Наш баскетболист в САЩ иска да е като Новицки

Баскетбол
Добави в Svejo
    Анна Стоилкова 29/01/2016 10:35
Наш баскетболист в САЩ иска да е като Новицки

Той е син на една от най-добрите биатлонистки на България от близкото минало - Мария Манолова, и дългогодишният треньор на женския национален отбор по баскетбол Иван Лепичев.

 

Той току-що навърши 21 години, а е започнал преследването на голямата си мечта - да играе в НБА, още преди да стане на 16. Той се казва Симеон Лепичев и вече от няколко месеца тренира и живее в Канкаки (Илинойс, САЩ).

 

От този сезон българинът играе за колежанския отбор на града - „Канкаки Кавалиърс”, в очакване щатската федерация по баскетбол да легализира спортните му документи, за да може да учи и да играе в университета на Мичиган от следващата година.

 

Програмата му и сега не е никак лека – тренировки, училище и мачове на всеки два дни. Затова пък в момента тимът му е на 6-о място в първенството на колежите и той е убеден, че ще се класират за регионалния шампионат. Там пък винаги се появяват скаути от големите отбори в НБА и не се знае къде ще ти се усмихне късметът.

 

Симеон обаче вече си е извоювал титулярно място в отбора на "кавалерите" и като истинска звезда често пишат за него в местните медии. Ето какво още разкри младият баскетболист за началото на кариерата си и живота си в САЩ пред Viasport.bg.

 

 

- На колко години беше, когато започна да се занимаваш с баскетбол?

- Не си спомням точно на колко години бях. Може би на осем. Започнах в БУБА баскет и изкарах там един сезон. След това няколко години не играх, тъй като родителите ми се разведоха и аз заминах с майка ми за Дубай, а там в пустинята нямаше баскетбол. След това, когато бях на 12 години, отидохме в Кипър и отново започнах да тренирам. Със Сашо Везенков бяхме в един отбор - Апоел, мисля че за три години. По принцип след първите два сезона там осъзнах, че това е моят спорт и имам потенциал да се развивам в него. Тогава започнах да гледам на баскетбола по-сериозно.

 

- Защо избра баскетбола? Баща ти Иван Лепичев ли те насочи или сам реши да тренираш това?

- Донякъде може би баща ми ме насочи, но аз по принцип обичам всякакви спортове. Просто той много ми помагаше, много неща можех да науча от него, но решението с какво ще се занимавам си беше изцяло мое. Всъщност аз съм доста висок - 206 см, и не знам дали можеше да се захвана с друго.

 

- Защо смени Кипър с Франция и кога стана това?

- Още не бях навършил 16 години, когато реших, че трябва да избера друго място, където да тренирам по-серизоно баскетбол. Избрах Франция заради системата на подготвка там. Започнах в отбора на колежа „Жана д’Арк”. Бях сам, но около мен винаги имаше хора, които ми помагаха да се настаня, да се храня и т.н.  Първо отидох на лагер за две седмици в клуба, но треньора ме хареса, видя потенциала в мен и ми предложи да продължа. Така реших да остана - 1 година.

 

- Трудно ли ти беше сам в непозната държава?

- В началото определено беше трудно да уча и да тренирам на високо ниво. Записах се в 11-и клас, а и за пръв път бях сам. Освен това програмата в училище беше много по-различна от тази в Кипър. Там се изучават само основни предмети или само специални - например инженерството и други подобни неща. Аз се бях ориентирал към инженерството. Във Франция обаче беше друго и ми беше много трудно да се адаптирам в училище и да тренирам едновременно. След като завърших училище една година бях в университет, защото не успях навреме да си оправя документите за Америка. Иначе още тогава исках да замина за САЩ, но се наложи да остана във Франция още една година и след това се преместих. Сега съм отново първи курс, но в Щатите всъщност съм в колеж и в момента уча общи предмети, а догодина ще се прехвърля в университет и ще продължа обучението си, но този път не за инженер, а в компютърните науки.

 

- Със спортна стипендия ли си сега в САЩ?

- Да, с пълна стипендия - и за спорта, и за обучението. Просто оценките ми бяха достатъчно добри, за да ми покрият и баскетбоната, и училищната част.

 

- А храна и квартира включват ли се в стипендията?

- Всъщност тук, където съм, храната се поема от треньора. Той организира всичко - казва ни всеки ден къде трябва да отидем и срещу клубната карта ни дават храна. Предполагам, че следващата година, когато вляза в университета, ще се храним на едно и също място и няма толкова да се разкарваме насам-натам.

 

- Как се чувстваш като баскетболист в Америка? Каква е разликата с Франция например?

- Разликата е в професионализма, в натоварванията. Тук се работи много за физика. Отношението на треньорите към състезателите е на много по-високо ниво от това, което съм виждал в Кипър или във Франция. Обръщат и огромно внимание на училището. Тук ако не учиш, не играеш баскетбол. Няма друг вариант. Ако имаш лоши оценки в училище, първо те изваждат от отбора и от мачовете, за да си вдигнеш успеха. Ако не го направиш обаче ти спират стипендията. Просто всички са наясно, че не е лесно да влезеш в НБА и за това университетите дават възможност на баскетболистите да учат и играят със стипендия. Но да не остават необразовани, а ако не успеят в професионалната лига, да могат да си намерят работа. Не да останат на улицата.

 


- Какво казват за теб треньорите ти в САЩ и как ти предложиха стипендията?

- Аз направих видео филм с кадри от моите мачове във Франция и го изпратих на различни отбори. Някои ми върнаха отговори, други - не. Мисля че бяха 5 отборите, които ми пратиха някакъв документ. За два от тях нямах нужните оценки, за да получа стипендия, защото изискванията им бяха много високи, но от останалите 3 - в Пенсилвания, Вашингтон и Мичиган, ми предложиха нужните условия. Спрях се на Централния мичигански университет, защото там ми хареса най-много, а и е близо до Канада, където живеят братята ми.

 

- Кой е любимият ти отбор в НБА и ако един ден стигнеш до там в кой би искал да играеш?

- Много харесвам стила на Сан Антонио спърс, защото най-много се приближава до европейската игра. Харесва ми, че баскетболистите там играят не за себе си, а отборно - подават на този, който е свободен.

 

- Колко далеч е НБА за теб? Какви стъпки още трябва да направиш?

- Определено трябва да укрепна повече физически и може би да усъвършенствам играта си към коша. Все още не съм разговарял с треньорите ми по въпроса дали имам шансове и данни, за да попадна в НБА. Аз знам, че имам много работа и се опитвам да работя сериозно. Когато имам свободни часове гледам да тренирам допълнително - ходя на фитнес, а също и в залата да стрелям. Разбира се, обсъждам тренировките с баща ми. Мачовете в колежанското първенство пък се записват и след всеки се чувам с баща ми, за да направим анализ и той да ми сподели какво мисли за играта ми, за грешките и какво да подобря. На следващия мач се опитвам да подобря тези аспекти.

 

- Имаш ли си идол в баскетбола?

- Дирк Новицки. Възхищавам се на стрелбата му под коша и начина по който се обръща и стреля без никой да може да го спре. Той е висок и не е много мобилен, но има перфектна техника и прави каквото си поиска на игрището. Иска ми се и аз един ден да имам такава техника.

 

- Как върви учението ти в САЩ?

- В колежа сега уча общи предмети - математика, физика, английски език и т.н., а след това, когато вляза в университета, програмата ми ще се промени.

 

- Кой предмет ти е най-труден?

- Честно казано нищо не ми е трудно. В сравнение с българската система и това, което учих първата година във Франция, тук е като шега. Само трябва да знаеш английски, да имаш малко математически познанства и вече си гений.

 

- Колко езика знаеш?

- Три префектно - български, френски и английски, малко испански и малко гръцки, защото не го употребявам често и вече започнах да го позабравям.
 

 

- Ти имаш договор с Мичиганския университет. Има ли някакви по-странни забрани в него?

- Например нямам право да работя. Трябва само да уча и да тренирам. Ако започна някъде работа, веднага ми спират стипендията. Разбира се, забранени са наркотиците, алкохола, цигарите и допинга. Всеки месец минаваме на допинг контрол.

 

- Целият отбор ли?

- Не, избират се двама играчи по жребий. Мисля, че тук по-скоро правят тези тестове заради наркотиците и по-специално заради марихуаната, защото доста често се пуши.

- Как се оправя едно момче само по света от 16-годишно?

- Ами само ще ви кажа, че имам един харддиск с 600 филма. Това е. Разбира се, че родителите ми липсват, на мама манджите също, но като цяло нямам проблем с това, че съм сам по света. Научих се как да се оправям, как да си пера дрехите по-добре.

 

- Какво обичаш да ти готви мама?

- Каквото и да е българско го омитам за секунди. В САЩ ако искаш качествена храна, трябва сам да си сготвиш. Тук храните са пържени, мазни, бързи храни, което не е добре.

 

- Как се забавляваш в САЩ, защото знаеш, че у нас младите хора често ходят на дискотека, на бар...

- Да, обичат да избухват. Хубавото при мен е, че тук е почти пустош, няма много забавления, няма нищо за правене. Няма и много поводи да излизаш вечер. А и аз обичам да си стоя в къщи, да гледам филми и да говоря с приятелката си. Така че дори и да имаше такива забавления, не бих се възползвал.

 

- Приятелката ти българка ли е?

- Не, унгарка е. Тренира волейбол, но играе във Франция и не сме заедно. Предполагам, че ще е там още една година поне, защото ме чака мен - да видим как ще продължа с университета и с баскетбола. Целта ни по принцип е да завърша по-бързо и да отидем някъде да живеем и да работим, ако не потръгне със спорта. Мисля, че няма да се устроим в Америка, по-скоро може би при братята ми в Канада. Но ако не е там, ще е в Европа. Това обаче е доста далеч от мечтата ми за НБА и за това все още сме на изчакване и обсъждане.

 

- Ти самият с какво мислиш да се занимаваш, когато спреш с баскетбола?

- Аз имам влечение към компютрите и игрите. Винаги компютърът ми е бил като прозорец към света - той ми е телевизията, връзката с близките хора, забавлението и т.н.


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

№2 и №3 сред младите Начева и Георгиева: Няма лесно в спорта

№2 и №3 сред младите Начева и Георгиева: Няма лесно в спорта 08.01.2018 | 17:25

Представителките на пловдивската атлетическа школа Александра Начева и Лиляна Георгиева преминаха през успешно лято през 2017 г.

още по темата»

Млад спортист №1 Антъни Иванов: Знам какво ми трябва за европейски медал при мъжете

Млад спортист №1 Антъни Иванов: Знам какво ми трябва за европейски медал при мъжете 06.01.2018 | 17:15

Антъни Иванов започна новата 2018 година, както завърши предната. Като победител или номиниран в престижни класации. Беше избран плувец №1 на България.

още по темата»

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg 13.01.2018 | 21:47

На 11 януари основателят и собственик на Фейсбук Марк Зукърбърг направи изявление в социалната мрежа, в което обяви плановете й за тази година.

още по темата»