Кънки спортoвете - скъпото удоволствие

Фигурно пързаляне, Шорттрек
Добави в Svejo
    Viasport 13/05/2017 15:40
Кънки спортoвете - скъпото удоволствие

Поредицата ни за това как се издържат клубовете в различните спортове в България и каква е цената, която родителите плащат, за да осигурят професионални занимания на децата си, продължава с кънките. И по-специално с дисциплините шорттрек и фигурно пързаляне.


И в двата спорта страната ни има своите герои в лицето на 3-кратната олимпийска медалистка Евгения Раданова и световните шампиони в танците на лед Албена Денкова и Максим Стависки. Много деца искат да приличат на успелите ни спортисти и правят първите си стъпки на леда точно в техните клубове, но колко достъпни са тези занимания за подрастващите. 

 

На първо място не може да не споменем факта, че у нас има 3 закрити ледени пързалки, от които 2 са в столицата София и една – от едва няколко години във Варна. Регистрираните клубове, които се занимават с тази дейност, пък са 17 според регистрите на Министерството на спорта. И тук възниква въпросът как тези организации се побират в едва 3-те зали в България и успяват да развиват масова дейност, както и спорт за високо спортно майсторство.

 

За съжаление обаче се забелязва и доста негативната тенденция към затваряне и на тези съоръжения. Пързалката „Славия” в квартал „Овча купел” върви към фалит, като наскоро се наложи почти всички служители да бъдат съкратени. Условията за тренировки там пък стават все по-лоши с всяка изминала година. Средства за ремонти в съоръжението няма – съблекалните са студени, покривът тече почти навсякъде.

 

Въпреки това там заниманията си водят няколко клуба, а ръководството прави всичко възможно, за да не лиши столицата от пързалката и така в София да остане само едно ледено поле – Зимния дворец в Студентски град, което се стопанисва косвено от Министерството на спорта чрез дружеството „Академика 2000”.

 

„Славия” е пързалката, която прави лед най-рано - още юни месец, като приема различни международни лагери и осигурява часове за тренировка на националните ни гарнитури по шорттрек и фигурно пързаляне. Зимния дворец пък заледява полето си обикновено август или септември. Поддържането на едно такова съоръжение е доста скъпо, тъй като машините за лед харчат доста ток, защото у нас те са стари и енергонеефективни.

 

Като включим към това и осветлението, което също е остаряло, отоплението на съблекалните, поддръжка на специфичните ролби за чистене на леда и още много други, то сметката на месец е доста сериозна.

 

Андрей Лутай е най-класният специалист по фигурно пързаляне у нас.

 

От там идват и високите наеми на час, които варират между 60 лв. (за Варна) и 140 лв. В столицата по-евтини излизат тренировките на малката пързалка в Зимния дворец, но клубовете сами решават къде да водят заниманията си, но доста често са притиснати и от сгъстения график на стадиона в Студентски град, където са и клубовете по хокей на лед, има свободни пързалки, учебни групи и т.н.

 

На фона на всичко това става ясно, че кънки спортовете са скъпо удоволствие. Националните отбори по фигурно пързаляне и шорттрек са с подсигурени часове от ММС, като по различни програми на министерството се отпускат и средства за няколко занимания за подрастващи. Останалото се поема от клубовете, включително и заплатите на треньорите и специалистите по балет, лека атлетика и хореографите, които се използват във фигурното пързаляне.

 

Така за начинаещи кънкьори и в двата спорта таксите за месец са почти еднакви и варират между 50 и 120 лв. В цената не влизат допълнителните занимания като балет и атлетика, тъй като при малките няма такива. Таксата покрива между 3 и 6 тренировки седмично (на лед и на сухо) с един треньор. Има и вариант в началото за малчуганите да се платят индивидуални часове, не месечна карта, като тогава цената е около 10-13 лв. с осигурени кънки за спорта, който е бил избран. Парите отиват предимно за наеми на залата и треньорски хонорари.

 

На по-късен етап обаче политиката в двата спорта се различава. В шорттрека картотекираните състезатели заплащат по-малки такси (около 50 лв.), докато във фигурното пързаляне цените чувствително се покачват – до 2, понякога и 3 пъти. Така родителите на фигуристите се налага да плащат между 300 и 500 лв. в зависимост от това при кой треньор са децата им. Най-висока е таксата при руския специалист Андрей Лутай, който има солидна биография като състезател.   

 

Децата във варна вече печелят медали от държавни първенства.

 

Независимо от високите месечни такси в този красив спорт обаче родителите плащат допълнително за костюмите на децата си за състезание, за участия в самите турнири (за международните – път, хотел, храна и такса участие), а за българските – само такса участие (между 25 и 35 лв. в зависимост от категорията, в която се състезава малчуганът), а освен това и за кънки, за тренировъчна екипировка, за лагери. Ако се налагат допълнителни часове за балет или наемането на хореограф за поставяне на съчетанията – също се отделят допълнителни средства.


5 лв. е цената за балета, а хореографите пък взимат на час между 15 и 25 лв. Това е индивидуален спорт и индивидуалните занимания са от голяма важност. За това всеки сам преценява колко може да инвестира в допълнителните дейности. Същото е и с тренировките на лед. Таксите покриват минимален брой треноровки, а който иска повече - трябва да доплаща.

 

На пързалката във Варна разходите са малко по-ниски. Съоръжението е общинско и в последните години се правят отстъпки за клубовете по кънки в наема на леда. Така таксата там е почти наполовина в сравнение със софийската, а децата всяка година печелят медали от държавните първенства. Освен това се работи по програма "Децата и спортния клуб", чрез която се осигуряват безплатни часове по кънки, каквито всъщност има и в столицата.

 

В шорт трека нещата са малко по-поносими за родителите. В повечето клубове се осигуряват кънки за началното обучение, но след това с напредването на детето, семейството купува само екипировката, в която влизат още стендове за точене на кънките, камъни, каска, специални непрорязни ръкавици и др. Финансират се изцяло и лагерите на наследника, както и пътуването, престоя и участията на състезания. Често треньорите наемат бусове и сами превозват децата, като така цената се разделя на броя на състезателите и излиза по-евтино.

 

Обикновено таксата за участие в международен турнир пък е около 10 евро, а за държавно първенство - 10 лв. Парите отиват за осигуряване на награди на участниците и други разходи.

 

Все пак кънки спорта е много полезен за оформянето на детския организъм. Той е едно доста ефикасно средство срещу астмата. Освен това фигурното пързаляне и шорттрека формират много качества у подрастващите - бързина, гъвкавост, равновесие, координация на движенията, добра мускулатура и силен характер, като едновременно с това спомагат за каляването на мъниците. Фигурното пързаляне пък прави момиченцата грациозни, учи ги на правилна стойка. 

 

Уроците по балет са необходими за фигуристите, но често се заплащат отделно от месечната такса.

 

Как обаче се случват нещата в чужбина? В повечето държави ледените пързалки са общински и се финансират именно от тази институция. За това и таксите са по-ниски, а на места дори символични. Клубовете са в обществена полза, както и у нас, но условието, за да работят е в края на годината да са на нула в приходите и разходите, да нямат печалба.

В клуб в Полша например, в който се подготвят и национални състезатели по шорттрек, таксата за подрастващите е 15 евро на месец. Децата не плащат допълнително за състезания, а кънките също получават от клуба си.

 

Единственият друг разход на родителите е доплащането за подготвителните лагери, като парите зависят от помощта, която е отпуснала общината за годината. Обикновено дофинансирането е около 50%. На същото място обаче във фигурното пързаляне разходите на семействата са доста по-големи. Месечната такса е 50 евро, а освен това допълнително се плаща за кънки и рокли/костюми за състезание и се съфинансират лагерите и участия в турнири.

 

Шорттрекът у нас е по-достъпния кънки спорт, но въпреки това екипировката си остава скъпа за българските родители.

 

В Германия общините също финансират клубовете, което позволява по-ниски такси за децата. В Дрезден например най-малките плащат по-ниски карти в шорттрека – 30 евро на месец, като клуба сключва договори с някои фирми за екипировка и родителите ползват големи отстъпки при закупуване на трика и други пособия. Въпреки това едно трико и горнище излизат на семейството в порядъка на 80 евро. Лагерите пък се съфинансират – около 50% са от отбора, а останалите – от мама и татко.

 

Колкото по-големи и по-добри стават състезателите обаче, толкова таксата им нараства като достига до около 70-75 евро. На практика се получава така, че големите спортисти издържат по-малките. Всеки, включително и националните състезатели, сами си осигуряват и всичко необходимо за спортуването – кънки, стендове, камъни и т.н., а официалното облекло им се дава от федерацията, но може да им бъде поискано възстановяване на средствата ако не спазват дисциплината в отбора. 

 

За таксите в плуването, леката атлетика, волейбола, тениса и баскетбола четете ТУК, ТУК, ТУК, ТУК и ТУК.


За информация и още мнения по темата с таксите в спорта можете да пишете на имейл: office@viasport.bg.


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Треньорът на Ботев (Враца) U19 Любен Любенов: При нас успяват мотивирани момчета

Треньорът на Ботев (Враца) U19 Любен Любенов: При нас успяват мотивирани момчета 11.08.2017 | 14:28

Любен Любенов започва втория си сезон начело на U19 на Ботев (Враца). Младият специалист от Видин има опит във "В" група с мъжките отбори на Бдин и Ботев (Козлодуй). 

още по темата»

Радостин Александров: Впечатленията от играчите на Берое в Лестър са отлични

Радостин Александров: Впечатленията от играчите на Берое в Лестър са отлични 10.08.2017 | 13:55

Треньорът на Берое (2004) Радостин Александров бе на поредната си специализация в Англия, заедно с трима от футболистите на старозагорската школа.

още по темата»

Запознай се с девойките

Запознай се с девойките 31.07.2017 | 13:31

Баскетболистката Калина Иванова бе част от националния отбор до 18 години, който в сряда заминава за участие в европейското първенство за тази възраст в Дъблин.

още по темата»