В Ливърпул легендите гонят топките на децата

Футбол
Добави в Svejo
    09/11/2016 09:50
В Ливърпул легендите гонят топките на децата

Четирима български треньори бяха на едноседмичен стаж в академията на Ливърпул със съдействието на Проспорт Медиа. Един от тях - Ивелин Петков от ДЮШ на Монтана, разказва пред Viasport.bg за престоя в английския гранд.

 

Петков е на 25 години, от Ямбол. От 3 г. работи в Монтана. Треньор е на тима в Елитната до 17 г. Минал е 2-годишен стаж в Левски.

 

Вижте впечатленията Петков от работата в школата на 5-кратните европейски шампиони:

 

Стажът в Ливърпул премина доста впечатляващо за нас. Беше доста полезен, за да видим къде бъркаме и да си вземем поуки от тяхната работа. Но в същото време не трябва да мислим, че всичко може да се копира. Разговаряхме с директора на академията Ник Маршал, който каза, че трябва да знаем точно и ясно какво можем да приложим в България. Неговият пример беше: "Това, което бих направил в Ливърпул, не бих го направил в Тотнъм."

 

Според мен трябва да се тръгне от възпитанието на децата. Мога да кажа, че в Ливърпул те са пример за всички. За разлика от тези извън академията. Това е общност, която не може да позволи някой да има различно и лошо поведение. Много е важно това да променим в България.

 

Пътувахме с всички отбори за мачове. Когато децата на Ливърпул се возят, слушат музика, позволено им е, но го правят по много културен и възпитан начин. Личи хармония. Предразполагат ги за предстоящата среща. Треньорите не им направиха нито веднъж забележка. Пътувал съм с доста отбори у нас - цари анархия. Разбира се, това зависи от възпитателя и треньора. Всеки може сам да си управлява съблекалнята и отбора, при тях децата не се ограничават, но те знаят точно и ясно какво може и какво не може.

 

Аз съм един от първите, който започна да говори за правилно хранене в Монтана. Даже някои от родителите и колегите ми се смееха. В Ливърпул това е на много високо ниво. Храненето е в стол, който е за всички възрасти до дублиращия отбор. Направи ми впечатление, че дублиращият тим, от който взимат и футболисти за първия, се храни два часа преди мач. Тук е по-различно, храненето става много преди това.

 

Най-силно впечатление ми направи организацията в клуба. Всичко е подредено. Работи огромен екип – от най-младите треньори, които навлизат в професията, до легенди на клуба като Кени Далглиш и Стив Хауей. Те помагат, съветват и децата, и треньорите. Всеки си знае задълженията. Всеки треньор работи със 7-8 деца, няма големи групи. Може да се обърне повече внимание на всяко дете, да му се изчистят грешките, което при нас е много голям проблем.

 

 

Физическата подготовка, според мен, е най-малкият ни проблем. Ти ако не си научен тактически и технически, физическите качества не могат да компенсират тези два елемента. Мисля, че физически не сме толкова слаби.

 

Децата им до 10-годишна възраст умеят да се надиграват перфектно един на един. Дори 7-8-годишните умеят по 4-5 финта и се надиграват спокойно. Това е основното, което се тренира в тези възрасти. Говорих с треньорите и те казаха, че най-важното е детето да изпитва удоволствие чрез такива игри, да има колкото се може повече докосвания на топката и удари.

 

190 деца има в школата на Ливърпул. Подбрани. Те разчитат на качеството, не на количеството. Сутрин отивахме в академията. Имаше закуска. Директорът на школата ни запознаваше какви възрасти тренират и какво точно тренират. На обед сядахме, обсъждахме конкретнтата тренировка, имахме лекции за методиката, която се налага в академията, пътувахме с отборите на мачове...

 

Г-н Михаил Мадански, който ни е бил преподавател, се опитваше да наложи тази методика в Монтана. Всяка седмица се събирахме, обсъждахме тренировъчния процес, имаше и примерни тренировки. Мисля, че това е пътят. Треньорите трябва да израстват всеки ден, както израства едно дете.

 

Лошото в България е, че ние си мислим, че знаем всичко и се срамуваме някой да ни даде съвет, било то и от наш колега. Това, което аз знам, е различно от това, което той знае, всеки може да заимства нещо. Трябва да си помагаме - той е видял нещо в Чарлтън, аз съм видял друго в Ливърпул. Сядаме, обсъждаме, всичко може да ти е полезно.

 

Конкуренцията трябва да бъде обърната по друг начин. Трябва да сме амбицирани да работим с повече хъс, а не с криене. Това, което прави един треньор голям, са неговият хъс, трудолюбие и работохолизъм. Един треньор беше казал: "Ван Гаал ми предостави лаптопа си и каза: Свали си всичко, ти няма да станеш Ван Гаал. Аз съм велик."

