Таксата в плуването - екзистенциалната цена

Плуване
Добави в Svejo
    Viasport 05/04/2017 14:25
Таксата в плуването - екзистенциалната цена

Спортните клубове в България имат изключително важна задача, а именно да се грижат за физическото състояние на нацията и в същото време да извайват нови и нови таланти, които да печелят за страната ни медали от олимпийски игри, световни и европейски първенства.

 

Как обаче тези структури успяват да извършват дейността си и да създават шампиони в трудната обстановка у нас, когато за всичко се плаща и държавата не поема почти никакви разходи, включително и за спортната база?

 

Това ще се опита да изясни Viasport.bg в следващите няколко седмици - каква е ситуацията във водещите спортове у нас и какво струва това на клубовете, родителите и децата. Поредицата ни започва с действителността в плувните спортове.

 

В държави с чувствителна социална ангажираност и активна синдикална дейност е нормална практика работниците да бъдат обезпечени с безплатни часове за спорт. В Германия, Австрия, Белгия и другаде служителите разтоварват с плуване. С процентни отчисления от здравните пътеки клубовете или центровете, развиващи дейности, плащат на треньори и инструктори и за други видове активности като водна аеробика.

 

Плюсът е за всички

 

В крайна сметка фирмите и предприятията получават освежени и мотивирани работници. В бройката често са включени и бившите служители. Те също са важни, част от историята са. Затваря се пълният кръг – в тези държави в плуването са увлечени гражданите от ранна детска възраст до пенсионерска. За нас примерът е умиляващ, но и натъжаващ за приятелите на водния спорт, който е един от трите стълба в олимпийската програма (наред с гимнастиката) и който дава основата на всички останали видове физически активности. Да не говорим за здравния му и спортно оздравителен ефект. И за да го има у нас плуването и плувните спортове изобщо, трябва да я има и таксата.

 

Тя е здравната пътека на съществуването.

 

Тя е цената за съществуването. Това не са търговски такси, а средството, чрез което може да съществуват плувните спортове. Не отива в джоба на треньора като бонус, нито на някой друг, а най-вече за заплащането на коридори в басейна и осъществяването дейността на клуба. Пряката обвързаност с материалната база, прави коренно различни плувните спортове от останалите.

 

За да съществуват клубовете по плуване у нас всички плащат такси - и най-малките, и лидерите на отборите.

 

Реално, за да могат треньорите да водят подготовката си, те трябва да имат пари, за да платят коридорите. Сумата пък е необходима за издръжка на басейна – 25-метров - над 10 000 лв. през зимата за ток (за помпи, инсталация, осветление в басейна, съблекалните, коридорите), вода (в басейна и на душовете), химически препарати (хлор, белина), персонал – спасители, чистачки, химик, касиер пр.

 

Таксата е различна в зависимост от стандарта на града, популярността на плуването, успехите на клубовете и ангажираността на местната община (има градове, където отборите са в перманентна лагерна обстановка и водят подготовка другаде, най-вече с парите на родителите).

 

Варира от 40 до 70 лв. месечно

 

С много малко изключения плащат всички състезатели - от най-малките, до лидерите. Изключения има за плувци в клубове, работещи със спортни училища, като Младост ’91 например. Спортните школи по градове водят по принцип безплатно обучение по училища.

 

Както бе подчертано, сумата от таксата отива основно за ползването на коридори, подобряването дейността на клуба, лагери, екипировка, за която по принцип плащат родителите. За премии на отличниците.

 

Плуването е полезно за развитието на организма на децата и може да се практикува от най-ранна възраст.

 

Друго перо, с което все повече клубове подпомагат финансово дейността си, е организирането на турнири, но винаги със съдействието на общината и спонсори. Солиден процент от сумата отива за наем на басейна, хонорари на съдийския състав (около 20), хората от техническата поддръжка на измервателната уредба, говорител, персонала, лекар, спасители, награден фонд.

 

Уточнението е необходимо за онези, които смятат, че в плуването го удрят на печелбарство, а пък видите ли в другите спортове, всичко става от любов към спорта и безкористно. В тези турнири таксите варират от 5 до 20 лв. на участник, но дори горната граница по стандартите на съседните Сърбия и БЮР Македония минава за нормална.

