• Новини
• Тема
• Тенденции
• Коментари
• Интервю
• Репортажи
• Съвети
• Анализи
• Колумнисти
• Експерти
• Първенства
• Галерия

Александър Георгиев: Идват по-добри времена за нашия футбол

Един от най-интересните отбори в целия детско-юношески футбол е воденият от Александър Георгиев набор′98 в школата на Левски. Споделят го не малко хора, които гледат подрастващи, независимо от клубните пристрастия. За някои това е "тимът на Алекс Боримиров". Факт е, че наследникът на Даниел Боримиров има завиден усет към гола. Но това е още отборът на отличните вратари и защитата, която с всеки изминал мач играе все по-сигурно и правилно. Това е отборът на сърцатия капитан с отличен ляв крак Георги Янев, на чудесния халф с поразяващ удар Нани Стефанов, на талантливия старозагорец Георги Русев... На всичките 24 момчета. И крайна сметка на Бате Сашо, както го наричат всички в "синята" школа. Удоволствие е да се наблюдават не само мачовете, а също тренировките на Георгиев. На тях дори човек, който не е наясно с детайлите в играта, може да научи нещо ново и да оцени усилията му да учи децата си по възможно най-правилния начин. 30-годишният специалист вече е бил събеседник на Viasport.bg. Разговаряме с него по средата на зимната подготовка на неговия набор′98. Оказва се, че той има доста интересни методи за селекция и подбор...

- Много ли попречи тежката зима специално на вашия отбор?
- Попречи на всички, но ние имаме шанса да се готвим в залата на ДИТ в "Драгалевци". На този етап съм доволен. Нататък ще наблегнем изключително много на игровия облик, на тактически похвати... В края на месеца ще пътуваме за три контроли в Гърция, където ще си сверим часовника с местни отбори. Това ще ми помогне много, чакам ги с нетърпение.

- Кога решихте да се занимавате с деца? Такава ли беше идеята поначало, след като приключихте с футбола? Или има друго?
- Нещата се случиха постепенно. Всяко дете, което тренира футбол, иска да стане прочут играч. Може би при мен това не се изпълни на 100 процента, но реших да остана в спорта. Завърших НСА. Обичам деца - това е важно изискване, ако искаш да се занимаваш с тях. Първоначално ходих по детски градини и училища да ги тренирам. И тогава с първата тренировка разбрах, че това е моето призвание.

- Вероятно имате и амбиции за мъжки футбол някой ден?
- Всеки един треньор има амбиция и цел да стъпи в елитния мъжки футбол. Така и аз. Според мен е хубаво да се тръгне от най-ниските етапи. Не се знае кога точно ще извървиш пътя докрай. Важното е да прилагаш идеите си, да вкарваш свои виждания. Да имаш стратегия, която един ден да наложиш в елитния футбол.

- Толкова голяма ли е разликата да тренираш деца и изградени вече футболисти и хора? В какво най-вече се изразява?
- Имах възможността преди две години да тренирам дублиращия отбор на Левски като помощник на Бисер Хаздай. Станахме шампиони. Разликата наистина е голяма, но има и сходни неща. Много по-сложно е да работиш с деца, отколкото с мъже. Това е факт и го казвам на 100 процента. Пет години вече работя с подрастващи, дори и като бях в дублиращия не съм спирал да водя моя си отбор. На мъжете това им е работа, те са професионалисти и вземат пари. Можеш да ги санкционираш, например. Докато децата са дошли, защото изпитват радост от футбола. С всяко едно от тях трябва да подходиш индивидуално. Идват най-различни. Семействата на някои разполагат с доста пари, при други е обратното. В моя тим всички трябва да се едно цяло - това ми е верую. Едно голямо семейство.

- Бил сте в Коверчано, два пъти на стажове в Барселона, вероятно и в други големи школи. По-интересно е обаче как са нещата в една по-близка до България държава - Естония. Как се работи там с деца и юноши?
- Аз дори през миналата година бях в Естония за две седмици. Отново посетих клуба си Левадия (Талин). Като се върна десет години назад, когато играех футбол, има коренна промяна. В мисленето, в базите, в отношението... Клубът Левадия е създаден през 1999 г. В момента притежава четири естествени терена и един изкуствен. Нивото е доста завишено. Някога нещата бяха в наша полза, но вече не е така. Сега във всеки един квартал има 7-8 игрища с по 5-6 клуба. Все едно това да е даденост в "Люлин". Методиката им е комбинирана между немска и холандска. Друга разлика между естонския футбол и нашия е, че те са силови футболисти. Средният ръст там е 182-183 см на отбор.

- Как се формира този тим на Левски, родени 1998 г.?
- От 2007 г. започнах да се занимавам с отбора и много внимателно съм селектирал децата. По-точната дума е подбор. Залагах на момчета, които имат не само футболен талант, търсех и интелекта, възпитанието... В развитите във футболно отношение страни това се следи много стриктно. Беше една от основните ми цели и днес отборът е съставен от такива деца, поради което работим лесно. Естествено, не всички са вундеркинди. За тези пет години през мен минаха стотици момчета, за да стигнем сега до числото 24. Имал съм по 70-80 малчугани, делил съм ги на отбори. Може да дъм допуснал и грешки. Но играта на тима в момента показва, че съм на прав път. А играта все пак е най-важното нещо.

- Как точно взехте Георги Русев, считан за един от големите таланти на българския футбол на тази възраст? И колко момчета освен него не са от София?
- Общо три не са софиянци от настоящия отбор. Нека първо спомена вратарят Илиян Узунов, който е от Симитли. Видях го на турнир там. Георги Русев е от Стара Загора. Две години, може би дори три, го наблюдавах преди да успея да го привлека в Левски. Направи ми впечатление за първи път в мач срещу Берое. Отличаваше се с всяко отиграване на топката, вкара ни и гол. Последното не е толкова важно. Той умее всичко с топката - било то с едно докосване, дрибъл, финтове... Започнах да го следя, играхме доста мачове с Берое и той постоянно бележеше във вратата ни.

- Говори се, че трудно сте го привлекли на "Герена"...
- Почнах да водя разговори половин година преди да дойде в Левски. Поговорих с баща му, с треньора на Берое, а ние се виждахме често на контроли и турнири. Два месеца преди Георги да се премести тук показах на баща му базата, общежитието, терените, спортното училище... Условията при нас са едни от най-добрите в България. Беше трудно, защото всички водещи софийски клубове искаха Георги Русев. Баща му накрая се съгласи той да продължи в Левски. Това стана през август миналата година. А третото момче е Владимир Бонджов и дойде от Белово. Привлякох го с помощта на деца от общежитието.

- Как така с помощта на деца от общежитието?
- Имам принцип да се допитвам до момчетата от провинцията за техни талантливи връстници по краищата им. Така и намерих Владимир. Взех го на проби за 10 дни. Той има страхотна бързина и добър ляв крак. За съжаление 2-3 пъти през сезона се контузи и не успя пълноценно да се включи, но като цяло съм доволен от него.

- Във футболните среди много хора свързват вашият отбор с Алекс Боримиров. Може би защото носи много известна фамилия. Какво дете е Алекс, как се отразява името му на отбора?
- Имам правило - старая се да не отличавам едно дете според това кои и какви са неговите родители. Поради което всички в моята съблекалня са на едно ниво. Така че Алекс не е по-различен от останалите. Нещо повече, по никакъв начин не се мисли за по-различен. Той не показва, че е син на Даниел Боримиров. И ако вие не познавате детето, по никакъв начин няма да ви направи впечатление, че е наследник на прочут футболист на Левски и националния отбор. Алекс е скромно и възпитано дете, за пример е на абсолютно всички. И останалите са такива, добри футболисти са, но и добри деца.

_{Камен Кръстев (вляво) и Алекс Боримиров (разбира се, че с №7)}

- Тоест, другите момчета не гледат по-особено на Алекс, нито пък той на тях?
- Напротив, момчетата са много близки, обичат се, уважават се. Горди са, че имат за съотборник син на един от четвъртите в света. Може би това също допринася за самочувствието на отбора.

