проблема вътре и да го поправи.

 

Когато всеки играч е бил обгрижен, получил е нужното внимание, чувства се добре и се развива, малко деца биха сменили клуба си.

 

Когато дойде по-добра алтернатива за него и предложението дава повече възможности, съгласете се, че и треньорите биха предприели стъпка напред в своето развитие – нормално е.

 

Затова смятам, че клубът трябва да се чувства задължен на играча си, затова че е предпочел този клуб за своето развитие и трябва да се чувства отговорен за това, а не обратното. Играчаът ще започне да чувства своя "дълг" към клуба, когато неговите нужди са били задоволени и е сигурен, че получава всичко необходимо за своето развитие (естествено, винаги ще има случаи, в които ще има разминавания с гореописаните събития).

 

Да се върнем към основната тема – Фокусът върху играчите.

 

По-горе споменах, че се води отборен тренировъчен процес, а липсва индивидуален обучителен такъв. Ще посоча няколко прости предложения за оптимизирането на това, за постигането на по-детайлна работа с всеки един играч, за да може да получи повече внимание и по-добро развитие.

 

1. Когато треньорът прави план за мач – обърнете внимание на поне 1-2 персонални задачи, които да търсите от играчите си през седмицата и в контролните мачове (всеки мач на деца би трябвало да бъде контролен, независимо дали е част от първенство или турнир).

 

2. Направете индивидуален план на всеки играч – негов профил, в който ежеседмично се вписва неговото представяне – позитивни моменти, неща за подобрение и детайл, на който да се наблегне. След което провеждайте поне веднъж месечно индивидуална среща с този играч, за да обсъдите развитието му.
Това е много важна практика, на която ще обърна внимание в отделна тема. В рамките на 4 години прилагах това нещо с играчите си и ползата от това бе огромна, но за тези срещи в детайли ще напиша отделна публикация.

 

3. Рискувайте за сметка на отбора – поставете атакуващия си халф като централен защитник – нека се научи да борави с топката под преса, когато е най-опасно да загуби топката, дайте задача на крилото си да преодолява играчи на скорост на фланга, дори от това да загуби отбора с 1-2 отнети топки в мача, накарайте вратаря си да играе с крака – макар това да доведе повече грешки в изнасянето в началото ... и т.н. и т.н. Задачите, които могат да се поставят, са много и съм убеден, че всеки може да измисли достатъчно и да са подходящи за развитието на играчите си.

 

В един скорошен случай, един от централните защитници, с които работя и се затрудняваше да изнася топката, заигра като краен бранител, за да може да има по-малко линии за пас при изнасянето на топката, както и да играе на 180 градуса. След известно време, след като свикна и се чувстваше комфортно с играта на фланга, отново го вкарахме в средата на терена, но вече имаше основа и бе готов да изнася топката, подобрявайки контрола си, вземането на решение и умението да работи под натиск. Тъй като не отговаряше на профила на краен бранител, в някои случаи отбора "страдаше" поради липсата на активен краен бранител, който да дава нужната острота в атаките и т.н., но играчът, а и отборът спечелиха по-късно от това, че сега той е по-добре изграден като централен защитник.

 

Подобен случай имах и с офанзивен халф, който не се справяше добре с дефанзивните си функции и навици. В продължение на цял полусезон игра като централен защитник, използвайки своята отлична техника, той помогна за изграждането на атаките на отбора, но също така най-вече изгради умението си да борави по-бързо с топката, оценявайки риска, че ако се забави, губи топката в близост до нашата врата. Но не само това – той успя отлично да изгради умения и навици, които го превърнаха в един от изявените играчи на тази позиция. Това не значеше, обаче, че той ще продължи развитието си като централен защитник. Когато сметнахме, че е успял да изгради това, което търсехме с този ход, се върна на старата си позиция като офанзивен халф и сега е много по-добре изграден, а нещата, които му липсваха, се подобриха значително.

 

Понякога отборът може да пострада от подобно решение, но не забравяйте, че развиваме играчите в отбора, а не набор 2009 (например) на отбора "Х", който в следващите 5 години трябва да е спечелил 2 Купи на България, Елитната до 15 г. и поне 4 турнира.

 

4. Отделяйте време за индивидуална работа – колкото и да е очевидно това – просто не се прави или не достатъчно. "Навремето ние бяхме на улицата по цял ден." – Да, така е, но времената се менят и ако искаме да сме успешни трябва или да се адаптираме, или да се провалим.

 

Индивидуалната работа е от съществено значение. Затова също съм подготвил отделен текст, който да опише в детайли как смятам, че трябва да се подходи към индивидуалното развитие на всеки играч.


