Горяна Стоева: Преди 8 години ми предрекоха успехи в бокса

Бокс
Добави в Svejo
    Анна Стоилкова 07/07/2017 10:46
Горяна Стоева: Преди 8 години ми предрекоха успехи в бокса

Горяна Стоева е една от трите ни боксьорки, които се класираха за финалите на европейското първенство за момичета и девойки в София и така си осигури минимум сребърен медал. Какъв ще е точно цветът му ще стане ясно утре, когато тийнейджърката ще се качи на ринга за последния си мач от шампионата срещу Анастасия Лизинска от Украйна. За Горяна това няма да е първи медал от първенство на Стария континент, след като миналата година тя стана европейска вицешампионка, но при момичетата. Още тогава Стоева сподели, че голямата й мечта, както на всеки спортист, е да спечели медал от олимпиада, а амбициите й са доста големи, защото очаква това да се случи още в Токио през 2020 г. Сега девойката от село Бориславци, което се намира на около 70 км от Хасково, показва, че уверено крачи към целта си. Уникалното в нейната история е, че е еднакво добра в два спорта – бокс, с който се занимава от скоро (около година) и тренира през седмицата в клуб Севдалин Василев в Хасково при треньора Людмил Димитров и кикбокс, който практикува през уикендите в Свиленград. Горяна е в в националните отбори и на двата и програмата й е изключително натоварена. В последния месец и нещо обаче тя е съсредоточена изцяло в бокса, за да се подготви по най-добрия начин за европейското първенство. Преди около 8 години, когато Стоева започва да тренира карате и още дори не мисли за кариера в кикбокса и бокса, треньорът й тогава прави уникално предсказание. Какво е то, как всъщност започва нейната история в тези доста мъжки спортове и какво общо имат танците и пеенето с талантливата девойка, разкри самата Горяна специално за Viasport.bg.

 

- Кога започна да тренираш бокс и защо?

- Аз всъщност започнах да тренирам на 6 годинки - модерни танци, но се оказа, че това не е за мен. За това се прехвърлих в каратето. Спомням си една много интересна случка още от първите ми тренировки – тогавашният ми наставник ми предрече, че един ден ще свърша с бокса. Това беше преди 8 години. Нямам представа този човек как го е разбрал, но ето че вече съм боксьорка и печеля медали. В каратето изкарах около година и нещо и след това започнах да се занимавам с кикбокс. Бях на 7 години. Наскоро пък реших, че ще е добре за тренировките ми в кикбокса да започна с бокс, без да мисля, че това може да се превърне в някакъв водещ спорт за мен. Още в началото обаче чувството беше невероятно, усещах, че все едно съм си дошла на мястото. Всичко много ми харесваше. И така сега съм в националните отбори и на двата бойни спорта. Това ми създава малко трудности, защото съм непрекъснато на лагери и състезания ту с едните, ту с другите, а понякога се застъпват. Последното ми състезание сега беше по кикбокс около месец преди да започна лагера с боксьорите за европейското в София. Участвах на Световна купа и станах първа. Освен спорта, трябва да ходя и на училище, а и съм тийнейджърка, момиче и искам да ми остава време за приятели и други неща.

 

- Много натоварена програма имаш. Успяваш ли да си почиваш, да се наспиш?

- Аз по принцип спя малко, може би около 5-6 часа на денонощие. Когато съм на лагер само с единия спорт ми е най-свободното време и успявам да си почина между тренировките и да си концентрирам мислите. Макар че в началото на лагера за европейското по бокс ми беше натоварено, тъй като имах да довършвам училищни проекти и да ги изпращам за оценка, да пиша на различни госпожи и въобще да си оформя завършването на годината, защото училището ми е не по-малко важно от спорта и искам да имам отличен успех. Аз уча в езикова гимназия „Асен Златаров” в Хасково.

 

Горяна (долу вляво) подкрепя мощно съотборничките си в националния отбор, когато не е на ринга.

 

- Имало ли е случаи когато се объркваш между двата спорта и в бокса тръгваш да се биеш и с крака?    

- В началото по време на тренировките ми се случваше да вдигна крак и да се опитам да ритна съперничка, но вече свикнах и ги разграничавам. Когато съм на бокс си напомням, че не трябва да ритам с крака.

 

- По колко време на ден тренираш бокс и по колко – кикбокс?

- Аз уча и живея в Хасково на общежитие и там през седмицата тренирам бокс. Когато се прибера в къщи за уикенда пък пътувам до Свиленград, където са заниманията ми по кикбокс. Въобще ситуацията при мен е много сложна, но се опитвам да балансирам нещата, защото и двете са ми важни. Ако не бяха такива – нямаше да се старая толкова.

 

- Защо едно крехко момиче като теб се занимава с такива сериозни бойни спортове?

