Световен шампион призна, че е гей | Решителните плейофи в Евролигата в каналите на Мтел | Стадионът на Дунав официално с лиценз | Фолклорен ансамбъл открива Купата на България | Специални спомени за Мъри в Барселона

Треньорите на България - Веселка Тодорова (част II)

Баскетбол
Добави в Svejo
    BGbasket.com 03/04/2017 18:05
Треньорите на България - Веселка Тодорова (част II)

BGbasket.com и Viasport.bg продължават рубриката си „Треньорите на България“, в която ви срещат с млади баскетболни специалисти. Целта е да научите повече за тях и за работата им с подрастващите. Треньорите споделят и проблемите, пред които са изправени, както и възможните им решения.

 

Гост сега е Веселка Тодорова. Тя е родена през 1988 г. във Видин. Веселка е бивша национална състезателка, но след поредица от контузии е принудена преждевременно да сложи край на кариерата си. Тя обаче не се отказва от баскетбола и се захваща с ново предизвикателство - да бъде треньор. От няколко години тя работи с подрастващите в Самоков, а в момента тренира момчета в три възрастови групи.

 

Вече ви представихме първата част от интервюто с Веселка Тодорова. Там тя говори за трудностите, които е срещнала в своята работа - за липсата на основни спортни умения при повечето деца и за препоръките, които би дала за развитие на подрастващите.


- Кои са първите неща, които трябва да научат децата в баскетбола? Спазвате ли определена методология?

- Позволете ми да започна малко по-отдалече и да споделя с вас, че наистина няма случайни неща в живота и каквото има да стане - става. Всичко, което се е случвало в живота ми, ме е водело да стана треньор и да дам сърцето си за баскетбола и децата. Имах късмета да започна състезателната си дейност при госпожа Ани Рудева в град Ботевград, а по-късно и в Самоков. Тя беше причината да мога да играя на високо ниво и да стана национален състезател. Всичко, което можех, беше нейно дело. Но най-важното - възпита в мен отношение към баскетбола, любов, която до днес е в мен.

 

След контузиите си се върнах в Самоков и малко след това тя претърпя тежка операция на сърцето. Преди това обаче ме бе предложила на ръководството на Рилски спортист за нейна заместничка, тъй като вече бях завършила за треньор, но никога не бях мислила за реализация. След нейното възстановяване, тя беше мой приятел, ментор… Помагаше ми с всичко, както и  идваше на всяка моя тренировка, когато здравето й позволяваше. Прекарвахме и все още прекарваме буквално часове в разговори за баскетбол по телефона.

 

И така, с голям ентусиазъм и желание от моя страна, тя ми предаваше своя многогодишен опит и знания. Говореше, а аз попивах и добивах по-ясна представа кое е важно за най-малките, каква методика да следвам и как да общувам успешно с тях. Тя ми даде подкрепа, както морална, така и професионална. Все още го прави, за което съм й  благодарна от сърце. Отговорът ми е - първото, което трябва да се научат, е как да се държат - какво имат право и какво не. Децата обичат дисциплината и реда (казва тя) и наистина е така. След това следват естествените движения като ходене, бягане, забавни игри с игрови характер (с и без топка), основните елементи на баскетболната игра.

 

- Посещавате ли семинари на Българската федерация по баскетбол? До колко ви бяха полезни?

- Да, посещавам ги. С голям интерес посещавам, чета и се интересувам от всичко, което може да ми бъде в помощ. Всичко в този живот е полезно, семинарите също, особено за млад треньор без опит като мен. Те първо ме срещат с колегите от цялата страна. На първите такива ми беше много неудобно, защото не познавах почти никой. Днес мога да обменя мисли, опит или да задам въпроси, когато се видим на семинарите. Самите семинари ме обогатяват и дават нов поглед над нещата. Винаги се връщам вкъщи с много записки и нови идеи.

 

- Какви са препоръките ви към федерацията? Какво не прави тя за вас като треньори, а имате нужда да бъде направено?

- От този сезон момчета до 14 години имат значително повече официални мачове и най-важното - равностойни такива, което е от голямо значение за тях. Развитието в мачовете е незаменимо, дори да имаме 1000 тренировки. Без игровата подготовка развитието беше минимално, но тази година определено федерацията работи и мисли в тази насока, което ме радва. Момчетата и отборът се развиват благодарение на тези мачове. Ще бъде чудесно, ако същото се направи и за 12-годишните и дори по-малките. Според мен, фестивалите за най-малките са под всякаква критика като ниво на баскетбол. Преди време имаше финали до 10 г. и всички можеха всичко. Сега можеш да видиш, а и виждаш, деца да носят топката от един край до другия, да не знаят на къде да бягат и защо. Това е вредно за баскетбола.

 

Липсва наличието на каквито и да е навици и умения при повечето деца (не всички), а това прави работата с тях трудна на по-късен етап. Децата изостават поради липса на установени правила и това не е добре за баскетбола като цяло. Сега, с тези фестивали, имам чувството, че сме събрали близката детска градина и децата бягат по игрището, но са далеч от баскетбола. Не всички отбори, разбира се, но това е реалността.

 

И искам да добавя, че би било много добре, ако има отделни  първенства по набори. За всеки набор – финал. Мисля, че ползите от това биха били големи. Повече конкуренция, по-голяма възможност за създаването на баскетболисти на високо ниво.

 

- Какво смятате за регламента на първенствата при подрастващи? Имате ли достатъчно мачове през сезона?

- Минибаскетболът и бейбитата може да имат много повече и по-равностойни мачове - нещо като момчетата и кадетите. Правилата са за развитието на индивидуалните умения и навици както в нападение, така и в защита, което е добре. Наредбите за защитната игра са общо написани и всеки има различен прочит върху тях. Това води до чести проблеми между треньори и съдии.

 

- Какви са целите ви в треньорската професия?

- Целта ми е да се чувствам удовлетворена от работата си. А за мен това означава, чрез обучението в баскетбол, да създам достойни личности в нашето общество, както и баскетболисти на високо ниво.

 

Интервю на Мария Маринова.


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Алекс Петров: През 2013 г. джет на летовник мина през главата ми

Алекс Петров: През 2013 г. джет на летовник мина през главата ми 23.04.2017 | 09:10

Алекс Петров е момче от Бургас, родено през септември 2002 г. Необикновеното в неговата история е това, че започва да се занимава с моторни спортове още в детската градина.

още по темата»

Николай Бухалов: Роенето на клубове е порочна система

Николай Бухалов: Роенето на клубове е порочна система 16.04.2017 | 08:30

Николай Бухалов е двукратен олимпийски шампион по кану (на 500 м и 1000 м едноместно) и едва ли има смисъл от представяне. 

още по темата»

Залози в помощ на спорта

Залози в помощ на спорта 16.04.2017 | 10:17

Като лидер в Европейския съюз по обездвижване и затлъстяване сред децата и като държава с рязко влошено представяне на големи спортни форуми България определено има проблем.

още по темата»