Признавам, че и аз не успявам да обърна внимание на всеки играч от школата ни с допълнителни индивидуални занимания, но в желанието си да намеря решение на проблема, успяхме да намерим добра алтернатива за момента - възможност за самоподготовка.

 

Ясно е, че на много треньори не им стига времето, терените или енергията, да обгрижат всичките си играчи – тогава просто се постарайте да направите така, че те самите да се погрижат за себе си, а вие да имате възможността просто да проследите дали това се случва или не.

 

Ако успеем да изградим самоосъзнатост у играчите, че трябва да работят допълнително и подготвим условията за тази допълнителна работа, това също е един вид индивидуална работа с тях.

 

Подготвена програма, според нуждите на играча, подготвен терен (трева, зала или фитнес салон), за да може играчът да отиде и да изпълни тези неща, възможност да работи и с друг играчи (синхронизиране на нуждите на различните играчи) – и така може да се обърне по-специфично внимание за всеки един играч. Ако нямате възможност за всички тези неща, помислете си дали можете да "жертвате" единия от дните за подготовка на отбора през седмицата, за да бъде въведена тренировка само за развитие на отделните нужди на играчите.

 

5. Индивидуална кондиционна периодизация. На треньорите им е трудно да се справят и с отборната периодизация, предвид това, че тази работа трябва да се върши от ръководителите и кондиционните треньори, но при отделянето на малко повече време (добре де, значително повече време), може да се направи по-детайлен план за натоварването на всеки един играч, според неговите нужди за позицията на която е, както и неговата структура (ген, зрялост и т.н.).

 

6. Алтернативен път за всеки играч – не всеки играч ще е подходящ за представителния отбор на клуба, в който играе. Тогава играчът не трябва да бъде запазен, само защото е много добър и не искаме да го изпускаме. Какъв е смисълът да държим играч, който няма да има реализация в първия отбор? Той може да е страхотен талант, но просто да не пасва в сметките на треньора или да не се вписва в стила на игра на клуба (ако е изграден такъв).


В Барселона обръщат внимание на двойната кариера – паралелното развитие на играча като футболист и като ученик (и в двете се развива личността).

 

В такъв случай е добре да има отворена врата за играча за развитие и на друго място – друг клуб или дори в друга сфера.

 

За да се осигури подобно нещо е нужна добре развита структура с много контакти и отношения – с други клубове, училища, университети и т.н. – но е възможно и е практика при много западни клубове. Това са част от нещата, които можем да променим или надградим в стремежа си да обърнем повече внимание на играчите, с които работим и които трябва да развием.

 

Едно от най-важните неща, според мен, е да направим така, че приоритетите в една школа да бъдат в следния ред:

1. Играч

2.Треньор

3. Клуб

 

За съжаление, смятам, че на повечето места приоритет е клубът и как клубът може да има полза от тези деца. На второ място са треньорите и техният стремеж за победа и изява. И на трето място са децата, които са средствата, с които треньорите и клубовете изглеждат по-добре. Да преобърнем този ред и поставим най-напред децата – от какво се нуждаят те, какво трябва да направим за тяхното развитие и реализация и как треньорите и клубът ще действат, когато поставят децата в клубовете преди тях...

 

На второ място остават треньорите, но с по-голяма значимост. Когато в една школа има щастливи деца и щастливи треньори, би трябвало и клубът да е в добро състояние. Разбира се, за това оказват влияние и много други фактори, но вярвам, че разбрахте примера с реда на приоритетите и сте съгласни с тях.

 

Така ще завърша първата от редица теми, в които ми се иска да наблегна повече върху индивидуалната насоченост при работата с подрастващи, как да се реализират тези идеи и ползите от прилагането им.

 

Очаквам обратна връзка и мнения, защото съм сигурен, че ще има и разминавания с някои от моите възгледи, но затова футболът е толкова интересна игра – защото има различни мнения и гледни точки.

 

Радостин Александров

 

Радостин Александров е директор на ДЮШ на Спартак 1919 (Плевен). Работил е в ДЮШ на Берое, в юношеския национален отбор до 17 г. (набор 1998). Карал е стажове в клубове като Славия и Литекс в България, а също така в Лестър, Рединг, Бирмингам, Уест Бромич, Манчестър Сити, Ливърпул в Англия, Барселона. Беше сътрудник за страната ни на британския колеж "Брук хаус".

 

Тема 1, ЧЕТЕТЕ ТУК.


Тема 2, ТУК.

 

тема 3, ТУК


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари