Хърватският треньор Марио Бонич: Интелектът е по-важен от таланта

Футбол
Добави в Svejo
    Валентин Маринов 27/07/2018 12:35
Хърватският треньор Марио Бонич: Интелектът е по-важен от таланта

Марио Бонич е на роден на 4 август 1952 г. в Дубровник. Национал на бивша Югославия. Във футболната си кариера облича екипите на Дубровник, Динамо (Загреб), гръцките Аполон и Панахайки и австрийския Казино (Залцбург). Завършва университета в родния си град, след което работи като треньор, мениджър и скаут в родината си и в Гърция. Сега Бонич, който познава лично някои от националите на Хърватия, световни вицешампиони от мондиала в Русия, и е проследил пътя им във футбола, работи като координатор на треньорите в проекта на Валенсия и Global Premier Soccer за Югоизточна Европа. Част от този проект е и столичният Барокко. Марио Бонич вече няколко пъти е посещавал България. Покрай мондиала Viаsport.bg се срещна с Бонич на камп на Барокко. Хърватинът се оказа чудесен събеседник и подробно отговори на нашите въпроси.

 

- Кажете нещо повече за сегашната ви работа? Какво точно правите, какви са функциите и отговорностите ви във Валенсия?

- Когато спрях с футболната си кариера бях приет в университета на Загреб. Завърших и започнах да работя като треньор в Дубровник. Седем години бях наставник там, както и мениджър. През 1992 г. отидох в Гърция в отбора от втора дивизия Олимпиакос (Волос). След това смених много отбори, бях треньор, генерален мениджър… След години заработих за филиала на академията на Арсенал в Атина. През октомври миналата година приех предложение на Валенсия за проекта с GPS (американците от Global Premier Soccer, бел. ред.). Накратко това е историята ми след футбола.

 

- Харесва ли ви това, което правите сега? Работата на скаут?

- Не съм точно скаут. Треньор съм и отговарям за всички треньори от Югоизточна Европа по проекта на Валенсия. Имаме партньорства с школи в Гърция, Кипър, България… Общо 14 са. Пътувам много по кампове и също така гледам как вървят нещата при нашите партньори, как работят треньорите, как се развиват децата.

 

- Бил ли сте в България като футболист?

- Не, но покрай последните ми ангажименти съм идвал вече няколко пъти. 

 

- Как виждате футбола в страната ни в момента?

- Аз съм от Балканите все пак и знам, че по тези географски ширини имаме много таланти. В България, Сърбия, Черна гора, Хърватия, Босна, Гърция, Албания… Нека не забравяме, че половината национали на Швейцария са етнически албанци. Неслучайно големите клубове гледат към нашия регион. 12 години имахме отлично сътрудничество с Арсенал в Хърватия. Но организацията във футбола като цяло, в клубовете и в школите не е на добро ниво. Явно е, че има проблем и в България, но не само тук. Проблемът е налице и в Хърватия, Сърбия, Гърция… Не казвам, че в големите български клубове като Левски и ЦСКА се работи лошо. Но ако направим сравнение с водещите отбори от Европа, там нещата стоят на доста по-високо ниво. Да вземем за пример Валенсия, клубът, в който работя сега. Ходих няколко пъти, запознах се с методиката, гледах всички отбори - от най-маките, до най-големите. Във всеки набор има по четирима треньори. Има наставници по физическата подготовка, лекари, рехабилитатори, психолози… Организацията е доста добра. Защото там са осъзнали важността от това да произвеждаш собствени футболисти. И сега 6 или 7 играчи в първия отбор на Валенсия са излезли от академията на клуба. Играят в Шампионската лига. Това е фантастично постижение и ние трябва да сме доволни. Говори добре за цялостната концепция и за работата в академията. И сега Валенсия предава този опит на своите партньори. 

 

 

- Как стоят нещата, ако направите сравнение с Арсенал?

- С Арсенал работих повече от десет години (бел. ред. във филиала в Гърция) и също мога да каже много хубави неща. Но в Англия всички програми много си приличат. Испанците са по-близки до нас като манталитет и са много отворени да споделят опита, да обменят информация… Валенсия дава цялата информация, нищо не крие. Можеш да гледаш всички отбори, дори първия, и ако си умен да вземеш най-доброто. В Англия не е така, там пазят някои неща само за себе си. Заведохме пет деца от всичките ни партньорски школи, родени 2005 г., във Валенсия. Една седмица те тренираха със съответната възраст на клуба. Ако някои от тях са достатъчно добри, биха ги взели. Същото стана и с набор 2004. Стояха там, играха мачове. Въпросът при всички положения е, че много трябва да се работи и да се спазва методиката. 