- Когато бях малка всички около мен се шегуваха, че съм хиперактивна и нямам умора, но такъв ми е характера. За мен такива спортове като танците например не са дразнител. Няма нищо лошо в тях, аз обичам да танцувам и съм имала възможност да се занимавам с тях, дори бях на танцов лагер едно лято за разнообразие. Там също ми бяха предложили стипендия и всичко необходимо, за да остана, но за мен това не е нещо особено. Всяко момиче може да танцува и просто тръпката я няма. Липсва емоцията, адреналина. Бойните спортове са ми страст. Като малка се биех с момчетата и се справях добре, но сега вече няма такива ситуации извън ринга. Аз не съм побойничка, а спортист. Именно на това учи и спорта – когато имаш нещо насъбрано в себе си, изкарваш емоциите си в залата, на тренировките, а не навън срещу хората.

 

Стоева се справя еднакво добре и в бокса, и в кикбокса.

 

- Притесняваш ли се, когато излизаш на ринга срещу по-класна съперничка или не мислиш въобще кой е срещу теб?

- Не може да не се притесниш, но когат се кача на ринга тръгвам напред и не мисля за нищо друго. Независимо от това колко е силна противничката ти, смятам че човек може да надскочи своите очаквания и умения и да победи. На мен ми се е случвало, въпреки че не мога да си го обясня.

 

- Имала ли си сериозни травми, които са те карали да се замислиш дали да продължиш да се занимаваш с бойни спортове?

- Имала съм такива травми, след които майка ми се е замисляла да ме спре от тези спортове, но аз - никога. Имала съм разтегнат мускул много често, както и кръвоизливи, а също така и сериозна травма на ръката. Сега, преди няколко дни получих силен удар в главата и имам лек оток и синина, но такъв ми е спорта и няма начин да се опазиш съвсем без нищо. За сега успявам да надделея над желанията на мама. Тя в началото беше по-скептична, но след това разбра, че тези спортове ми доставят удоволствие, вижда че справям се добре и нещата се нормализираха. За нея е важно аз да съм щастлива и ако бойните спортове ме карат да се чувствам така – тя е доволна.

 

- Родителите ти твои фенове ли са и идват ли на състезания?

- Да, цялото семейство са ми фенове и на състезания викат за мен, но най-много – баба и дядо. Като малка дядо ми винаги ме е карал по турнирите. Всъщност той ме заведе и на кикбокс, въпреки че мама ме беше записала на танци. Той е много запален по бойните спортове. Имам по-малки брат и сестра, които също ме подкрепят мощно на състезание. Искат и те някой ден да са като мен и да имат медали и купи. Всъщност сестра ми искаше също да се запише на бокс, но майка ми не й разреши. Каза, че й стига една боксьорка в семейството и я записаха на тенис. Брат ми се пробва в бойните спортове, но се видя, че не са за него. Той много обича да тича и се занимава с лека атлетика.

 

По-малките брат и сестра на Горяна са искали да последват кака си, но не се е получило и вече следват своя път в различни спортове.

 

- Мислила ли си какво би правила в бъдеще?

- Доста неща съм обмисляла, но като чели най-добре за мен ми се струва да кандидатствам в полицейската академия. Тази професия много ми харесва. Има общо с физическата сила, с психиката, които градя сега на тренировки. Мислех си и за медицина, но това е твърде трудно откъм съчетаване със спорта, защото аз искам да продължа да тренирам още няколко години, а следването за тази професия е сериозно и няма да мога да отсъствам от лекции и упражнения.

 

- Какво правиш в свободното си време извън спорта?

- Обичам да пея и още от малка ходя на хор, което е доста учудващо дори за мен. Имала съм соло изпълнения и с мама понякога се надпяваме.   


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Ивко Ганчев: В Берое на преден план е играта, не резултатът

Ивко Ганчев: В Берое на преден план е играта, не резултатът 19.09.2017 | 17:27

Ивко Ганчев е роден на 21 юли 1965 г. в Стара Загора. Бивш вратар на старозагорци и шампион на България с тима от 1986 г. Записал е 183 мача с фланелката на Берое.

още по темата»

Памела Георгиева: Мога да съм българската Симон Байлс

Памела Георгиева: Мога да съм българската Симон Байлс 15.09.2017 | 08:35

Памела Георгиева е на 16-години, но вече остави следа в женската ни спортна гимнастика. Девойката спечели бронзов медал на греда на последната Световна купа във Варна.

още по темата»

Запознай се с девойките

Запознай се с девойките 31.07.2017 | 13:31

Баскетболистката Калина Иванова бе част от националния отбор до 18 години, който в сряда заминава за участие в европейското първенство за тази възраст в Дъблин.

още по темата»