За Григор Димитров и уроците на живота

Футбол
Добави в Svejo
    Валентин Маринов 21/11/2017 18:59
За Григор Димитров и уроците на живота

От дни вече ходя с широка усмивка на лицето и в душата. Като много други българи. Причината е ясна, казва се Григор Димитров. Та реших и аз да седна да напиша нещо за него и ефекта, който оказва в момента.

 

Този текст е най-вече послание към младите хора, независимо дали са спортисти или не. Но не само - онова, което прави Григор, може и трябва да послужи за вдъхновение на всеки българин, независимо от възрастта и призванието.

 

Ако смятате, че Димитров е “преекспониран”, по-добре не четете. Но пък и не мислете, че съм поредният, който ще отговаря на онзи човек със Златния скункс. Не. Хора, спрете се. Той се “качи” на Григор Димитров и си осигури слава. Ние му я направихме още по-голяма.

 

Такива лица заслужават само безразличие. Целта беше постигане на провокация и тя е факт. Жалко.

 

Да се концентрираме върху хубавите, положителните неща, които ни достави Григор.

 

В пътя му към неоспоримия огромен успех - №3 в света за годината и шампион на финалите на ATP в Лондон, има много поуки и уроци. Няма да е лошо всеки сам да опита да ги прекара през главата си.

 

Григор Димитров беше момче с голям талант, а и потенциал за тенис. Тук едва ли някой ще спори. От малък обаче трябваше да се справя с тежкия товар от прословутото прозвище “бейби Федерер”. Той си знае какво му е било. 

 

Аналогично е като да си “бейби Меси”, “бейби Роналдо”, “бейби Юсейн Болт”, “бейби Мохамед Али”, “бейби Майкъл Джордан”, “бейби Майкъл Фелпс”…

 

Може би това е един от “демоните”, за които хасковлията говореше тези дни. Той дойде отвън, не от него самия, но си беше проблем.

 

Григор Димитров от малък беше натоварен с огромни очаквания. Тук бих спорил с онези, които сега казват, че това е българска черта. Не, цял свят чакаше много от Гришо, чертаеше му хоризонта - дотогова и тогава трябва да спечели това и онова. Иначе… Дори величия в тениса - анализатори и коментатори, го критикуваха и обричаха.

 

Дано четете онова, коeто Григор говореше тези дни. И днес в CNN. Неща, които говори от известно време. За това колко много тренира, как работи неуморно, постоянно опитва да подобрява слабостите си. Ден след ден, тренировка след тренировка. 

 

Още по-важните неща, които наистина са валидни за всеки един от нас и за всичко, което правим в живота - как забравя отминалата точка и насочва концентрацията си към следващата. Каквото било - било, добро или лошо. Трябва да се гледа напред.

 

Делата са налице. Григор беше известен само като ефектен и атрактивен тенисист, който за да печели големи мачове и турнири, трябва да му върви играта. Трудно обръщаше двубои, мъчно печелеше битки на нерви, в които тенисът не е на най-високо равнище, а се решават в полза на този, който направи по-малко грешки. 

 

Напоследък започнахме да виждаме един променен Григор, който явно е проумял, че достатъчно е губил красиво. Най-вече в Лондон той устоя с психика и концентрация в такива битки и успя да ги измъкне. Показа колко много е израснал в това отношение.

 

Ето ви един добър урок. Още един победен демон. Всички ги имаме. Но имаме ли смелост да си ги признаем, да се изправим срещу тях и направим така, че да ги преодолеем.

 

Нека се върнем на 2015 г. и голяма част от 2016-а, когато нещата за Григор не се случваха така, както сега. Отписахме го. Някои казваха, че вече е стигнал тавана си. Че едва ли пак ще влезе в топ 10 или ако все пак го направи, то ще е за кратко.

 

“Искам това да бъде пример не само в спорта, но и за усърдна работа”, каза Димитров пред CNN.