 

- Виждате ли деца в България, които в момента могат да отидат във Валенсия и да заиграят в академията на “прилепите”?

- Вижте, тук стартирахме със 7-годишни деца. Концепцията на Валенсия не се състои в това да се търси само таланта. Не е достатъчно едно дете да притежава отлична техника. Ние следим техния интелект. На нашите треньорски семинари показваме една снимка с играч на Валенсия. Под №1 е интелектът. №2 е сърцето, силата. №3 - техниката, или таланта. Зададох въпроса защо е така. В Арсенал нещата са по-различни, там на първо място е талантът, боравенето с топката. Отговориха ми така: “Всички деца имат някакъв талант. Всеки е добър в нещо. Ако и най-големият талант в дадена група няма ум за футбол, той няма бъдеще в тази игра. Обратното - ако не е чак толкова талантлив, но притежава чуден интелект, може да има бъдеще. Стъпка по стъпка.” Големите таланти без интелигентност са добри до едно време. Но трябва да имаш нещо в главата си, за да смениш футбола на улицата и в юношеските години с професионалния. Трябва да имаш интелект, за да осъзнаеш, че трябва постоянно да надграждаш, че трябва да опитваш нови неща, да поправяш грешките си, че трябва да се променяш и да можеш да играеш при различни треньори и схеми… Да уважаваш учителите и родителите си, да спазваш клубната политика…

 

 

- Споменахте родителите - те са важен фактор в детско-юношеския футбол. Кое е най-важното в работата с тях?

- Ние трябва да сме в постоянна връзка с тях, защото те са способни да разрушат всяка една програма и всяко едно дете с потенциал. Защо? Даден родител може да ми е близък и да иска всеки ден информация как се развива наследникът му. Аз им казвам: ходиш ли всеки ден да питаш в училище за детето си? Това се случва много по-рядко. А иначе някои могат да мрънкат всеки ден - защо играе на този пост, а не на друг, защо прави това, а не друго… В някои моменти те се изживяват като треньори много повече от самите треньори. Нека докарват децата си на тренировка, но да не се обаждат постоянно. Разбира се, тук се намесват и мениджъри, които внушават на родителите, че техните деца може да са по-добри от Стоичков, Кройф или Модрич.

 

- Посочете още основополагащи за Валенсия принципи в работата в академията.

- Във Валенсия идеята не е само децата да бъдат учени как да играят. Трябва да са добри в училище, в дома си, в клуба… Не се толерират обеци, татуировки и т.н. Това е идеята на програмата. Ние не можем да направим от 100 процента от тях футболисти. Но трябва да се погрижим за всички. Има стотици деца във всеки клуб и ако успееш да извадиш един-двама на топ ниво, пак е нещо. Някои може да стигнат до Левски или ЦСКА, други никога може да не играят професионален футбол, а да поритват с приятели. Идеята е да бъдеш щастлив от това, че тренираш. Спортът ти дава много неща в един труден живот. А колкото до футбола, както обясних вече във Валенсия много се залага на мисълта в играта. Казвам на треньорите, с които работим, не просто да учат децата какво да правят. А защо да го правят, каква е причината, какъв ефект се цели. Те трябва да са на 100 процента във всяка тренировка. 

 

 

- В България продължава да се спори за това възможно ли е от най-ранна детска възраст да се търсят резултати и купи, като същевременно се изграждат футболисти. Вие как гледате на това? Има доста напрежение и викане от всички и по всичко на мачовете на подрастващите, но футболисти на високо ниво няма вече от години.

- Знаете ли, сега има твърде много интереси във футбола. И твърде много пари. Играта се напълни с хора, които нямат и понятие от футбол, нито от изграждане на млади футболисти, от правила… Единствената им цел е да забогатеят от футбола. Такива са президенти на клубове, директори, агенти, всякакви хора, които се въртят около играчите и клубовете. Те искат бърза печалба. А до професионалния футбол се стига трудно, трябват много усилия, кръв дори. Въпросните хора, които визирим обаче, пришпорват нещата, търсят бързи резултати, бутат напред футболисти, които не могат да играят футбол. И се генерират много пари. Това е проблем не само на футбола, а на много други спортове, въобще на живота. Сега ако аз имам потенциал за нещо голямо, задъжително ми трябва мениджър. Без такъв, Бог знае как ще се развие кариерата ми. 