 

Такси се плащат и на държавните първенства. Поради изброените причини за шампионати във всички възрасти (деца - две възрасти, юноши младша, старша, мъже, жени), на два басейна, плюс първенствата на още два спорта – скоковете във вода и синхронното плуване, където пък го карат без кула, дълбоки басейни и хореографи, но с нестихващ ентусиазъм. 

 

В някои градове в България водната топка се радва на помощ от общините и децата не плащат, за да тренират.

 

Провеждането на тренировъчна дейност и планирането на високото спортно майсторство е немислимо без обучението по плуване. То е перото, което подсигурява основно заплатите на треньорите, но и полемизира и конфронтира гилдията. Най-вече по отношение на нелицензираните специалисти и клубове.

 

От Българска федерация плувни спортове (БФПС) са категорични, че те са във вреда на талантите. Скъпо обучение, от неквалифицирани треньори (без дипломи, спасители, дори хора, които не са се занимавали с този спорт), които похабяват обнадеждаващи деца.

 

Допълнителна възможност за финансиране на плувните клубове са програмите като „Научи се да плуваш“ (в национален план) и различните от общините.

 

Във водната топка ситуацията с таксите за обучение е доста различна

 

Има места, където те отсъстват или са символични (Бургас, Варна), но там съответните общини не само, че са построили хубави басейни, но и са осигурили безплатен достъп на клубовете до тях за тренировки. Общината във Варна помага на клубовете в зависимост от успехите, а там ги има - те са водещи в плуването, водната топка и синхронното.

 

В Кърджали пък примерно треньорите и на двата местни клуба по водна топка взимат заплати, осигурени от кметството. Там обаче продължават проблемите с покрития басейн, който така и си остана общински, но ремонтът му се проточи много дълго. Проблеми с базата имаше и продължава да има във Враца и в Русе.

 

Най-тежко обаче е в София

 

Четири клуба – Локомотив Никола Нанов, Славия, ЦСКА и ЦДНА 2013 всяка вечер са като герои в приказката Дядовата ръкавичка, чийто хубав край обаче все не идва и не идва. Меката на столичната, а и на българската водна топка – покритият басейн „Диана“, работи от 19,00 до 21,00 часа за водна топка. И тогава вътре ватерполистите буквално се прескачат.

 

Защото Локомотив НН има отбори във всичките 7 възрасти в двата пола, Славия и ЦСКА – по пет състава в мъжкото направление, ЦДНА 2013 има деца и момчета. А за тренировки идват и ветерани. В тези клубове таксите (или членския внос) на ватерполистите формират основно заплатите на треньорите, а понякога – и участието на отборите на състезания извън София. 

 

Скачачите пък дори нямат кула, за да тренират тази дисциплина у нас.


Отделно изброените клубове наемат коридори за обучение на подрастващи по плуване преди часовете, отредени за водната топка на „Диана“. В същото време на комплекс „Спартак“ (срещу заплащане) тренират само ватерполистите на Левски, които вечер ползват част от 50-метровия басейн.

 

Лятото в столицата има тренировки по водна топка и на специализирания за този спорт басейн на открития комплекс „Диана“, който обаче отдавна основно работи като плаж – макар и в капитала на Национална спортна база ЕАД трите басейна са дадени за ползване под наем с дългосрочен договор на частници.

 

Достъпът на клубовете по водна топка до базата се подсигурява благодарение на участието им в програмата „Научи се да плуваш“, от която се полагат отчисления и за ползване на база, на която се води обучението.

 

Снимки: Иван Иванов, Евгени Цеков и Делян Господинов


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Ивайло Станев: Трябва да развиваме играчи, не отбори

 Ивайло Станев: Трябва да развиваме играчи, не отбори 02.11.2017 | 11:20

Представянето на юношеския национален отбор до 17 години на първия етап евроквалификации във Велико Търново и Горна Оряховица предизвика много дискусии и коментари.

още по темата»

Иван Цветанов: Школата на Ботев ще работи по нова методика от 2018-а

Иван Цветанов: Школата на Ботев ще работи по нова методика от 2018-а 18.10.2017 | 11:26

Изминаха малко повече от три месеца откакто Иван Цветанов стана директор на детско-юношеската школа на Ботев (Пловдив).

още по темата»

Децата играха... заболя ли?!

Децата играха... заболя ли?! 11.10.2017 | 17:48

Тези думи са за едни деца и тяхните треньори и ръководители.

още по темата»