 

Нещо, което си струва човек да си го набие в главата. Във Viasport.bg постоянно говорим за усърдната работа, дисциплината, постоянната нужда от усъвършенстване в пътя на един спортист… Правят го мениджъри, треньори, футболисти…

 

Сега от високата си трибуна и високия си успех ви го казва и третият в мъжкия тенис за 2017 г. и шампион на финалите на ATP. И не само каза, а и показа.

 

Въобще целият път на Григор си заслужава вниманието и поуките. Сега някои се вглеждат в сумата, която е спечелил в Лондон, а дават ли се сметка, че е тръгнал от Хасково като съвсем обикновено момче. Без връзки (!) и богати родители.

 

В един спорт, в който България нямаше никакви следи в елита му (при мъжете) до неговата поява. 

 

Григор плаща цената, която плащат и други в неговото положение и ранг в тениса - от континент в континент, град в град, хотел в хотел, турнир в турнир, корт в корт, тренировка в тренировка… С няколко седмици почивка за цялата година и почти без личен живот. Той не е като огромното мнозинство от нас, които ще излязат с приятели вечер.

 

Разбира се, не е перфектен - никой не е. Той е човек като всеки друг, не го обожествявайте, не е необходимо.

 

Тук все пак ще се спра на коментарите на разни хора, които могат да се прочетат в последните дни. Не го харесвали, понеже не живеел в България, не си плащал данъците тук, говорел български с акцент… Не се връзвайте на тези глупости.

 

Михаел Шумахер заживя в Швейцария още на върха на славата си, но едва ли някой в Германия му се сърди заради това. В Монте Карло, където е регистриран Григор Димитров и има дом, пребивават един куп тенисисти, пилоти от Формула 1, въобще звезди на спорта и шоубизнеса. Има си обективни причини за това.

 

Четем и слушаме и друго. Григор спечелил турнир, в който не са били Анди Мъри, Новак Джокович, Стан Вавринка, Милош Раонич, Кей Нишикори… А Рафа Надал се отказал след първия мач. Димитров печелел без да блести, а в третия сет на финала играл дефанзивно, особено в самия край. Изневерил на стила си.

 

Не съм тясно специализиран в тениса, затова ще оставя този разговор на журналистите, които са. И на специалистите. 

 

Знам само, че доводи “срещу” винаги ще се намерят. Знам също, че историята помни доста “по-грозни” триумфи на по-големи имена от Григор. И за да приключим с това, знам и две крилати исторически фрази: 

 

“Победителите не ги съдят”.

 

“Историята се пише от победителите”.

 

Не забравяйте, че историята на Григор Димитров тепърва ще се пише. Той си я пише сам. Както и всеки друг. А написаното дотук за Григор потвърждава пък онази стара философия, че е важна не крайната цел, а пътят. 

 

С всички уроци и поуки, които пътят ни дава, вървейки към целта.

 

Григор Димитров (не искам да казвам Гришо), ти никога няма да прочетеш това, но нямаш представа колко много съм ти благодарен…


Снимка: LAP.bg


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Антъни Иванов: Отборът ми в САЩ е силен и амбициозен

Антъни Иванов: Отборът ми в САЩ е силен и амбициозен 01.12.2017 | 15:05

Антъни Иванов беше сред най-споменаваните български спортисти в новините и в разговорите през 2017 г. И всичко това заради впечатляващите му успехи.

още по темата»

Иван Цветанов: Резултатите не правят футболистите по-добри

Иван Цветанов: Резултатите не правят футболистите по-добри 24.11.2017 | 10:45

Viasport.bg продължава поредицата си интервюта с представители на водещите български футболни школи за това как се работи в тях. Сега даваме думата на директора на ДЮШ на Ботев (Пловдив) Иван Цветанов. 

още по темата»

Децата играха... заболя ли?!

Децата играха... заболя ли?! 11.10.2017 | 17:48

Тези думи са за едни деца и тяхните треньори и ръководители.

още по темата»