Симеон Деянов: Трябва здрава работа, за да прогресираш

Ски бягане
Добави в Svejo
    Viasport 18/01/2012 09:00
Симеон Деянов: Трябва здрава работа, за да прогресираш

С 19-ото си място в ски бягането на 10 км класически стил Симеон Деянов изравни засега най-доброто класиране на български състезател на Първите зимни младежки олимпийски игри в Инсбрук. След като разпусна след тежката надпревара, 17-годишният софиянец разговаря с пратеника ни на игрите за състезанието, за настоящето и бъдещето. 


- Симеоне, как оценяваш представянето си на 10 км, след като видя и официалните резултати?

- Състезанието беше много тежко, пистата изглеждаше лесна, но в действителност не бе така и по нея непрекъснато се работеше. Спусканията бяха къси и тези три обиколки на трасето бяха наистина много тежки. Можех и по-добре да се класирам, но съм доволен от състезанието. Надявам се на спринта да се представя по-добре, но не се знае как ще се чувствам в този ден. 

 

- Имаше ли затруднения със ските или неприятни инциденти по трасето?

- Не, трасето беше много добре подготвено, а и ските ми вървяха добре, до колкото можех да ги усещам. Дано и за спринта да имам хубави ски.- Какво означава да имаш хубави ски?- В едно състезание в ски бягането или биатлона, ако нямаш добри ски, губиш 50-60 процента от възможностите си. Така скоростта ти е по-бавна и влагаш повече усилия. 

 

- В Либерец преди година точно ските май се оказаха разковничето за вашето представяне…

- Там подготовката на ските беше доста сложна, тъй като температурата беше всеки ден различна. Там също имахме добри ски, но пистата беше много тежка, снегът беше много дълбок и не се позволяваше да се кара хубаво. 

 

- Ти участваш ли в подготовката на ските?

- Не, треньорите се грижат за това. Нашата цел е да се концентрираме максимално и да дадем всичко от себе си в състезанието. 

 

- Тренираш и учиш в Швеция. Как попадна там?

- Докато бяхме на световното с мъжете през миналата година в Норвегия, в Скандинавия много ми хареса. Като си прибрах, говорих с родителите си, тъй като разбрах, че, ако искам да се развивам и да вървя нагоре, трябва нещо да изпробвам. Винаги съм се чудил какво правят норвежци, финландци и шведи, че са толкова добри и затова реших да отида и да се пробвам в едно училище в Швеция, да видя какво е в кухнята на най-добрите. Знам, че да прогресирам, трябва здраво да работя.

 

Снимки: bgolympic.org

 

 

- В кое училище си сега?

- В специална гимназия за ски бягане, алпийски и фрийстайл. Тя се намира близо до Оре, в Йерпен и се води една от най-добрите. Треньорите са много добри. Една от треньорките ни е и активна спортистка и през есента и края на зимата се включва дори в състезанията за Световната купа и има победи в Марчелонга, участничка е и в най-добрия отбор по ски маратон.

 

- С изпит ли влезе в това училище?

- Да, подадох си документите и ме приеха, отидох в последния момент – два дни преди началото на учебната година на 29 август през 2011 г.

 

- Доволен ли си досега от престоя си там?

- Да, там всичко е много професионално, всеки си има програма и си я следва.

 

- А как се справяш с училището?

- В момента изучавам шведски, английски, математика и изобразително изкуство, като се набляга най-много на шведския. Учим от понеделник до петък от сутринта до обяд, после имаме тренировка и сме освободени от следобедните учебни занимания. Училището е нормално и в него учат и не спортисти. На всеки месец-два моят треньор се среща с учителя ми в школото и обсъжда какво и как трябва да се направи, правят план на отсъствията ми. Аз сега съм втори курс, а общо са 4. Спортистите на всеки курс сме 6 момчета и 6 момичета в ски бягането, а отделно има и в алпийските ски и фрийстайла.

 

- Знам, че дистанционно учиш и в българско училище.

- Да, така е. Тъй като не искам да изпускам и българското си образование, защото сега не изучавам толкова много предмети в Швеция, че да ми се признае годината. Затова се явявам на изпити и в българското училище, където съм 11-и клас и ми предстои още една година до завършването.

 

- Къде и как живееш в Швеция?

- На пансион съм. В самостоятелна стая и общи кухни, които използваме да си готвим през уикенда. 

 

- Има ли нещо по-специфично в методиката на подготовка в Швеция, като го сравняваш с опита си от България?

- Там всичко са изградили от много време, всичко си върви по една методика, която се спазва от юношите през младежите и до мъжете. Те работят в часове и като преминават от една възраст в друга, за да станат по-добри увеличават часовете за тренировки, както и работата и ефективността на труда. Разбира се, има и някои по-специфични тренировки, но всичко е подчинено на една методика.

 


 

- Кой и как финансира пребиваването ти там?

- Всичко поемат моите родители. Годишната такса за обучение е 18 000 евро и тя се заплаща от семейството ми, на което съм много благодарен. От Българската федерация по ски получавам месечна стипендия от 300 лв., които ми стигат за джобни.

 

- Родителите ти са тук, в Инсбрук, предполагам, че са дошли да те видят?

- Да, не съм се прибирал от началото на учебната година и те дойдоха да ме подкрепят тук. Като доброволец на олимпиадата участва и брат ми, който е на 22 г., а иначе е студент в НБУ в София и работи в туристически агенции. Баща ми Любомир Деянов е много добър ски ориентировач, а майка ми Ваня се е занимавала като любителка. 

 

- Сравнявайки се със съотборниците си от местния шведски клуб Йерпенс, къде се нареждаш?

- По принцип аз съм най-добрият ски бегач в нашия клуб. Той не е много голям, но аз съм доволен, тъй като хората се трудят и условията са много добри. 

 

- Как се разбираш с шведския си треньор? Отнася ли се по-различно към теб?

- Отношението към всички състезатели е едно и също. Когато имам въпроси, няма проблеми да го открия и да се посъветвам с него. Общуваме си на английски, тъй като моят шведски все още не е толкова добър. Той не пътува с мен по международни състезания, тъй като тогава съм с националния отбор и с българския си треньор Костадин Митков. 

 

- Остава ли ти свободно време за нещо друго извън ските?

- В Швеция след тренировката имам много свободно време, но по някога имам да уча, а обичам и да бездействам. 

 

- Сприятелил ли си се с някой от съучениците си?

- Да, по принцип съм приятел с всички от спортистите. Хората там са отворени, забавни, правят си много купони.

 

- А с българските си съученици контактуваш ли?

- Не много. Отдавна сме заедно и се познаваме, но вече позагубихме връзка. 

 

- Какво ти предстои до края на сезона след олимпиадата в Инсбрук?

- Предстоят ми няколко старта в Германия. После се прибирам в България и имам планове да мина за няколко дни през училището. След това се качвам на Белмекен за високопланинска подготовка, за да се подготвим за предстоящото световно първенство за юноши, което ще е на доста високо в Турция. После се надявам да изкарам малко време със семейството си в София и след това се прибирам в Швеция, за да довърша учебната година. 

 


Интервю на пратеника на Viasport в Инсбрук Диана Иванова


Коментари