Шахматният гений Магнус Карлсен: Аз съм хаотично и мързеливо същество

Шахмат
Добави в Svejo
    Ивайло Пампулов 19/03/2010 10:03

Авторитетното и тиражно германско списание рядко пише за шахмат. В последния си брой обаче традицията не е спазена и в цели три страници е представено интервю с настоящия лидер в ранглистата на ФИДЕ Магнус Карлсен. Роденият през 1990 година в градчето Тьонсберг норвежец доскоро най-добре отговаряше на описанието дете-чудо. Магнус обаче вече е възмъжал. Пред “Шпигел” той открехва и темата за личния си живот и има ли място за вече и за жени в него.


- Г-н Карлсен, знаете ли какъв е вашия коефициент на интелигентност?
- Не и не искам да знам. Може да се получи някаква грозна изненада.
- Че защо? Та вие сте едва на 19 години и вече сте шахматист номер 1 в рейтинга. Вероятно сте изключително умен!
-
Това е погрешно схващане. За един шахматист е важно да се концентрира, прекалената интелигентност може да му бъде в тежест. Аз съм убеден, че именно свръхинтелигентността е причината британеца Джон Нън да не стане никога световен шампион по шах. Просто е прекалено умен за това.
- И защо?
- Малко предистория. Едва 15-годишен, през 1969 година, Нън започва да учи математика в Оксфорд. Той е най-младият студент в този университет за последните 500 години. На 23 вече е доктор на науките по алгебрична  топология. Главата му буквално прелива от знания, а жаждата му за нови не секва. Това определено го разсейва от шахмата и затова той не постига нищо особено в него.
- С вас нещата обаче са различни?
- Определено. Аз съм си съвсем нормално момче. Дори баща ми е значително по-интелигентен, отколкото съм аз.
- Аха. А колко хода напред може изчислите наум?
- Зависи от игровата ситуация. Понякога 15, друг път 20. Номерът е накрая да ти излязат правилно позициите според изчисленията.
- Вие ставате гросмайстор на възраст от 13 години, четири месеца и 27 дни. В момента пък сте най-младият номер 1 по ЕЛО и твърдите, че зад тези неща не стои огромна интелигентност?
- Е, не съм казал, че съм съвсем глупав. Успехът ми спрямо другите шахматисти обаче се дължи най-вече на факта, че имах възможност  да науча много за кратко време. Днес информацията е много лесно достъпна. Навремето съветските шахматисти доминираха, тъй като в Москва имаха огромни архиви с партии, записано грижливо на индексни картички. Сега цялата тази информация може да се купи за 150 евро. На едно DVD има 4,5 милиона партии. Има и много повече литература от преди. Не на последно място – аз се готвя с компютър от много по-ранна възраст от Владимир Крамник и Вишванатан Ананд например.
- От каква възраст по-точно?
- Бях на единадесет или дванадесет години. Аз използвах компютъра едновременно, за да се подготвям за турнири, и да играя шах он-онлайн в интернет. Днешните деца започват да използват компютър в още по-ранна възраст, те вече научават правилата направо от екрана. От тази гледна точка аз вече съм доста старомоден. Технологичният прогрес води до все по-млади и млади топиграчи навсякъде по света.

 

Малкият Магнус громи всичко наред на сеанс с десетки далеч по-опитни съперници.

- Дали младостта е предимство в съвременния шахмат?
- Определено е предимство. Имаш повече енергия и мотивация. Недостатъкът на младите е, че не са добри в защитни позиции, лесно се объркват, когато не им върви. Опитът продължава да има важна роля. Едно от най-важните неща в шахмата е умението да разпознаеш повтарящи, характерни ситуации на дъската и последствията, които могат да имат. Тези неща се научават и на тренировки, но най-доброто средство си остава игровата рутина. Аз съм убеден, че е така. Само на 19 съм, но имам изиграни вече хиляди партии в класически стил.
- Кога започнахте да играете шах?
- Бях на пет и половина или шест години. Баща ми показа правилата на мен и най-голямата  ми сестра Елен. За разлика от нея аз не проявих голям интерес. Бях много зле и скоро спрях да играя. На осем започнах отново.
Взех една дъска и започнах да играя наново партиите, които баща ми ми беше покзвал. Започнах да мисля – защо правя този ход, а не друг. Открих тайните на играта за себе си. Бях очарован. Няколко месеца по-късно започнах да чета книги, посветени на дебютите и не спрях и досега.
- Откъде ви дойде този ентусиазъм за шах изведнъж?
- И аз не знам. Както не знам защо, когато на 2,5 години подреждах пъзели с по 50 парчета, интересувах се от устройството на автомобили, както и защо четях книги по география на пет години. На тази възраст знаех наизуст  всички страни по света, включително столиците им и населението. За мен шахматът беше просто още една игра, с която да си губя времето.
- Някакъв ярък спомен от това време?
- Веднъж видях сестра си Елен да играе. Прииска ми се да я бия.
- И?
- Победих я. След това тя не погледна шахматна дъска цели 4 години.
- Кога започнахте да участвате в турнири?
- Малко след това. Баща ми каза, че ако потренирам повече бих могъл да взема участие в норвежкото първенство за деца под 11 години. Реших, че би било забавно. Началото ми беше добро. На следващата година станах шампион.
- Баща ви е доста амбициозен организиран шахматист. Кога за първи път го победихте?
- Точно преди деветия си рожден ден, в игра на блиц.
- По-късно ви записват в спортно училище. Държаха ли се подигравателно с вас тези които тренираха хокей, футбол, хандбал и други спортове?
- Имате предвид дали са ме сочели с пръст “Ей, вижте го този шахматен изрод”. Не, напротив, миналата година дори ме избраха за ученик на годината.
- В шахматния клас тренирахте ли така систематично както обучават в Русия например обещаващите деца?
- Аз лично не. Просто съм си такъв, организираността ми е нещо чуждо. По-скоро съм хаотичен и склонен към мързел. Треньорът ми прояви разбиране и ме оставяше на свобода. Тренирах само когато ми е кеф.
- Вие сте един ленив гений?
- Чак пък гений. Ленив е по-подходящо. Когато се чувствам добре тренирам много, когато ми е зле – не поглеждам дъската. Определено не съм създаден за работа по график. Систематичното обучение би ме убило.

Преди началото на мача му с Веско Топалов на миналогодишния "М-Тел Мастърс".
Снимка: www.mtelmasters.com


- Как издържахте тогава на уроците по математика?
- Не се наложи. На 13 години родителите ми ме освободиха от училище и тръгнахме на пътешествие по Европа, като поеха ангажимент да ни преподават уроците от училище, за да не изоставаме. Нищо не загубих от това отсъствие. В един клас учителят се грижи за поне 30 деца и затова всичко става много бавно. При нас беше по-ефективно.
- Кои страни посетихте тогава?
- Пътувахме с кола през Австрия, Черна гора, Гърция, Италия и Унгария. За себе си открих, че страните от Източна Европа са много по-бедни, отколкото си мислех. В Рим посетих базиликата Св. Петър и гледах един страшен мач на Олимпийския стадион. В Москва пък майка ми и сестрите ми гледаха балет в Болшой театър. Аз не отидох.
- Че защо?
- Аз защо пък да ходя, да ви попитам на свой ред. Балетът е пълна скука. Седнах си в едно интернет кафене и играх шах онлайн. По-късно ходихме в Дубай, където покрих норматива за гросмайстор и играх на световното в Либия.
-  Дълго време бяхте в ролята на преследвач на лидирете в рейтинга. Сега вие сте в ролята на преследван. Как се справяте с новата ситуация?
- Натискът върху мен се увеличи, всеки иска да ме бие. Аз също проявявам по-голяма отговорност. Съперниците ми определено играят по-предпазливо с мен, октолкото преди година. Нямам проблем със съня от напрежението. Спя дълбоко и дълго. Съжалявам играчи, които се поддават на стрес и не могат да мигнат нощем. На турнири някои от колегите изглеждат направо депресиращо. Разсейвам се с игра на тенис и сериали.
- Чували сме, че знаете наизуст първите три сезона на “Доктор Хаус”…
- Абсурд, защото съм гледал само първите две.
- Само на 19 години сте. Нямате ли чувството, че заради шаха пропилявате младостта си?
- Не, аз имам живот и извън шаха. Определено играта не ми е мания. Шахматът е необятна вселена и може да те погуби, да загубиш представата за реалността и да започниш да водиш съществуване в паралелен свят. Като се прибера от турнир вкъщи карам ски, дори играя футбол в един аматьорски клуб.
- Имате ли любим отбор?
- Да, Реал (Мадрид).
- Преди партия надъхвате ли се с някаква музика, както правят други спортисти?
- Може да ви прозвучи глупаво, но харесвам много рап. Слушам музика в интернет, но не свалям файлове, защото смятам, че това не е редно.

Гении от две епохи - Гари Каспаров и Магнус Карлсен.


- Работихте една година с Гари Каспаров. Разкажете за вашето сътрудничество?
- От гледна точка на шахматните умения не сме толкова далеч един от друг. В едно нещо аз съм по-добър, в друго той. Каспаров може да изчисли много алтернативи бързо, докато аз имам добра интуиция. Фактът, че е играл с много от съперниците ми, също е от голяма полза. Вече постигнахме първата си цел – станах номер 1. Решихме, че в бъдеще трябва да стана самостоятелен, а не да търся постоянно насоки от Гари. Оставаме в контакт обаче.
- Световният шампион Вишванатан Ананд смята, че ще доминирате в шаха поне докато не си намерите гадже. Как се справяте с момичетата?
- Получавам голям брой писма от фенки в мейла.
- Отговаряте ли им?
- Зависи.
- От какво?
- Е, нека това си остане тайна.


Коментари
Още по темата