Красимир Корсачки: В Англия треньорът няма право да вика на футболистите

Футбол
Добави в Svejo
    Валентин Маринов 26/12/2016 17:15
Красимир Корсачки: В Англия треньорът няма право да вика на футболистите

Треньорът по футбол и скаут Красимир Корсачки е роден на 22 април 1977 г. в София. Тренира футбол в ЦСКА. След казармата не успява да пробие в професионалния футбол и се насочва към аматьорския. Играе в аматьорската лига на Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" и решава да се насочи към треньорската професия. Преди няколко години заминава за Англия със съпругата си и започва да изкарва лицензи. В момента има УЕФА "Б" и отделно притежава още 3 лиценза, които са само за детско-юношеския футбол. Работи като мениджър на женския “Б” отбор на Чарлтън. Менажира друг тим, който е към Чарлтън. Тренира различни групи от фондацията на лондонския клуб. Същевременно е скаут на Уест Хем за възрастите от 12 до 16 г. Играе футбол за ветерани, заедно с бивши професионални играчи. Има идея за асоциация на българските футболни треньори в Англия. Вижте какво каза Красимир Корсачки по много футболни въпроси в интервю за Viasport.bg след работно посещение в България в отминалата есен.

 

- Доволен ли сте от постигнатото на този етап от вашата кариера?

- Доволен съм, защото се занимавам с това, което обичам. Никога не съм си представял, че ще стигна това ниво в Англия. В България ми казаха, че трябва да чакам две години, за да изкарам лиценз за треньор и моите мечти бяха попарени. Имах чувството, че никога няма да стана треньор. Докато в Англия всичко е уредено, нещата са много достъпни, а и курсовете не са много скъпи. Вече имам контакти с доста клубове и личности. В България също ги имам.

 

- Какво представляват така наречените фондации, които са към големите клубове? Има ги не само в Англия, а също така в Испания.

- Ще дам за пример Уест Хем. Клубът си има академия. Фондацията е отделно. Ако даден скаут хареса футболист и го привлече, той трябва да мине първо през фондацията, където тренировките се правят от треньори от академията. Фондациите се правят, за да подпомагат местния футбол в райота на клуба. Така се привличат играчи с добри способности и се помага на подрастващите да спортуват. В Англия парите не са проблем, идват средства от клубовете и общините и се правят съвместни проекти с детски градини, с училища, гимназии… В даден отбор от една академия можеш да имаш само 18 футболисти. Така във фондацията въпросният клуб държи момчета, които са на добро ниво. Всяко дете се развива на различна възраст. Някои на 12 години, други на 16. Затова клубовете не искат да се лишават от перспективни момчета. Във фондациите те ги следят отблизо.

 

- Фондацията има ли отбори, които също играят в първенства?

- Първенствата в Англия започват от 18 години. Преди това се играят само контроли, които са организирани за година напред, но няма резултати, шампионати, класирания… Там не гледат резултата, а развитието на играча. Вече от 18 години нагоре отборите са разделени на лиги, в които играят според ранга си.

 

- До 18 години се играят само контроли?

- Абсолютно. Има си график и се знае всяка неделя кой кога и къде играе. Мачовете започват в 11 часа. Отборите от фондацията играят помежду си или срещу аматьори. Аматьорското ниво в Англия е много силно. А Лондон е огромен и е разделен на 5-6 области. Всяка една има Висша лига и надолу още няколко първенства. И те играят с отбори от най-високото равнище, за да могат да видят нивото на футболистите във фондацията. Понякога излизат и срещу тимове от академията.

 

Корсачки с екипа на Чарлтън

 

- В резервния отбор на Чарлтън с колко големи като възраст момичета работите?

- Там се води, че девойките трябва да са над 18 години. Но ако има по-малки, които са добри, ние им даваме път, защото това е идеята на отбора - развитие. Аз взех пет момичета от отбора до 18 години. Другите също са около тази възраст.

 

- Какво точно правите във фондацията на Чарлтън?

