С поглед към Рио - втора част

Волейбол, Бадминтон, Вдигане на тежести, Гимнастика, Гребане, Джудо, Кану-каяк, Плуване, Общество
Добави в Svejo
    Viasport 07/09/2012 13:20
С поглед към Рио - втора част

ПРОДЪЛЖЕНИЕ



Във вдигането на тежести
Винаги могат да изненадат приятно

В този спорт както могат да ти предложат чутовни скандали, така могат и да те изненадат приятно. При тях никога не се знае, но затова пък е интересно. След като 4 години от грандиозния допингскандал преди Пекин този спорт бе потънал в забвение, а къщичката му наречена федерация, бе разграбвана и опозорявана от всеки кой как мине през нея, то в Лондон Милка Манева и Иван Марков бяха на крачка от чудото. Оказа се, че пак можем да мечтаем за медали в този т.нар. български спорт. И това е не защото днешната младеж се е засилила да вдига щанги, напротив – националните отбори за подрастващи са се превърнали по-скоро в социални домове. Но нали оттам тръгнахме и по татово време?! А като си стигнал дъното, все отнякъде трябва да се тръгне.
Освен това новото ръководство на федерацията влезе веднъж за винаги в необходимите законови релси и крачка по крачка започна да изгражда новия си дом. Вярно е, изпуснахме в Азербайджан най-големите си таланти – Боянка Костова и Валентин Христов, но пък до Рио има време и ситуацията може да се промени.


Като начало за бразилската олимпиада залагаме на шампиона от младежките игри в Сингапур през 2010-а Георги Шиков, който напоследък бе преследван от множество контузии, претърпя и операция на коляното. Пламена Любенова, спечелила бронз на световното до 20 г. в Гватемала през май т.г., очаква скоро да стане майка, но пък като отгледа отрочето си има време да се върне в залата. На европейското до 20 г. преди година пловдивчанката Марина Димитрова се окичи със златен и два сребърни медала. Внимание заслужават и постоянните в изявите си на големи първенства при подрастващите Стефан Мацаров и Денис Юзекчиев. Оттук насетне само правилната, упорита и всеотдайна работа с тях би донесла на България така жадуваната реабилитация на тежката ни атлетика на световния подиум.


В гимнастика
Расте силно поколение за 2020 г.

Големият въпрос тук е кой ще наследи Йордан Йовчев. Че никой не може да го замести, това е ясно, но има ли кой дори да дръзне да го гони. "В гимнастиката има хиляди движения. Шест уреда или многобой да играе едно дете, или четири при жените, отнема години развитие. Ще излъжа, ако кажа, че след четири години може да излезе супер гимнастик. Имаме деца, това е хубавото. Залите са пълни, треньорите работят. Рано или късно пак ще се радваме на нещо хубаво", казва Йовчев.

Старши треньорът на националния отбор за юноши и младежи Димитър Митев, баща на грацията Силвия Митева, вижда талантливо поколение, достойно да върви по стъпките на Данчо. Специално внимание според Митев заслужават братята Велико (16 г.) и Владимир (14) Тушеви. В края на миналата година двамата спечелиха титлите съответно при старшата и младшата от турнира „Олимпийски елит”, който имаше точно тази задача – да огледа потенциала за Рио. От тази година при мъжете влиза и младежкият ни шампион Мартин Ангелов.

 



За жалост или може би за щастие, в гимнастиката расте силно поколение при момичетата и момчетата. Тези сега 11-13-годишни таланти изглежда ще са малки за следващата олимпиада, но пък могат да осигурят спокойно бъдеще на своя спорт. 11-годишният Дейвид Хъдълстоун е смятан за голямото попадение на ЦСКА. Американският му баща избира семейството му да живее в България именно, за да може синът му да стане добър гимнастик. На неговата възраст има още дузина талантливи гимнастици, но кой ще устиска в големия спорт е трудно да се прогнозира.

 

Същото е положението и при момичетата. Тук на ход е дъщерята на старши треньора на мъжете Красимир Дунев – Никол, която през тази година не успя да реализира потенциала си заради много контузии. Сериозна конкуренция й правят и „армейките” Грета Банишка, Моника Романова, както и Памела Георгиева (Левски Спартак), Илияна Гевезова (ГСК Спартак) и др. Те обаче са доста малки, а между тях и участничката ни в Лондон Ралица Милева (18 г.) зейва огромна пропаст, която няма кой да запълни.




При грациите положението е непредсказуемо. Всяка една от младите ни чаровници може да се намеси в борбата за наследството на Силвия Митева. Засега с най-големи шансове за това са Женина Трашлиева (на снимката), Симона Иванова и Радина Филипова. При ансамбъла не смеем да гадаем. Поне половината от 6-ите от Лондон ще се пробват и в Рио и дано неимоверните им усилия се увенчаят със заслужен успех.


