Слави Бинев: Мечтата ми е да върнем златните години в спорта

Таекуондо - WTF (ол)
Добави в Svejo
    Viasport 02/10/2017 13:55
Слави Бинев: Мечтата ми е да върнем златните години в спорта

Слави Бинев е бивш състезател по таекуондо-WTF, европейски, абсолютен балкански шампион, бивш треньор на националния отбор и е един от пионерите за България в този спорт. От април 2016 г. той е президент на федерацията, от септември същата година става член на УС на Европейския таекуондо съюз, а от юни тази година е и вицепрезидент на Европейския таекуондо съюз (World Taekwondo – Europe). Откакто е начело на БФТ, за кратко време, българските таекуондисти постигнаха забележителни успехи. През септември 2016-а Александър Джорджев стана европейска шампион за кадети. През юни 2017 г. Владимир Далаклиев спечели първия исторически бронзов медал за България от световно първенство за мъже. Малко по-късно същия месец страната ни за първи път има световен шампион по таекуондо, след като на първенството за кадети Джорджев взе злато, а Кристиан Златев спечели бронз.  Наши състезатели печелят медали от най-престижните международни турнири, а за първи път страната ни бе домакин на балканско (септември 2016) и европейско (април 2017) първенство. Президентът на световната централа д-р О Кукивон пък подписа у нас споразумение, с което София да стане eвропейски център за таекуондо-WTF.
Освен всичко това в момента две от децата на Слави Бинев - Елена и Калоян, представят България на най-високо спортно ниво. За всичко това Viasport.bg потърси мнението на г-н Бинев.

- Г-н Бинев, къде се намира българското таекуондо на световната карта?
- Чисто в статистически план сме на 18-о място при мъжете и на 9-о при кадетите. Нещо, което не мога да го сравня с минали години, защото тогава въобще не сме влизали в класациите, които се правят до 33-о място. Подобни класирания никой не очакваше – за толкова кратко време да върнем духа и успехите на българските състезатели. Но една от основните ми цели е не да ги превърнем само в добри състезатели, а да бъдат истински бойци и в живота. Да са готови, дори когато се провалят да се изправят и дори още по-мотивирани да продължат напред. Искам да разберат, че животът е такъв, какъвто успеем да го направим и няма резервирани медали за този или за онзи, и че човек, когато има силен дух и дава всичко от себе си, не може да бъде победен.

 


С Влади Далаклиев и треньора му

- За една година направихте наистина „чудеса от храброст“. До къде вече се простират мечтите ви?

- Аз съм страхотен оптимист, но в същото време съм и реалист. Въпреки всичко, смятам, че мечтите на човека нямат граници и апетитът идва с яденото. Когато сме покорили европейския и вече световния връх, напълно нормално е да се оглеждаме в единствения непокорен връх – олимпийския. Така че моята най-голяма цел засега е да имаме класирани състезатели за олимпиадата и да спечелим медали там. Разбира се, колкото по-благороден бъде металът на тези медали, толкова по-добре.


- Реално постижими ли са тези цели?
- Ако имаме подкрепата на спортното министерство, каквато към момента имаме, смятам, че ще имаме реални шансове за подобни успехи. Каквото и да си говорим, спортът вече до голяма степен зависи от парите, инвестирани в него. Но това е инвестиция, която се връща многократно. Спортът е важен за обществото в което живеем, тъй като чрез него инвестираме в придобиване на безценни човешки качества. Спортът изгражда характери, учи на дисциплина и родолюбие. Трябваше някой да види нашите деца как тичат с българския трибагреник на световното в Египет, как се гордеят с това, че са българи...

Александър Джорджев спечели световната титла със счупена ръка и гордо развя трибагреника в Египет.


- На какво се дължат успехите на олимпийското таекуондо при подрастващите, защото там имате най-много постижения?
- В интерес на истината сме се концентрирали върху работата с тях. Защото на изградените вече състезатели много трудно можеш да повлияеш. Аз обаче нямам право да се намесвам в работата на треньорите, защото, както се казва, „не може да имаш двама бащи“. Слушаш само треньора си. Като президент на федерацията се опитвам да подкрепям треньорите, техните идеи и по този начин да помагам до колкото мога. Не се опитвам да се сближавам със състезателите им, което да е за сметка на техните отношения, защото тези неща са опасни.

