Десетокласник от Монтана спечели стипендия за колежа на Джордж Буш

Общество
Добави в Svejo
    Viasport 29/04/2014 17:40
Десетокласник от Монтана спечели стипендия за колежа на Джордж Буш

Ученикът Калоян Първанов от десети клас на гимназията с преподаване на чужди езици „Петър Богдан“ в Монтана спечели стипендията „Дейвис“ за двегодишно обучение в САЩ.

За възможността да се отпусне фонд за обучение талантливият тийнейджър научил от неправителствената организация „Българска асоциация по четене“. Със 115 000 долара Калоян ще може да довърши средното си образование в колежа на Джордж Буш-баща и син, Самюел Морз и още 250 бележити възпитаници „Филипс Академи“ в щата Масачузетс.

Учебното заведение се намира близо до Харвард. Частната гимназия е основана през 1776 г. и е в топ 5 на най-скъпите и елитни средни частни училища в САЩ. Бюджетът на училището е 1 милиард долара за година. За място в престижното учебно заведение момчето от Монтана е преборило над 200 кандидати от цял свят.
Той още отсега проявява интерес към биологията, където ще може да експериментира с генетичния код на мухи.

„Моето влечение е към медицината. Искам да стана хирург“, сподели за в. „Преса“ Калоян, който е сред четиримата младежи от цял свят, спечелили стипендията. Освен с познанията и отличния си успех тийнейджърът е впечатлил комисията и с доброволческата си дейност в дом за деца с тежки увреждания. Пред журито момчето разказало, че именно това най-много го е променило като човек.

„Кръстосаното интервю от комисията беше със 120 въпроса. Аз просто разказах историята за себе си. Почувствах се като на изповед. Разказах им как от малък се занимавам с различни спортове, а след това да открия сам себе си - какви са заложбите ми, какви ще бъдат възможностите ми да се реализирам в бъдеще и към какво да се насоча. Те признаха, че моята защита е по-атрактивна от тази на другите участници“, не скри вълнението си Калоян.


Ето го и есето, с което Калоян спечели стипендията си


Моето лично есе
Калоян Първанов, X клас, ГПЧЕ “Петър Богдан” - Монтана

Роден съм в малък провинциален град в България, държава, разположена на Балканския полуостров в Европа. От ранна възраст винаги съм искал да постигна нещо значимо, нещо, което ще ползват хората, да бъда различен. Определено моите мечти не съответстваха на стереотипите - да стана полицай, актьор, певец и т.н. Въпреки че не бях в състояние да видя и да формулирам ясно мечтата си, знаех, че тя е някъде там и когато я намеря, нещо голямо ще се случи с мен.

Някъде около четвърти клас амбиция и желание ме насочиха към плуването. За съжаление, след като спечелих няколко местни конкурса, реших, че това не е точно моето призвание и поради липса на време то остана само мое хоби. Плуването бе последвано от футбол и шах, където също постигах успехи и получавах награди. Чрез спорта се научих да бъда отборен играч и едновременно с това да имам амбиция да спечеля, но аз все още чувствах, че не съм намерил истинското нещо, което да нарека "съдба". С разбирането, че вероятно чрез изкуството ще намеря не само своя път, но също така и себе си, започнах да взимам уроци по изобразително изкуство, китара и тромпет, а дори завърших и курс по театрално изкуство.

Все пак мисля, че първата стъпка да намеря себе си беше по времето, когато бях член на екоклуба на гимназията с преподаване на чужди езици "Петър Богдан". Тогава посетихме Дома за деца с умствени увреждания в гр. Монтана. Нашата цел бе проста и ясна - да направим така, че децата да се чувстват по-близо до природата, като помагаме при залесяването и разработим различни проекти по изкуствата. Това беше просто един обикновен ден за мен, докато не усетих, че едно от децата ме гледаше. То бе със синдрома на Даун и забелязах, че ходеше трудно, но дойде при мен, хвана ръката ми с поглед, който никога няма да забравя. Искрата в очите му подсказваше, че може да дари безусловна любов, както и огромно желание да намери и да има приятели. И аз, и моите съученици бяхме разтърсени. Бях толкова крайно повлиян от това преживяване, че трябваше да минат няколко дни, преди да успея да разбера какво се е случило наистина и да схвана трудната ситуация, в която се намират тези деца и тяхната безпомощност в реалния свят (поне такива бяха мислите ми тогава).