- Мениджър съм на колежански отбор. Колежите играят в отделно първенство - само между тях. Участвам в различни проекти на Чарлтън. Например “Чалъндж програм”. На едно игрище идват деца с всякакви възможности за тренировки. Най-добрите отиват във фондацията. Това е първото ниво, при което един клуб селектира деца, които по някаква причина са останали без клуб. Идеята е да се дава шанс. Тренировките се правят повече като игра, целта е децата да се забавляват. Аз имам програма за работа с деца от 8 до 12 години. Също и с деца от 3 до 5 г. Кандидатствам за различни програми и когато ме одобрят започвам да се занимавам. Футболът в Англия е много развит и се дава шанс на всеки.

 

- А функциите ви Уест Хем?

- В Уест Хем съм просто скаут. Когато имам време в събота и неделя ходя в лондонски район, в който гледам футболистите между 12 и 16 години. Става въпрос за Югоизточен Лондон, който е огромен и общо-взето го покрива само Уест Хем. Там се сменяме, за да не изпуснем някой талант. Имам връзка с координатор.

 

С директора на академията на Ливърпул Ник Маршал

 

- В последните години в Англия се правят промени, тъй като си дадоха сметка че изостават. Вие сте пряк свидетел на процесите в детско-юношеския футбол, може ли да обясните за какво става въпрос?


- Футболната асоциация на Англия има програма, която се казва “Елитен план за развитие на футболисти”. Те искат да задължат всички професионални отбора да се придържат към него, за да могат да развиват играчи на най-високо ниво. В тяхната философия се казва, че искат да създадат играч, който е перфектен технически и взема най-добрите решения на терена. Повечето клубове имат собствена философия и не искат да спазват тази на ФА. Ще дам пример от моята работа. Да речем, че харесам едно дете, което е много добре технически. Водя го на проби, то ги преминава и подписва договор. Когато влезе в академията повечето местни треньори наблягат на бърза игра с топката и притежание. Ако това дете е на 8, десет години след това го тренират да играе с 2-3 докосвания. Това им се позволява, независимо от техническото ниво, което може да е перфектно. Разрешава им се най-много финт за смяна на посоката или обръщане назад. Така се получава една психологическа бариера за игра с 2-3 докосвания и те вече нямат свобода на действие. Креативността се губи, ако говорим за техническите умения. Например при надиграване един на един. Набляга се и на физиката. През миналата година бях на турнир в Португалия с един английски отбор. Отиват отбори от цял свят. Направи ми впечатление, че португалците са много добре подготвени. Играхме срещу Спортинг (Лисабон), който е на коренно различно ниво. Но след това излязохме срещу местни тимове от нашето равнище. Моите футболисти бяха по-добре физически, по-бързи. Но португалските деца знаят как да играят един на един, кога и как да го направят. Също така и движението без топка, което е много важно. Друго нещо - топките бяха напомпани много здраво. Само един от моите футболисти можеше да ритне топката на 2 метра височина. Докато всички португалци я ритаха без проблеми. Там явно още се играе уличен футбол и това им дава голям плюс. Знаят как да се движат и решенията които вземат, са много правилни. Ако погледнем Висшата лига, английските футболисти са едва около 30 процента, треньорите също са някъде там. Типичният английски футбол се играе в Лига 2 и в аматьорските дивизии. Просто страдат.

 

- Значи и там има път да се извърви, явно още не са хванали посоката…

- Възгладите на английските треньори още не са така освободени, както при Гуардиола или Моуриньо. Въпросът е да се дава свобода. Сегашният национален отбор на Англия е съставен предимно от млади футболисти, които са много добре подготвени и физически, и технически. Но треньорът не позволява да се играе стилът от Висшата лига - да има повече краетивност, надиграване един на един, да се задържа топката и отварят пространства. Обратно - целта е да се играе максимално на скорост, с удари отдалеч…

 

- По какъв начин Футболната асоциация опитва да накара отборите да спазват нейната програма и методика? В страни като Швейцария и Германия този казус е решен в полза на федерацията. Може да се стигне до такъв и в България…

- Футболната асоциация дава субсидии на академиите всяка година. За отбор от трета категория, като например Барнет, парите са около 600 000 паунда. Колкото по-високо се котира клубът, толкова повече са парите. Тези средства долу-горе покриват заплатите в академията. Не могат обаче да ги задължат да следват програмата.

 

 

- Да минем към България. Наскоро се завърнахте за една седмица, какви са впечатленията ви от нивото на детско-юношеския футбол спрямо вашето време?

- Положителното е, че се създават много школи. По мое време бяха само основните - ЦСКА, Левски, Славия, Локомотив, от столичните. Това е хубаво, защото така повече деца са ангажирани да тренират футбол. Видях и доста бази, което също е много добре. Вече организацията на първенствата не знам дали е най-удачната. При най-малките забелязах, че първенствата са разделени на 2-3 групи. Има два-три силни отбора, останалите са по слаби. Резултати от 10:0 са лоши и за двата отбора. Едните си тръгват много потиснати, а другите не могат да си направят реална преценка за възможностите. Тук може да се помисли за промяна. Доколкото знам има вече клубове, които работят с детските градини и училищата. В Англия това е доста развито. Това е пътят, според мен.

 

- Тоест, вие виждате положително развитие?

- Определено. Аз играех футбол само на сгурия. Базите са нещо много важно. Другото, както вече казах е, че са дава шанс на повече деца да играят футбол.

 

- А оценката ви за работата на треньорите от това, което виждате в тренировките?

- Ще кажа личното си мнение. Аз си карам курсовете в Англия. Доколкото разбирам обучението в България върви по коренно различен начин. Тук има няколко изпита и много администрация и бумащина. В Англия изпитът е един - тренировка. Изпитващият те гледа и след края ти казва дали си взел изпита или не. Методиката на обучение на треньорите трябва да е различна. В България едни и същи хора правят обучението. И е до индивидуалността на треньора дали иска да се развие, да търси нова информация. Като обикалям и гледам тренировките, не виждам голяма разлика. Докато в Англия наблюдаваш 4-5 различни начина на тренировки, ако обиколиш 4-5 клуба. В България треньорите искат да менажират всичко на терена, не приемат друго мнение. Заповядват на футболистите. Трябва да се разбере, че това е процес, в който играчите се учат и развиват. Друго, което ми прави впечатление е, че на мачовете треньорите много викат по състезателите. Това в Англия не може да се случи. Особено в академиите треньорът няма право да каже на играча какво решение да вземе на терена. Например, когато е с топката, да му викаш: “Подай наляво, подай надясно”. Трябва да се даде свобода на футболиста да взема решения сам.

 

- Казвате “няма право”?! С други думи, ако случайно някой специалист си позволи да даде такова указание и отстрани гледа висшестоящ в академията, какво ще последва?

- Ще последва разговор. В Англия искат да виждат как играчите вземат решения сами. А не треньорът да казва какво да се случва.

 

С мениджъра на Астън Вила и легенда на Манчестър Юнайтед Стив Брус

 

- Каква е ролята на треньора преди и по време мач?

- Преди мач да даде тактическите указания, да съобщи стила, схемата на игра и стартовите 11. Оттам нататък са играчите. Те имат план, който изпълняват и вземат самостоятелни решения. Там на всеки 6 месеца има цели, които трябва да постигнат. На всеки треньор се дават 4-5 седмици за постигане на определени неща. След това се дават оценки. По време на мач указанията са от тактическо естество - дали се спазва формацията, ако трябва да се промени. На почивката може да се дадат конкретни насоки или забележки. По време на двубой нямаш право да кажеш на играча с топката, че някой идва зад гърба му. Дори това. Те трябва да свикнат сами да се ориентират. Или съотборниците да им казват.

 

- А поведението на родителите в Англия? Излиза, че и там има проблеми с тях, след като се въвеждат кодекси за поведение?

- Зависи от нивото на футбола. В академия агресивно поведение не може да се види. Ако някой родител си позволи да критикува, да вика или да бъде прекалено шумен, ще последва разговор. При ново провинение, детето ще бъде освободено от клуба. Много се държи на това. Но в по-долните нива - областните лиги, се забелязват такива неща доста често. Затова Футболната асоциация прави различни акции родителите да подкрепят децата, дори и съдиите, защото и те са млади и се учат. В аматьорските лиги, например, до 12 години няма класирания и точки, забранено е да се публикуват резултати. При агресивно поведение може да се стигне до съд. Правят турнири, които се наричат “тихи”. Докато играят децата, никой няма право да се обажда. Само съдията и играчите комуникират помежду си. Всички останали мълчат и само гледат. Такива мерки се вземат за промяна на поведението на родителите.

 

- Много български момчета ходят на проби, но малко от тях биват привлечени на Запад. Защо?

- Тук опира до индивидуалност. Тези, които ходят на проби, наистина продължават да ги следят. Особено ако са национали, тогава е лесно. Пак казвам - всеки футболист се развива на различна възраст. Примери за това в Англия са Джеймс Варди и Чарли Остин. Те са били в полупрофесионалния футбол и по-късно са получили шанс за изява. Ако има шум около даден футболист, той винаги се наблюдава. Следи се неговото развитие. Има международни скаути за тази работа. Повечето клубове във Висшата лига предпочитат да вземат млади състезатели, да ги доразвият и наложат. Като Бекъм, Роналдо, Меси… А не да взимат такива като Погба за 100 милиона. Той е един продукт, който не може да си оправдае парите. Манчестър Юнайтед ще си върне вложеното, но не от футболните му качества. В академиите се привличат момчета, които оставят много силно впечатение. Даден състезател трябва да е много по-добър от техните, тогава го вземат. Предпочитат да си запазят тези, които вече са натрупали стаж в академията. Следи се манталитетът на играча, поведението преди, по време и след мач… В Англия на тези неща се обръща огромно внимание. Много важно е и кой дава препоръката.

 

 

- След като през лятото държавата отпусна пари за лагери на отбори от водещи школи, бе отчетено, че българският футбол е назад, що се отнася до физика, техника, тактическа грамотност, а също така бързина на реакцията и т.н. качества? Йордан Лечков, примерно, казва, че отсътпваме физически. Къде виждате резервите, за да се промени това?

- Похвално е първо, че са отпуснати пари. Това прилича на американската система. В България трябва да разберем, че не може да се дава път да дете, което е по-малко талантливо, но да речем бащата има пари, за сметка на дете с истински талант. Ако продължаваме така, няма да имаме добър футбол. По повод на това, което каза Йордан Лечков, че отстъпваме физически, аз бях на контролата Англия - България до 19 години (2:1, бел. ред.). Присъстваха и други колеги, тъй като имаше семинар на Футболната асоциация. Спокойно може да кажа, че нашите момчета бяха физически по-здрави от английските. Загубата се дължи на малшанс. При статично положение беше изпуснат човек, който вкара в самия край на мача. Нашите имаха две много добри положения и ако поне едното бе реализирано, мачът ставаше друг. Англичаните не ме впечатлиха. Имаха двама играчи, които показваха, че са с класа над другите. Останалите са просто добри, но нищо особено. За мен мачът беше равностоен, българите стояха много добре в единоборствата, имаха положения. Ние трябва да си направим визия за нашия футбол. И да наблегнем на техниката, защото така е било открай време. Според мен на това трябва да се обърне внимание и след това да се работи за сила. И да се направят анализи кой колко може да се развие. Не може да има само по един кондиционен треньор в клуб. Във всяка възраст натоварванията и спецификата са различни. Това е едно от нещата в България - трябва да има повече кондиционни специалисти, при това работили в чужбина. Там са последните новости. В Англия на всяка възраст мачовете се заснемат и след това се прави анализ на всеки футболист, като се изготвя профил. А в България от един треньор се иска да бъде и кондиционен, и лекар, и всичко. И няма как да се работи с група от 18 състезатели, резултатите се забавят. Няма как да работиш само с двама, ами другите?


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Лъчезар Коцев: Искаме да променим мисленето на състезателките

Лъчезар Коцев: Искаме да променим мисленето на състезателките

Националният отбор по баскетбол за момичета U16 започва днес участието си на европейското първенство в Дивизия B, което ще се проведе в Подгорица.

още по темата»

Антъни Иванов: На европейското гоня първо финала

Антъни Иванов: На европейското гоня първо финала

На европейското първенство по плувни спортове в Глазгоу България ще бъде представена от четирима състезатели в басейна и общо деветима в четири спорта, но големите надежди са насочени към Антъни Иванов.

още по темата»

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

На 11 януари основателят и собственик на Фейсбук Марк Зукърбърг направи изявление в социалната мрежа, в което обяви плановете й за тази година.

още по темата»