 


- Колко картотекирани деца и юноши имате в таекуондо-WTF?
- Когато поех федерацията, бяха под 3000 състезатели, а сега са над 6000. В момента имаме проблем с възможността да приемем всички желаещи да тренират, тъй като все пак треньорите имат някакъв лимит. А и нашите треньори трябва да бъдат на определено ниво, за да са успешни. Те трябва да са не просто треньори, а и учители в живота. Така че предпочитаме да спазваме максимата „бързай бавно“. Преди доста време, в златните години на българското таекуондо, сме имали по 25 000 състезатели. Това бе времето на Деси Кирова (Дейзи Ланг), на Стефка Гьорчева, на Станислав Йорданов, моето време и на много други. Така че, мечтата ми е да върнем тези златни години и тогава вече ще имаме отбори, а не само отделни състезатели, които ще правят геройства.

 

Да имаме силни отбори е мечтата на Слави Бинев.


- Вие сте бивш състезател, а сега синът ви Калоян и дъщеря ви Елена представят страната ни на много високо ниво съответно в таекуондото и художествената гимнастика. Вие ли ги насочихте към спорта?
- Разбира се! Аз обаче съм спрял до там, до където да ги заведа в залата, да им покажа какво представлява спортът, да им дам личния си пример и да им покажа красотата на движението, както и от общуването със спортисти. Оттам насетне изборът си е техен – интересуват ли се или не. Те никога не са били насилвани да спортуват. Те също са имали своите загуби, кризи и колебания. И аз им казвах – каквото прецените, решението си е ваше. Елена само до преди една година беше в страхотна психическа криза и беше решила да се отказва. Тогава беше в Лондон при сестра си, видя другия живот и беше зачертала спорта. Но тя направи своя избор и се върна.
Това според мен е правилният начин - да им дадеш възможност да избират. Не да ограничиш детето и то да не знае, че има и друг живот. Напротив, покажи му, че може да живее добре и извън спорта, а в последствие то само да избере.

 

Елена Бинева

- Има ли в момента конкуренция между двете ви деца, завиждат ли си?
- Има някакво състезание помежду им, действително. И това може би се дължи до голяма степен на мен, защото аз непрекъснато ги нахъсвах. Преди време и двамата имаха състезания в Белград по едно и също време и ние с майка им отидохме да ги гледаме. Тогава Калоян стана първи на таекуондо, а Елена от примерно 36-37 деца, стана 39-а, след като изхвърли обръч извън залата и остана след последната в класирането дори. Тогава аз много я подигравах и оттам дойде нейният хъс към победата. Сега тя вече е олимпийска вицешампионка за девойки, а Калоян остана за момента европейски шампион.


- Ели понесе доста слава на крехките си рамене напоследък. Как й се отразява и как, всъщност, вие ги „приземявате“?
- Тя винаги е била много земна. Няма нужда нито от приземяване, нито от вдигане. Има такива хора, които се раждат с изключително устойчива психика и тя е от тях. Колкото изглежда крехка, може би тя е най-коравият човек в семейството ни.

 


Калоян Бинев по време на състезание.


- Какви са най-големите ви страхове за тях?
- Всеки, който има дете, знае, че страховете на родителите са огромни и хората неслучайно са казали „дано не ти се случи това, което баща ти и майка ти си мислят“. Естествено, и моите страхове са свързани със здравето им и с това да могат да се изградят като личности. И точно тук обаче идва един страшно спорен момент, защото каляването на една личност минава през опасностите. Колкото и да съм се стремял като родител да ги пазя, толкова съм се опитвам и да ги провокирам, за да се справят сами с трудностите на живота.


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Ивайло Семерджиев: Без амбиция не се става голям футболист

Ивайло Семерджиев: Без амбиция не се става голям футболист 19.11.2017 | 13:39

Viasport.bg продължава поредицата си интервюта с треньори от водещи български футболни школи за това как се работи в тях. 

още по темата»

Ивайло Станев: Трябва да развиваме играчи, не отбори

 Ивайло Станев: Трябва да развиваме играчи, не отбори 02.11.2017 | 11:20

Представянето на юношеския национален отбор до 17 години на първия етап евроквалификации във Велико Търново и Горна Оряховица предизвика много дискусии и коментари.

още по темата»

Децата играха... заболя ли?!

Децата играха... заболя ли?! 11.10.2017 | 17:48

Тези думи са за едни деца и тяхните треньори и ръководители.

още по темата»