Следващите месеци аз и моите приятели от клуба започнахме да посещаваме редовно децата, като обаче вече бяхме подготвени, за разлика от първия път, което ни позволи да се отпуснем малко и да станем приятели с тях. Бяхме силно впечатлени от тяхната воля за живот, желание да опитат нови неща, оптимизъм и любопитство. Техният живот и чувствата, които показваха, често ни разплакваха и ни караха да се запитаме колко много тъга и трагедия има в това да се родиш със заболяване в сравнение с останалите. Ние всички започнахме постепенно да разбираме, че целта на нашите посещения не трябва да бъде само да ги накараме да се чувстват по-близо до природата, но вместо това да ги разберем и почувстваме. Бях толкова удовлетворен от работата в помощ на децата, че осъзнах истинското си призвание - да помагам на хората около себе си.

Няколко седмици след като започнах посещенията в този дом за деца с умствени увреждания, започнах да посещавам и работните места на баща ми и майка ми и да им помагам, с каквото мога. След като видях в действие професионалната работа на баща ми като зъболекар и на майка ми като медицинска сестра в болницата, разбрах каква преданост и грижа за здравето на хората е това. Начинът, по който се комбинира благородната кауза да се помага на другите с изхранването на едно семейство, ме накара да насоча вниманието си към медицинската професия, надявайки се така да задоволя желанието си да помагам на другите.

Започнах да ходя на допълнителни курсове в учебната програма по математика, химия и физика. Участвах в различни местни, регионални и национални състезания през успехи и моментни неуспехи, но моята цел да стана лекар оставаше същата.

Не дълго след това се записах в българския младежки Червен кръст, което разшири допълнително все още развиващият ми се поглед към живота. С участието ми в кампанията за борбата със СПИН, в инициативата за подпомагане на сирийските бежанци, в програмата за настаняване и помощ на приемни деца и с курсовете за спешна помощ, аз бях в състояние да се види и разбера в дълбочина проблемите на съвременното общество и възможните решения за тях. Моето активно участие във всички тези дейности разви в мен силни лидерски качества, в същото време с разбиране и зачитане на работата в екип, което знам, че ще бъде от голяма полза по-нататък в моето израстване и развитие като личност.

Въпреки че се занимавам с всички тези допълнителни учебни дейности, никога не съм спрял да получавам възможно най-високите оценки, а в края на годината взех един английски изпит (FCE - First Certificate Examination) с най-високата оценка - (A) - Отлично.

Лятото дойде и тъй като повечето от дейностите на извънкласните форми са само по време на учебната година, аз избрах, вместо да играя онлайн игри с брат ми, да използвам свободното си време да работя в автомивка. Така успях да спечеля малко пари, но по-важното е, че придобих чрез собствен опит разбирането за работата и човешкия труд, как те се оценяват и ценят. Върнах се обратно на училище по-силен, по-опитен от всякога и готов за нови предизвикателства.

След два месеца от учебната година класният ръководител ни предостави информация за BulRA и стипендията, която се предлага съвместно с ASSIST и HMC. След вземане на решението да кандидатствам, аз започнах да подготвям документите си с надеждата, че ако ме изберат, в допълнение към всички нови приятели, които ще намеря, ще получа висококачествено образование, което ще помогне да изпълня мечтата си да стана доктор по медицина.

 


Превод от английски - Любомир Василев. Материалът е публикуван във в. "Преса"

 

-----

Коментирай по тази и други теми във Форума на Viasport.bg

 

-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


-----

Заповядайте в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com

 


Коментари
Още по темата

Антъни Иванов: На европейското гоня първо финала

Антъни Иванов: На европейското гоня първо финала

На европейското първенство по плувни спортове в Глазгоу България ще бъде представена от четирима състезатели в басейна и общо деветима в четири спорта, но големите надежди са насочени към Антъни Иванов.

още по темата»

Хърватският треньор Марио Бонич: Интелектът е по-важен от таланта

Хърватският треньор Марио Бонич: Интелектът е по-важен от таланта

Марио Бонич е на роден на 4 август 1952 г. В кариерата си облича екипите на Дубровник, Динамо (Загреб), гръцките Аполон и Панахайки и австрийския Казино (Залцбург), както и на бивша Югославия.

още по темата»

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

На 11 януари основателят и собственик на Фейсбук Марк Зукърбърг направи изявление в социалната мрежа, в което обяви плановете й за тази година.

още по темата»