В плуването
Нина и Катя остават, но под чий флаг

Двете ни златни рибки Нина Рангелова и Екатерина Аврамова имат всички шансове да участват и в Рио де Жанейро. Тогава Нина още няма да е навършила 26, а Катя – 25 г. Въпросът обаче е дали след 4 години двете ще плуват под българския флаг. За Рангелова, която тренира и учи в САЩ, ще е почти невъзможно евентуално да търси място в техния тим, но пък при Аврамова е въпрос на решение да се състезава за Великобритания. Катето от 3-4 години вече живее и тренира в Лондон и е сред най-добрите в местните състезания.

В този динамичен и тежък спорт е доста трудно да се правят прогнози. Колкото и трагично да е положението с басейните в България, може да се каже, че разполагаме с някои таланти. Такъв безспорно е варненката Джорджия Кадоглу (на снимката с Михаел Йорданов), която сама не си знае медалите и рекордите. Джорджи е само на 13 г. и мнозина я отписват за игрите в Рио, защото ще е малка. Но нали точно на 17 години американското чудо Миси Франклин спечели цели 4 златни и 1 бронзов медал! За да се развие правилно нашата Джорджи обаче ще трябва да се пипа с кадифени ръкавици. Като начало сама трябва да определи приоритети си, тъй като освен с плуване, се занимава активно и с успех с театър, книги и др.

 


По време на европейското за юноши в Белград това лято пък 17-годишният пловдивчанин Никола Димитров разбра, че има да работи още много. Тъй като няма конкуренция у нас, преди 9 месеца по настояване на националния треньор на младежите Веселин Суров, Никола замина за Германия, където вече живее и тренира. Това лято той стана балкански шампион на 400 м съчетано и взе два бронзови медала на 200 м съчетано и 200 м бътерфлай. В Белград обаче бе приземен бързо, след като победителят в съчетаното Матю Джонсън (Вбр) даде време, което бе норматив за участие на олимпийските игри (!)

Същото е положението и с 15-годишния русенец Михаел Йорданов. В момента той е притежател на рекордите на 50 и 100 м бътерфлай в 25 и в 50-метров басейн.
Разбира се, има и други талантливи млади плувци, които заслужават внимание. Дано обаче поне някои от тях да стигнат до европейския елит, защото всички в „сините” спортове знаят, че това ще е неимоверно трудно.


На канала
Каякът надделява в битката с греблата

Въпреки че последният ни олимпийски шампион е от гребането (бел.ред. - Румяна Нейкова на скиф от Пекин 2008), този спорт тотално замря в последите 2 години. Освен че изпуснахме двойният юношески шампион Александър Александров да гребе за Азербайджан, лошото е, че след него никой не идва. На проведеното наскоро в Пловдив световно първенство за юноши и девойки страната ни класира само една лодка за финалите – сформираната в последния момент дамска осморка завърши 6-а и то поради липса на повече участници. Затова пък 16-годишният Борис Йотов също стана 6-и на скиф, но отново за Азербайджан.


В кану-каяка последните олимпийски медали са на сегашния старши треньор Петър Мерков – 2 сребърни отличия от Сидни 2000. Единственият ни представител в този спорт в Лондон – Мирослав Кирчев, тръгна с амбиция за медал, но не успя да се пребори на полуфиналите и завърши трети във финал „Б” на 1000 м единичен каяк. В Рио русенецът ще е на 26 години и ще е с още по-големи амбиции, след като видя, че дяволът не е толкова черен.

 



Голямата надежда в едноместното кану пък се казва Боян Михайлов. 19-годишният състезател от Харманли през 2011-а стана европейски шампион и световен вицешампион. През настоящата година Боян премина в по-горната възраст и остана на крачка от финалите на европейското в Португалия, но показа, че продължава усилено да работи. В Топ 8 на Европа обаче България класира две свои лодки – Галин Георгиев и Цветан Димитров в двуместния каяк на 1000 м, и четворка каяк на същата дистанция в състав: Станислав Димитров, Даниел Караколев, Николай Костов и Велиян Бъчваров. Така че поне засега кану-каякът изпреварва по постижения гребането, нищо че и те изпуснаха сина на Адриан Душев – Кристиян, да се състезава за Унгария.


В другите спортове
Джудото напира яко

Освен че изпрати ново лице в Лондон – Мартин Иванов, в джудото имат сериозна амбиция да участват с повече състезатели в Рио. След 4 години и самият Мартин ще е с доста по-богат опит, а възрастта му (28 г.) ще е превъзходна за големите битки. И сега сливналията тръгна с амбиция да се доближи до успеха на старши треньора си в националния Георги Георгиев (бел.ред. - бронз от Атина\\\\′04), но рано охлади страстите след загуба в първия кръг от 13-ия в световната ранглиста. Това е спортът, който може да се похвали и с доста титли при подрастващите, още повече че вземат и в самбото. Сред фаворитите за отличия от различните големи първенства неизменно са Ивелина Илиева, Магдалена Върбанова, Ивайло Иванов и Борислав Янков. При по-малките пък напират Борислава Дамянова, Цветелина Цветанова и Бетина Темелкова, които в Рио ще са по на 20-ина години.

Фехтовка

Другата ни абсолютна дебютантка на игрите в Лондон бе представителката ни във фехтовката Маргарита Чомакова. Крехкото момиче, жител по-скоро на света, отколкото на България, в Рио ще е в разцвета на силите за състезател в този аристократичен спорт – 28. Марги ще има шанса да тренира при супер добри условия в националния център в Бон, където и спарингите ще са качествени. Във фехтовката обаче се надяват, че на бразилската олимпиадата ще изпратят и мъже. За кандидати за квоти отсега трябва да се броят (или поне да имат амбицията за това) сабльорите Добрин Гьонов, Любослав Бурнев и Панчо Пасков, както и Георги Койрушки и Кристиян Бояджиев (шпага). Първият завърши икономика в престижния университет в Падуа и имаше щастието да се докосне до силната италианска школа, а приятелите Любчо и Панчо (на синмака) постоянно се гонят по международната сцена.

 



В бадминтона също имат спокойствие, че са намерили своите бели лястовички и след Петя Неделчева няма да е съвсем пусто. Тук се залага на Линда Зечири и на сестрите Стефани и Габриела Стоеви, които играят много добре на двойки, а през 2011-а Стефани стана еврошампионка за девойки до 17 г.

Стрелба с лък
Малцина пък знаят, че доброволно от шанса да стигне до Лондон се отказа младата ни състезателка в стрелбата с лък Добромира Данаилова. 2012 г. започна ударно за 16-годишната търновка. Тя спечели Европейската купа при кадетките до 17 г. в Хърватия през май. През юли завърши осма на европейското първенство в Дания и така удържа първото място в крайното класиране от Европейската купа за сезона в дисциплината 2 х 60 м. Доби заедно със своите родители обаче реши да не се яви на едно от състезанията, даващо квоти, за да завърши 10-и клас в икономическата гимназия във Велико Търново. Хубавото за Рио е, че Данаилова ще е взела диплома за средно, а тази за висше още няма да е за защита.


В игрите
Отново надеждите са във волейбола

 



Колективните спортове в България все още са далеч от истината по всички параграфи. Това обаче са и най-социалните спортове, а и тези, които са най-интересни за децата. Именно в тях трябва да се инвестира, когато става дума за обръщане на пирамидата в спорта или за постигане на така необходимата и желана масовост и здраве при подрастващите.
Когато говорим за класиране на наш тим на олимпийски игри обаче нещата са повече от ясни – надеждите отново са във волейбола. Те се подхранват от факта не само че половината ни състав от Лондон бе под 25-годишна възраст, но и заради това, че и младежките ни отбори постигат добри резултати на международната сцена. Така например класирането на младежкия и на девическия тим за европейско, първото място на Балканското за юношите младша, прибавено към изявите на мъжете и жените станаха причина федерацията да определи 2012-а като много успешна за българския волейбол. Тези постижения действително задоволяват, но никой не бива да се заблуждава, че оттук насетне ще е по-лесно. Напротив– трудното тепърва предстои!
В баскетбола, а да не говорим за хандбал, футбол или водна топка, положението съвсем не е олимпийско и въобще не бива да си правим илюзии в тази насока. В тези спортове градежът трябва да започне от нулата и да се надяваме, че след 20-ина години успехите ще дойдат.

 

ПЪРВАТА ЧАСТ НА МАТЕРИАЛА МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

 

-------------
Автор: Снежана Иванова, материалът е публикуван във в. "Монитор"


Коментари
Още по темата

Ивайло Станев: Трябва да развиваме играчи, не отбори

 Ивайло Станев: Трябва да развиваме играчи, не отбори 02.11.2017 | 11:20

Представянето на юношеския национален отбор до 17 години на първия етап евроквалификации във Велико Търново и Горна Оряховица предизвика много дискусии и коментари.

още по темата»

Иван Цветанов: Школата на Ботев ще работи по нова методика от 2018-а

Иван Цветанов: Школата на Ботев ще работи по нова методика от 2018-а 18.10.2017 | 11:26

Изминаха малко повече от три месеца откакто Иван Цветанов стана директор на детско-юношеската школа на Ботев (Пловдив).

още по темата»

Децата играха... заболя ли?!

Децата играха... заболя ли?! 11.10.2017 | 17:48

Тези думи са за едни деца и тяхните треньори и ръководители.

още по темата»