 

- Между по 30 и 50 хървати и сърби играят в топ 5 първенствата на Европа. Съответно тези страни имат големи звезди и силни национални отбори. А българи няма в големи отбори - не и след Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров. Нашите отбори са пълни с чужденци, без тях няма успех. Защо?

- По мое време българските отбори често достигаха далеч в европейските клубни турнири и когато отпадаха от по-силни, мачовете бяха равностойни, човек не знаеше какво ще се случи. Не знам, може би проблемът е в работата в школите. Ако вземем за пример Хърватия, футболистите ни отиват в Западна Европа много млади. Наскоро президентът на Динамо (Загреб) Здравко Мамич, който е доста находчив човек, продаде две момчета за 25 милиона евро. Те са играли много малко в Динамо, но вече са направили впечатление в юношеските формации. Просто в последните години скаутите знаят, че ще открият в хърватските школи доста добър материал. Много добри програми има в тези академии. Може би тук нещата не се случват така. Чака се талантите да стигнат до мъжкия футбол по щастливо стечение на обстоятелствата. Понякога в цели възрасти няма добри момчета. Скоро не сте имали успехи като национален отбор и това също влияе на младите хора.

 

 

- Вярно ли е, че сте привлякъл Лука Модрич в Динамо (Загреб)? Може ли да разкажете повече за него?

- Не, не съм, но често давам пример с него. Лука Модрич имаше много трудно детство с война, бедност и всичко останало. Семейството му беше принудено да бяга от сръбската армия. Баща му имаше връзки с Хайдук (Сплит). Живееха в Задар в общежитие с много други семейства. Когато беше на 12 години, неговият баща два пъти го заведе в Хайдук. Не го харесаха. На 14 дойде в Динамо (Загреб). И показа фантастичен футболен интелект, както и движение по терена. Беше дребен и слаб, какъвто е и сега. Но за всяка тренировка идваше първи. Още тогава идеята беше да се дава път на младите футболисти, за да могат да израстват и да играят в Шампионската лига. На 16 години Лука не беше готов за това, независимо че демонстрираше огромен потенциал. Беше преотстъпен на отбор от втора дивизия на Хърватия, за да може да играе. Баща му беше недоволен от това, но Мамич го убеди, че е правилно. Когато Лука се върна, вече 17-годишен, в Динамо имаше четирима аржентинци, имаше също така португалци и други чужденци. Отбор като за Шампионската лига. На позицията на Лука играеха четирима много по-опитни състезатели. Как да сложиш Модрич на мястото на някой от тях? Ако остане в отбора, трябва само да тренира и да чака момента си. Тогава Мамич го прати в босненския Зрински (Мостар). Отборът стана шампион, а Лука - най-добрият играч на отбора и на първенството. Когато отново се върна, вече беше готов и беше национал. След две години Тотнъм плати за него 25 милиона евро. Нататък знаете всичко. Но поне в два случая, когато беше преотстъпван, неговият баща едва не разруши бъдещето му. Човек никога не знае какво може да се случи.

 

- Кои са най-важните неща в работата с младите футболисти днес?

- Мисля, че e в доброто взамодействие с играчите. Те трябва да осъзнават, че дори когато съм бесен или направо полудял, аз ги обичам по моя си начин. Но ако махам с ръка и подминавам равнодушно техните грешки, не ги обичам. Това е моето разбиране. Треньорът трябва да е психолог и да познава отбора си. Да е наясно какво най-добре влияе на играчите му. При един може да е по-остра забележка, но не и при друг. Кога да каже някоя шега, кога да е сериозен, кога да се развика, кога да е спокоен… Зависи от момента. Но никога не бива да си равнодушен. Трябва да си твърд. Трябва да ги поощряваш, но и да им правиш забележи, когато бъркат. Трябва да имаш отношение към всички, не само към определени хора от тях. 


Снимки: Барокко спорт


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари

Лъчезар Коцев: Искаме да променим мисленето на състезателките

Лъчезар Коцев: Искаме да променим мисленето на състезателките

Националният отбор по баскетбол за момичета U16 започва днес участието си на европейското първенство в Дивизия B, което ще се проведе в Подгорица

още по темата»

Антъни Иванов: На европейското гоня първо финала

Антъни Иванов: На европейското гоня първо финала

На европейското първенство по плувни спортове в Глазгоу България ще бъде представена от четирима състезатели в басейна и общо деветима в четири спорта, но големите надежди са насочени към Антъни Иванов.

още по темата»

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

Важна информация за Фейсбук и Viasport.bg

На 11 януари основателят и собственик на Фейсбук Марк Зукърбърг направи изявление в социалната мрежа, в което обяви плановете й за тази година.

още по темата»