Мариана Макулова: Успехите идват с правилните основи и надграждане

Скокове на батут
Добави в Svejo
    Viasport 21/11/2013 16:00
Мариана Макулова: Успехите идват с правилните основи и надграждане

Мариана Макулова е човекът оркестър в клуба по скокове на батут „Добри Костин” в Стара Загора. Самата тя е била една от най-добрите български скачачки на пътека през втората половина на 70-те и началото на 80-те години; световна медалистка от първенството в Саарбрюкен, Германия през 1976 г.; многократна шампионка на страната и първата българка, изпълнителка на двойно салто с винт на акробатичната пътека. Тя бе възпитаничка на Патриарха на българската акробатика и скоковете на пътека Добри Костин, чието име днес носи спортният клуб в Стара Загора. Състезателите на Макулова постигнаха най-големите успехи за България от завършилото световно първенство за подрастващи в зала „Арена Армеец”.

- Г-жо Макулова, удовлетворена ли сте от представянето на вашите състезатели, донесли и двата медала за България от световното?
- Може да се каже, че от доста години работя точно за това световно, много се трудихме да получим тези резултати. Знаех, че ще ги постигнем, но съм работила за тях не от миналата, а цели 6-7 години.


- Това ли бе максимумът, който можеха да постигнат състезателите ви?
- Не мисля. И двамата медалисти – Мариян Михалев и Йонко Дончев, можеха спокойно да бъдат световни шампиони. Клубът ни се представи с общо 7 състезатели и смятам, че и останалите петима бяха на ниво. Имаме финалистки на синхрон в лицето на Анита Макулова и Деляна Маркова (11-12 г.), Ивет Атанасова бе дебютантка, но също се представи много добре – от 70 участнички е 27-а. Петко Станков също е 20-и в индивидуалното при юношите. Всичко е въпрос на много труд и то дългогодишен.


- Разкажете ни малко повече за работата ви в клуба. Колко деца тренират при вас, с колко треньори работите?
- Около 100 деца влизат в залата, като 30 се явяват на държавни първенства и всички са носители на медали. Останалите са малки и са в подготвителните групи (от 4 до 7 г.) До скоро работих сама, но от миналата година двама мои бивши национални състезатели на скокове на пътека – Георги Арнаудов и Костадин Неделчев, дойдоха и се занимават с най-малките.

 

- Очевидно сте популярен клуб в Стара Загора. Как го постигате в спорт, който не е твърде популярен?
- Да, клубът ни е от най-успешните в Стара Загора. Тези медали не са ни първите. Имаме отличия и от други европейски и световни първенства. Йонко е бил 7-и и 4-и в света преди да спечели сега среброто. Първото ми участие на световно с мой състезател е още през 2007 г. в Канада и оттогава не сме спирали да правим добри класирания. В последните години постоянно имаме наши състезатели в десетката на града. Смятам, че работата ни води до успехи, а пък те ни носят популярност и уважение в обществото.

 

 

 
- А финансово добре ли е обезпечен клубът ви, за да развивате тази тренировъчна и състезателна дейност?
- Времената са трудно, но успяваме да се справим най-вече с правилно разпределение на приоритетите и средствата за тях. Благодарение на помощта на федерацията не сме се чувствали финансово нестабилни. Успяваме да намираме и спомоществуватели. Последните години община Стара Загора залага много на реновирането на спортните съоръжения в града и ни помогна да направим много добър ремонт на нашата зала.


- Това беше следващият ми въпрос – при какви условия тренират вашите деца?
- При много добри – в момента смея да кажа, че имаме най-съвременните съоръжения, на световно ниво. От тази година сме снабдени с най-новите батути, нова пътека за акробатичната дисциплина, въобще всичко е обновено и удобно.


- Къде сте срещали най-големите затруднения и проблеми в работата си като треньор през годините?
- Не мога да кажа точно къде и кога. Може би в началото, когато от треньорка по акробатика минах към батута, защото скоковете на пътека окончателно бяха присъединени към тази федерация. Като всяко ново начало, може би наистина тогава ми е било доста трудно. Първите 2-3 години, докато машината се смазва и заработва както трябва. И когато поставиш правилните основи и работиш упорито за доизграждането, няма как да не дойдат и успехите. Малките деца порастват и увличат около себе си и други.

 

Снимки: bulgarian.trampoline-bulgaria.com

 


- Тренирате и собствената си дъщеря Анита. Лесно ли е да си и майка, и треньорка едновременно?
- Много по-трудно е. Анита беше на година и 5 месеца, когато за пръв път стъпи в залата и оттогава е постоянно около батутите. Започна да спортува като нещо съвсем обичайно, но чак в последните 2 години разбра, че това е сериозно нещо и се отдава по-пълноценно. Самата тя даде знак, че има амбицията да се развие, че иска да си пробие път в големия спорт. Засега вървят добре нещата.


- Проявявате ли по-голяма строгост към нея?
- Със сигурност. Освен че съм треньор, аз съм й и майка и е нормално да се опитва да избегне изискванията и моите правила. Точно там са ни трудностите, но мисля, че се справяме.


- Как виждате развитието на състезателите си оттук насетне? Докъде смятате, че могат да стигнат в развитието си?
- Естествено, че искам да ги видя на олимпийски игри, защо не? За жалост само батутът е олимпийска дисциплина, а Йонко вече е толкова рутиниран състезател в скоковете на пътека, че ми се струва, че може да го видим и със световна титла.

 

-----

Коментирай по тази и други теми във Форума на Viasport.bg

 

-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


-----

Заповядайте в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com



Коментари