- Друго от децата, които правят впечатление, е капитанът Георги Янев. Защо точно той носи лентата?
- Вижте, няколко пъти в нашия разговор подчертавам, че не обичам да отличавам един или друг. Отборът се справя много добре в момента и аз съм изключително доволен. Това обаче се дължи на всички, а не само на трима-четирима. В отбора има много добра конкуренция и затова той израства. Аз мога да кажа по нещо хубаво за всеки един от 24-мата ми възпитаници. Има дрибльори, има такива, които отиграват чудесно с едно докосване, трети блестят с удари, четвърти са бързи... Ще ви отговоря за Георги Янев, но това ще е последното име, което коментираме персонално. В отбора е от началото, 2007 г. Талантлив е, има ляв крак на завидно ниво на тези години, добро дете е, притежава лидерски качества... Но трябва да продължи да работи усърдно, има още дълъг път да извърви.

- Не е тайна, че в Левски се работи по холандска и френска методика. Как точно става комбинирането? А вие сте почитател на Барселона и личи, че опитвате да налагате елементи от този издигнат в култ стил...
- Нека обясня, има неточност във въпроса ви. Първо, това с холандската и френската методика в Левски бе наложено още по времето на Станимир Стоилов. Радвам се, че имах възможността са работя с него. Подготвителните групи и децата при нас работят по холандска програма. Нагоре вече се преминава към френската - там нещата са по-комбинирани, натоварванията са по-големи. Няма да се впускам в подробности. Колкото до моите пристрастия към Барселона, нека припомня, че това, което виждаме сега в играта им, тръгва от холандска методика. Йохан Кройф го е донесъл и завещал. Естествено, испанците или в случая каталунците, са вкарали и свои елементи в тренировките. Ето че стигнахме до взаимовръзката. Не бягам от холандската методика, просто я вкарвам тук през призмата на Барселона.

_{Александър Георгиев с Хосеп Гуардиола в края на 2010 г.}

- И не отричате пристрастията си към Барса?
- Аз имам една мисъл: Когато играе Барселона, дори ангелите оставят арфите си настрани и почват да гледат тяхното представление. Вижда се какво правят в последните години, трябва да се придържаме към най-добрите.  

- Да се върнем обаче в българската реалност. Имало ли е случай някой да ви оказва натиск за състава, за подбора на деца - било то шеф, родител и т.н.?
- Никога и никой не се е опитвал да ми се меси. Това е едно от най-хубавите неща в Левски.

- Пак ще ви попитам обаче за родителите. Човек като ходи на мачове на деца и юноши вижда доста амбициозни майки и бащи. Дори болезнено амбициозни. Вие имате ли такъв проблем?
- Това действително е проблем в нашия футбол. По принцип две неща могат да провалят един талант - семейството му и ако попадне в лоша среда като клуб и тренировъчен процес. Ако говорим конкретно за Левски - второто отпада! Ще ви върна по-назад в нашия разговор, когато разказвах за начина, по който си подбирах децата. Освободих момчета, които бяха невъзпитани и вулгарни, а родителите им не ги беше грижа за това. Всичко тръгва от семейството. Аз си поставих нещата по този начин още от самото начало и родителите на моите възпитаници го знаят.

- Участвал сте в международни турнири с вашия отбор. В какво се изразява разликата между нашите деца и чужденците? Толкова много ли сме назад?
- Аз не мисля, че нашите деца отстъпват като качества дори на тези в Барселона.

- Това сериозно ли е?
- Напълно сериозно. И не говоря само за Левски. Ходя по мачове и гледам доста отбори. Човек може да види много таланти в набори като 97, 98, 99, при по-малките. Вижте колко силни и почти равностойни отбори има на възрастта на моя тим. Не мога да не адмирирам работата на колегата Галин Иванов в ЦСКА, примерно. Там правят от нищо нещо. На този фон аз съм оптимист и смятам, че идват по-добри времена за българския футбол. Сега берем лошите плодове на годините след 10 ноември, цели поколения се оказаха изгубени заради хаоса от прехода.

- Чудесно е, че сте такъв оптимист, но много малко таланти от детските възрасти разкриват качествата си в мъжкия футбол. Защо?
- Може би проблемът се появява някъде след 15-16 години... