В България може да взаимстваме примера на Ливърпул и Стивън Джерард

Футбол
Добави в Svejo
    Ваня Николова 11/06/2019 10:40
В България може да взаимстваме примера на Ливърпул и Стивън Джерард

Велизар Христов е треньор по футбол. Работил е в школите на Олимпия и Витоша 13. Той е част от основателите на новия клуб Развитие на млади футболисти, за който ви разкахме в края на месец май (ВИЖТЕ ТУК). Любопитен факт е, че Велизар Христов има друго образование и професия. Това е кинезитерапия, като заедно с приятелката му имат спортно-възстановителен център. Той е от новата вълна млади треньори, които инвестират в своето развитие, посещава семинари, курсове и стажове в клубове в чужбина. Пред Viasport.bg Христов разказа за посещенията си в школите на Атлетико Мадрид, Ливърпул и Чарлтън.

 

В Aтлетико Мадрид получих възможност да бъда на различен стаж, различно обучение. Стажът ми беше комбиниран. Атлетико има пет бази в и около Мадрид. Обиколих повечето от тях. В една от тях се задържах най-много – там, където е елитният ешалон на клуба от 12-годишни деца нагоре, всички женски формации, мъжкият отбор и цялата рехабилитация. Много кокетен комплекс, на около 30 км от Мадрид.

 

Всеки ден ходех там и се връщах с един зелен автобус. Изключително затворено и магично място. Там мислят само за футбол и за отношенията към децата и към футбола. Налагаше ми се на ден да казвам около 200-300 пъти: "Здравей". Без значение колко пъти видиш някого, без значение дали го познаваш или не, го поздравяваш. Испанците са такива хора. В методиката им, във визията им е вградено, че отношението между тях е изключително добро.

 

Стажът беше комбиниран и имах възможност да присъствам на тренировки на всички формации. Научиха ме като човека, който отключва и заключва стадиона, защото първи отивах и си тръгвах последен. Трябва да отбележа, че Атлетико е такъв клуб, който е много близък до народа. Ако Реал е аристократичният отбор, Атлетико е отборът на народа.

 

Лично Фернандо Торес излизаше и постоянно се снимаше с деца, подписваше фланелки. Говорихме си. Подарих му гайда. За него беше много странно, трябваше да му обясняваме какво е гайда, но се оказа, че има изключително отношение към българите поради простата причина, че наши легендарни футболисти са играли там. Торес има огромен спортен комплекс в Мадрид и управителят му е българин. Има огромни симпатии към българите, много позитивен, както и всички останали. Страхотни хора. От първия до последния човек в клуба се държаха като близки приятели с мен.

 

Успях да науча много неща, да създам контакти, които ми помагат и днес. Един от тях е кондиционният треньор на Лудогорец Иван Рафаел Диас, който по това време, беше в Атлетико. С него имам близки контакти и отношения. Той ми даде неговата методика, всички учебници, които пише и издава. Аз ги ползвам през годините. Допитвам се до него, виждаме се, когато е в София.  

 

Радослав Симеонов и Велизар Христов, треньори в Развитие на млади футболисти

 

Следващите стажове бяха в Англия – в Ливърпул и Чарлтън. Успях да взема най-доброто от двата футболни свята, които в момента може би са най-добрите – Испания и Англия. За мен е много неприятно, когато чуя някой да казва: "Ние работим по испанската или английската методика". Защото в България това е неприложимо.

 

В момента е 25 градуса, в Англия това не може да се случи. В Испания са много технични. Ние смятаме, че футболът е обоснован най-малкото от георгафските ширини, защото в Испания е много топло в по-голямата част от годината и те са принудени да играят техничен футбол, на място, позиционният футбол, който коментираме тики-така, просто защото е много топло. Те не могат да тичат и да превземат големи разстояния през цялото време на тренировките и на мач.

 

В Англия е точно обратното. Аз бях там в един от най-студените периоди в годината, в който на една от тренировките в края на деня, се принудихме да гледаме през витрината на ресторанта, защото стана доста студено. Там всички упражненияв този период бяха по обратен начин – имаше страшно много движение, пас – движение. Всичко е обосновано от времето и географските ширини. Ние в България имаме и двете. И е редно да мултиплицираме и двата модела и да се опитаме да вземем само най-доброто, което е за нас. И да не забравяме, че си имаме свои особености и положителни черти, които трябва да добавим в тази методика.

 

Балканска страна сме, темпераментът го имаме и не бива да го изключваме. Не може да правим децата роботи и да не им позволяваме да се изявяват. Българските деца обичат и имат нужда да се изявяват. Понякога те не го знаят. Забраняваме им много неща, изхождайки от това, че ние сме треньорите, а те са децата и е редно да ни слушат постоянно.

 

Хубаво е да притъпим малко егото си и да им дадем възможност те да се изявят, да покажат, да грешат и по този начин да стигнат до истината. Един голям талант, каквито има навсякъде по света, ще се прояви само ако не го ограничаваме или спираме. Естествено, трябва да контролираме процеса. Редно е да го оставим да се развие, ние да го насочваме.

 

Най-голямото впечатление в Ливърпул, разбира се, ми направи Стивън Джерард. Аз съм потомствен фен на Ливърпул и съм израснал със Стивън Джерард. Имах възможността да съм в една стая с него, да се разминавам с него, да му гледам тренировъчни сесии, да стоим на една трева и да дишаме един въздух. От фенска гледна точка това е повече от сбъдната мечта. Ливърпул е малко по-грандиозен клуб от всички останали. Там нещата се случват много стриктно, протоколко, зависят от много хора. За мен в момента в България това е непостижимо.

 

От Ливърпул в България много малко неща можем да взмеме и да пренесем. Освен това, което смятам, че се прави в големите клубове. Те си задържаха звездата и го сложиха на юношите. Той водеше 18-годишните, след това и по-големите, преди да започне самостоятелна кариера. Той даваше тази страст и   енергия на подрастващите, които трябва да влязат в първия отбор.

 

Това е нещо, което можем да вземем от тях  - нашите изявени футболисти с име и опит да работят с подрастващи и с тези подрастващи, които тепърва им предстои сблъсък с мъжкия футбол. Защото има неща, които повечето треньори не могат да им дадат, защото не са играли на високо ниво, както и аз, но такива легенди и звезди могат да пренесат опита си в децата и да изградят футболисти  по своя начин.

 

Липсват ни много ресурси. Наскоро бях на среща с шефа на учебния отдел на Астън Вила, той беше на семинар в България. Поговорихме си малко, там всяка възрастова група разполага със собствен терен и собствена съблекалня. Да речем, че имат 15 отбора. В София няма 15 големи стадиона. Разликата е огромна. Длъжни сме да се съобразим, да приложим нещата, които наистина можем да вземем, а не да казваме, ама то не става, защото нямаме толкова пари. Става, стига човек да има желание. В Атлетико 13-годишните тренираха на една половина терен. Школата на Атлетико е една от най-добрите в Испания.

 

Опитваме се да взимаме най-доброто от всички светове и да го приложим тук. Не бива да търсим оправдания в липсата на финанси.


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари