Туп, туп, кош!

Баскетбол
Добави в Svejo
    Вяра Кръстева, БНТ 20/02/2013 17:15
Туп, туп, кош!

Хриси и Мишо са на пет. Близнаци-разнояйчни. Различни и на външен вид и по характер. Единият е по-експанзивен, по-хитър, с по-голямо самочувствие, другият е по-срамежлив и по-чувствителен. Те са на пет, но вече тренират баскетбол. За тези, които познават фамилията ни, това не е изненада. Баскетболът е в кръвта на баща им и на дядо им. Отдавна и в моята. Това е един от любимите ми спортове, особено за мъже. Динамичен, с единоборства, развива десетки качества. Нямаше как да не го изберем за децата. В началото като занимание, за да се уморяват, за да има къде да хабят енергията си, която е в килограми.

От страна на близнаците, нямаше проблем. Те обичат спорта още откакто ги носих в утробата си. Ходила съм с тях на десетки спортни събития покрай работата ми, а и не само. Още тогава ми подсказаха, че ще са буйни момчета. Не спираха да ритат и буйстват, сякаш се радваха, когато чичо им забиваше през волейболната мрежа, или когато баща им вкарваше кош. Последно ходихме тримата в комплект няколко дена преди да родя. Снимах с камера и им говорех. Баща им играеше, а те играеха в мен.

 


Хриси и Мишо в баскетболната зала.


Та това е началото на историята как Хриси и Мишо се запалиха по баскетбола. После получиха първия си кош, подарък за първия рожден ден от едни приятели. Тъкмо се бяха научили да ходят и започнаха да играят вкъщи с топката. За втория им рожден ден получиха от Дядо Коледа по една оригинална баскетболна топка. И така, туп, туп, кош, голяма радост. На 18 октомври 2010 година Хриси отбеляза първия си кош, тъкмо беше навършил 3 годинки. Отбеляза в училището на баща си, вкара на голям кош. За това си спомням датата. Феноменално, нали!
Нямах търпение да пораснат, за да ги вземе някой да тренират истински. Синът на моята колежка Цвети Абрашева – Крис, тренираше вече в БУБА баскет. Два пъти говорих с неговата треньорка да вземе близнаците, но наистина бяха мънички. Аз настоявах, защото виждахме с баща им, че им се отдава. Малко преди да навършат пет тя склони, каза да ги заведем в залата на ст. „Васил Левски”.

И така в началото на октомври Хриси и Мишо влязоха в залата, първоначално с футболни екипи, но с много желание и огънчета в очите. За себе си е излишно да казвам как се чувствах, а татко им цъфтеше. Треньорките им Емилия Кръстева и Светла Йорданова веднага ги харесаха. И ние тях, разбира се. Благодаря им, че сбъднаха мечтата на четиримата ни.

 



Малките братчета правят впечатление на всички. Роберт Гергов, чийто син тренира с тях, попитал като ги видял, кои са тези двамата, които тичат като мухи без глави по терена. Ами това са близнаците Християн и Михаил, бил отговорът, най-малките баскетболисти. И така, не много често, но достатъчно за тяхната възраст, през уикенда започнаха да посещават тренировките на групата деца, родени 2004/2005  година. Моите иначе добре сложени и развити момчета, са най-мъничките и по ръст и по възраст. Но не и по хъс и възможности. Всички много им се радват. Вече половин година ходят на тренировки. Нямат търпение да облекат екипите и да хукнат в залата. Махат ми с ръчички, а когато вкарат кош ми казват: „ Мамо, вкарах кош!“ Показват ми с палец, че са успели или с пръсти броя на кошовете. Заради тях треньорките осигуриха по-ниски кошове. Благодаря им от сърце! Включват се на равно в заниманието, изпълняват всичко и то с желание и прецизност, което вкъщи трудно постигам с тях. Редовно играят мач в края на тренировката. Хриси в единия отбор, а Мишо - в другия. Това не им пречи да си подават пас. Пас, пас! „Хриси, ти си в другия отбор!“ - вика треньорката. Близнашка му работа, какво да ги правиш!

Дори участваха в традиционния коледен турнир на БК Левски. Треньорките им ги включиха и тях, влязоха на два пъти за малко, заедно с големите. Не вкараха, но горяха от желание. Получиха специални екипи, с номер 14 и 15. Харесват ми номерата им, защото с номер 14 играе един от най-добрите ни баскетболисти Хрисимир Димитров, а на 15-и са родени самите те.


Близнаците с татко им и с легендата Жоро Младенов в мача между деца и  родители. Снимки личен архив

В края на годината също по традиция клуб БУБА баскет провежда и мач деца срещу родители. И, както може би се досещате, Хриси и Мишо бяха включени. Играха срещу баща си, легендата Георги Младенов, Роберт Гергов и други татковци, някои от тях просто бащи. Естествено, че не вкараха кош, но пък се бореха и тичаха в залата, сякаш това правят от години. Най-важното е, че не се притесниха за миг от публиката, виковете и от големите мъже срещу тях, за разлика от майка им... И двамата направиха дрибъл през цялото игрище. Хриси подаде на татко си, нищо че играеше срещу него, няма как с тате да не са от един отбор... А Жоро Младенов го вдигна и Хриси заби. Благодаря ти, Жоро! Беше вълнуващо! Празникът приключи отново с подаръци -  започнаха от най-малките. Познайте кои са те? Този път моето сърце прави туп, туп!

В началото на година момчетата бяха включени в отбора за традиционния турнир за малки баскетболисти на името на Веселин Темков. Три дни, три мача, много емоции и много щастие в очите ми, отново. Децата пеят химна на клуба, крещят с всичка сила, пляскат, радват се, вълнуват се, търсят моя поглед. Виждам ги, те знаят, че съм там, с тях, че ги обичам и подкрепям.

Това е - моите прекрасни синове тренират баскетбол, имат оригинални анцузи с логото на БУБА баскет. Не знам дали ще продължат с този спорт, когато пораснат. Ако са взели гените на баща си – може би, да! Ако не станат баскетболисти, ще се постарая да станат добри хора. Не че баскетболистите не са :). Знам, че каквото им е писано, това ще стане. Искам да растат здрави и будни. За това се моля като майка.

Близнаците ходят и на плуване, също с желание, и отново не са уморени след тренировката в „Арена Овергаз“. Но часовете в баскетболната зала са едни от най-приятните ни заедно. Те играят и се радват, аз ги гледам. Щастлива и горда. Най-мъничките в отбора, но и най-запалените по оранжевата топка. Прибираме се вкъщи, време е за следобедната почивка, на която аз държа, разбира се. Но, играта продължава. Туп, туп, коооош!



Коментари
Още по темата

Антъни Иванов: На европейското гоня първо финала

Антъни Иванов: На европейското гоня първо финала

На европейското първенство по плувни спортове в Глазгоу България ще бъде представена от четирима състезатели в басейна и общо деветима в четири спорта, но големите надежди са насочени към Антъни Иванов.

още по темата»

Хърватският треньор Марио Бонич: Интелектът е по-важен от таланта

Хърватският треньор Марио Бонич: Интелектът е по-важен от таланта

Марио Бонич е на роден на 4 август 1952 г. В кариерата си облича екипите на Дубровник, Динамо (Загреб), гръцките Аполон и Панахайки и австрийския Казино (Залцбург), както и на бивша Югославия.

още по темата»

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

На 11 януари основателят и собственик на Фейсбук Марк Зукърбърг направи изявление в социалната мрежа, в което обяви плановете й за тази година.

още по темата»