 

 

Директорът на академията на Ливърпул Ник Маршал и българският треньор Ивелин Петков

 

След мачовете в Ливърпул има анализ на конкретната среща и на състезателите. Там много се анализира конкретният футболист. За тях най-важното е не как е завършил даден мач. Важно е как развиваш футболистите и доколко те са готови да влязат в професионалния футбол.

 

Като цяло в Ливърпул се дава възможност на децата сами да определят слабите и силните си страни. Дава им се цел - какво могат да променят в следващите 6 седмици. Защото казват, че за 6 седмици може да се изгради стабилен двигателен навик. След 6 седмици отново се вижда къде са стигнали. Това е самооценка, която в България много състезатели и треньори нямат. Което е много важно, защото, ако знаеш какво ти липсва, ще знаеш как да го промениш. Треньорът ще ти каже какво да направиш и ти ще положиш усилия. А ако ги полагаш всекидневно, ще дадат резултати.

 

Още от първия ден като се върнах в Монтана опитах да променя някои неща. Децата виждат, че е по-правилно. Наложих преди тренировка да излизат без мен, да играят игри, които развиват техниката. В Ливърпул имат мишени. Но това са машини, които не можем да си позволим тук. Аз ще настоявам клубът да закупи такива неща, които са възможни - мишени, кошове с по-голям ринг, които развиват техниката под формата на игри...

 

Децата излизат на терена, треньорът наблюдава, но те се саморазвиват и смесват полезното с приятното.


Четиримата български треньори, които бяха на стаж в Ливърпул - Цветан Тасев (Пегас Видин), Светослав Петков (Пегас Видин), Ивелин Петков (Монтана), Филип Илков (ФК Национал София)

  

Много колеги в България спорят с мен, че не е правилно да се претоварват децата. След тренировката да не се обръща допълнително внимание, защото спира растежът, тъй като детето растяло докато почива. Аз съм на друг принцип - колкото повече работа, толкова по-добре. Там децата по цял ден са на стадиона. Има зала, в която влизат и се саморазвиват. Сами изграждат някакви двигателни навици, които после прилагат. Мислят само за футбол и за училище, което е в академията.

 

Имаше пресконференция в България, на която се каза, че не се работи в школите. Аз искам да се промени това, което прави БФС. Да се организират семинари - даже да бъдат всеки месец. Директорът на школата на Ливърпул ни каза: "Аз знам най-добре как се чувствате вие." Той беше обиколил над 25 специализации. Посещава всеки месец курс на Футболната асоциация на Англия за развитие на треньорите.

 

Не мoже да искаш да развиваш футболисти, ако нямаш достатъчно добре подготвени треньори. Не можеш да кажеш, че нямаш треньори, а ти да не си направил нищо, за да ги развиеш и да подобриш тяхната квалификация. Може да се канят лектори, БФС има достатъчно връзки, хората от футболния съюз ги познава целия свят и това не е проблем.

 

Не може ние да сме първите, които отиват в клубове като Ливърпул и Чарлтън... Говорих с колеги от ФК Национал, които бяха в Партизан. Странно им е, че от водещи школи никой не ги е потърсил да взаимства и да научи нещо от тях. От всяка една школа и от всеки един човек можеш да научиш много. Това ни е проблем. Искаме да развиваме футболисти, без да развиваме хората, които развиват тях.

 

Кое липсва в България? Последователната работа. Там има ясно зададена програма – треньорите са като роботи, изпълнители на дадената концепция. Тук се работи на парче. Няма ясна програма и концепция за цялата школа. В Монтана не можеш да играеш този футбол, който ще играеш в Левски или в Лудогорец.

 

Трябва да се изгради цялостна концепция, треньорите във всяка една възраст трябва да знаят какво да се прави и да има приемственост. Когато треньор взима дете от друга възраст, знае, че то е готово и не му липсва нищо. При нас има едно накъсване, всеки работи за себе си, всеки си мисли, че знае най-много и от това страдат децата.

 

Там нямаше треньор, който да ми каже: ние сме шампиони, победихме този или този. Там всеки се гордее: "Изградихме еди-кой си футболист, имаме толкова играчи в първия отбор, толкова в Лига 1, толкова в Чемпиъншип." 

 

Смея да твърдя, че футболистите под 15 години на Ливърпул са по-добри тактически и технически от играчите на първите отбори на Левски и ЦСКА. Те са готови, трябва само физически да работят.

 

Ако не го бях видял с очите си, нямаше да го повярвам. Дете на 15 години опъва диагонален пас с неудобния крак на 50-60 метра и 70 м с удобния. И топката е овладяна перфектно. Те нямаха грешно овладяване, бяха като компютри. Бяхме на две срещи Манчестър  Юнатед - Ливърпул. Там изпитват удоволствие - и родители, и ръководители. Всяко едно отиграване на двата отбора беше аплодирано.

 

При 2:1 за Манчестър Юнайтед треньорите на Ливърпул не бяха ядосани, мачът стана 5:3 за Ливърпул и беше празник за родители и деца.

 

Децата имат профил на футболист, който трябва да играе на даден пост. Футболисти, които играят на поста на Стивън Джерард, са с неговия профил. Дори го имитират по движение, по всичко. Дадоха ни пример с Уес Морган, който е шампион на Англия с Лестър. Ник Маршал му е бил треньор в Нотингам. Той каза, че Морган няма много неща, но има отлична игра с глава, отличен удар и отличен диагонал. С тези три неща той става шампион на Англия.


Дадоха пример и с Пол Скоулс. Треньор в Ливърпул дава за пример легендна на Юнайтед. Това в България не може да се случи. Скоулс не е дрибльор, нито феноменален техник, но има точният профил за позицията, на която играе. В България това е Светльо Дяков в Лудогорец.  

 

Аз бях впечатлен от легендите. Кени Далглиш не е на заплата в Ливърпул. Той ходи 2-3 пъти в седмицта на свободни начала, за да помага на треньорите и децата,. Това е феноменално. Думите им бяха: "Той е взимал достатъчно от Ливъпул, сега е време да помогне". Там всичко е подчинено на децата. Те бият удари и топката отива на друг терен. Познайте кой отиде да я гони - Кени Далглиш. Мина 40 метра, взе топката и я върна. 

 

 

Там уважават легендите си, на всеки ъгъл има снимка на някой, излязъл от школата. Не може в Монтана да няма една снимка на Стилиян Петров. Като казах на директора на школата на Ливърпул, че при нас от един терен сме изкарали футболист като Стилиян Петров, той ни гледаше така, сякаш сме най-големите треньори.

 

Промени се отношението му. За тях да изкарат такъв футболист е голямо нещо. Всяка съблекалня в Ливърпул носи името на някой футболист, има снимки само на него, което и тук трябва да се наложи. Децата да виждат своите идоли. Всеки в Ливърпул трябва да има идол и като пише в профила си, трябва да го посочи.

 

Там треньорите провокират мисленето на децата. Задават въпроси - какво направи някой футболист в даден мач, ти какво забеляза. Защото ако не гледаш футбол и не анализираш мачове, не можеш да се развиваш.

 

Треньорът трябва да знае момчето с кое момиче излиза, как прекарва времето си, какво е хобито му... Да знае какво мисли, какво го притеснява, да са приятели - детето трябва да казва всичко на треньора си.

 

Треньорът работи всеки ден с това дете. А тук треньорите слагат бариера. Аз дори съм упрекван, че допускам много близо децата. Да, така е, но знам, че ако имат проблем, ще дойдат при мен.

 

Децата трябва да живеят в среда, максимално близка до семейната. Ливърпул проучва семейства, плаща на приемни семейства, които да гледат деца. Нямат много играчи от други градове - по 3-4. Голям проблем е адаптацията. Дадоха пример с дете, което отива в Манчестър Сити за много пари, но спира с футбола, защото е далеч от средата си. Там отричат общежитията.

 

Там не се притесняват да освобождават футболисти. Тези деца имат полза да отидат в по-малък отбор, да играят и да се развиват. В училищните първенства правят скаутинг. 

 

Тук създаваш някой, идват големите клубове и ти го взимат. В Англия имат сериозни компенсации. Ако искаш да вземеш даден състезател, плащаш 10 000 паунда на клуба плюс 3000 на година.

 

Очаквайте през следващата седмица разказа на треньора Михаил Цоков за стажа в Чарлтън. 


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Цанко Хантов: Академията ни вече е в топ 8 в САЩ

Цанко Хантов: Академията ни вече е в топ 8 в САЩ 20.07.2017 | 14:10

Клубовете по фехтовка в Америка са десетки, тъй като спортът е един от тези, които дават право на стипендия за най-престижните университети там.

още по темата»

Иван Цветанов: В Ботев ще работим по единна програма

Иван Цветанов: В Ботев ще работим по единна програма 18.07.2017 | 14:00

Новият директор в Ботев (Пловдив) Иван Цветанов сподели вижданията си за развитието на юношите на "канарчетата" и отговори на актуалните въпроси около детско-юношеската школа на клуба.

още по темата»

Бъдете позитивни!

Бъдете позитивни! 13.06.2017 | 15:15

Откакто станах кмет чувам какви ли не неща за себе си. Сигурно е нормално за публичните личности да се говори много и не малко измислици.

още по темата»