Родителският фактор и ролята му за изграждане на бъдещия спортист

Футбол
Добави в Svejo
    30/10/2017 17:20
Родителският фактор и ролята му за изграждане на бъдещия спортист

Решението ми да напиша тази статия и да споделя мнение, без естествено да искам да ангажирам никого с него, бе продиктувано от близката ми среща със събития, които придружават доста често детските футболни срещи из цяла България. Родителският фактор играе доста голяма роля в изграждането на бъдещите спортни звезди. 

 

Намесата на родителското тяло по време на тренировъчния процес и особено когато настъпят официалните състезания е доста явна и определено некомпетентна. Случки с проблемни родители по българските терени има колкото искате. 

 

Наставления, коментари, анализи на играта, подвиквания, викове и обиди са само част от арсенала на компетентния родител. Дали обаче те са полезни за изграждането на психиката на всяко трениращо дете? Дали виковете на родителите с болни амбиции са нещото, от което имат нужда децата и юношите? 

 

Има ли родители, които целенасочено са се замисляли каква може да бъде вътрешната реакция на тяхното дете, когато чуе всички тези нечленоразделни викове и подвиквания? Чувстват ли се горди със своите родители децата, които са длъжни да изтърпят геройски тези така „полезни“ подмятания?

 

Е, идеята ми не е да се оплаквам и да търся причината в поведението на тези, които се изявяват като дългогодишни треньори и наставници, печелили безброй отличия и медали. Ще се опитам плавно и разбираемо да ви въведа в светлия и чист свят на малките подрастващи деца. 

 

Този свят е изпълнен с много доброта и светли детски мечти. Представяте ли си как в главата на всяко дете стои на преден план удоволствието от това да играе своята любима игра без грам страх и уплаха. От първия сблъсък с футболната топка, от първия допир до нея, та и след това, футболната игра трябва да доставя удоволстие. 

 

 

Да носи наслада. До определена крехка възраст това е така. Малките деца приемат всичко като игра. Дали родителите се замислят за насладата от всеки вкаран гол, от всяка споделена радост със своите съотборници? Дали са се замисляли как тяхното дете се е чувствало, когато за първи път обува футболни обувки? И как се чувства, когато тренира вече организирано наравно със своите връстници? Какво изживяване само! 

 

А какво става, когато всичко това започне да се променя? Дали родителите някога са се замисляли как изглеждат в очите на своите деца, когато за първи път имат разправия с техния треньор? Когато за първи път започнат да викат на съдията за грешните отсъждания? Когато за първи път започнат да се карат с други родители по време на тренировка или официални футболни срещи? 

 

Какво става в главата на тези невръстни момчета и момичета? Със сигурност всичко придобива обратен ефект. И понеже детската представа е такава, че те винаги вярват на своите родители, всичко започва да се променя. Татко е прав да се кара със съдията! Разбира се! Та той не ни даде чиста дузпа!

 

За съжаление проблемът не свършва дотук. Щеше да е добре, но не е така. Амбициозните родители продължават своята тирада и след приключването на футболното занимание. Използват всички заучени фрази и ги изсипват върху нищо неподозиращите детски души. 

 

Естествено децата отново приемат всяка казана дума като закон. Тати е прав. Не играх добре. Паднахме заради мен, защото не вкарах на празна врата. Той дава толкова много за мен, а аз дори не мога да тичам правилно! Дали обаче тези критики наистина помагат на подрастващите? Дали не съсипват така крехката психика на техните деца? Дали ефектират върху подсъзнанието и правят така, че след време същите тези раними деца се превръщат в копие на своите родители? 

 

Дали удоволствието от играта все още я има? Дали мечтата бавно не се превръща в досаден навик и единствената причина, заради която все още тези деца тренират футбол, е защото се чувстват гузни пред своите родители? Тези така приятно амбициозни родители.

 

Да, насочих темата към проблема. Разберете го добре! Родителите са единстената причина, поради която децата могат да заобичат нещо - спорт, хоби, планина, море, кучета, котки… Или да го намразят! Или започнете да бъдете позитивни към това, с което се занимава вашето дете или забравете то да расте като свободно и щастливо.

 

 

Винаги намирайте начин да му кажете, че се е справило добре, че е успяло да направи достатъчно хубави неща по време на играта и е добре да се чувства гордо от това. Подкрепете го дори да се е провалило. Обяснете му, че грешките са част от изграждането като спортист. Че най-лесния начин да се учиш е да слушаш треньора си и дори да правиш грешки, то тези грешки да те правят още по-амбициозен. 

 

Детето трябва да ви усеща като приятел, който е готов да му помогне и да го накара да продължи без страх.

 

Родители, за какво ходите да гледате вашите деца? Отговорете си на този въпрос! Не е ли защото искате да ги гледате как се забавляват, докато играят своята любима игра? Не е ли защото искате те да усещат вашата подкрепа и да се чувствате горди от това, което правят. 

 

Не коментирайте грешките им, не коментирайте съдииите и треньорите, не се карайте на собствените си деца преди, по време и след игра. Всеки има право на грешка. Да загубиш или да сгрешиш не е фатално. Фатално го правите вие, скъпи родители, когато взимате себе си твърде насериозно! Съветвам ви да не го правите, за да не съжалявате след време. Стойте и гледайте, пляскайте и се радвайте. 

 

Споделете емоцията, бъдете за пример и бъдете ужасяващо добри с вашите деца. Те обичат герои, бъдете за тях точно такива. Лоши примери ще имат достатъчно в живота си.

 

Иска ми се да започна да виждам повече блясък в очите на всички, които са в близост до изграждането на футболни таланти. 

 

Желанието трябва да е при всеки. От треньорите, през децата и техните родители. Възпитанието не е отделен процес. То е заложено в годините и всички замесени в него трябва сериозно да се замислят. 

 

Искате в България да има повече способни и кадърни деца. Те да бъдат бъдещите спортисти с постижения и медали, те да са успели инженери, добри доктори и т.н. Тогава погледнете на своите деца като растения, които изискват много грижи и време, за да станат истински красиви цветя. Давайте на вашите деца добър пример, за да станат и те добри хора като вас.

 

Александър Капитански


Александър Капитански е роден на 26 юли 1985 г. в София. Юноша на Славия. Играл е единствено там до 18-ата си годишнина. Треньор в столичния клуб РД Спорт от повече от 4 години. Има завършено висше образование в НСА (2010-2015 г.) като учител по физкултура и треньор по футбол - бакалавър. През 2016-2017 г. завършва магистратура “Спортен мениджмънт”, отново в НСА. От тази година учи втора магистратура - “Спортна психология”. Наскоро премина 10-дневен стаж в лондонския Чарлтън. Притежава УЕФА Б лиценз, изкаран през 2016 г.


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Ивайло Семерджиев: Без амбиция не се става голям футболист

Ивайло Семерджиев: Без амбиция не се става голям футболист 19.11.2017 | 13:39

Viasport.bg продължава поредицата си интервюта с треньори от водещи български футболни школи за това как се работи в тях. 

още по темата»

Ивайло Станев: Трябва да развиваме играчи, не отбори

 Ивайло Станев: Трябва да развиваме играчи, не отбори 02.11.2017 | 11:20

Представянето на юношеския национален отбор до 17 години на първия етап евроквалификации във Велико Търново и Горна Оряховица предизвика много дискусии и коментари.

още по темата»

Децата играха... заболя ли?!

Децата играха... заболя ли?! 11.10.2017 | 17:48

Тези думи са за едни деца и тяхните треньори и ръководители.

още по темата»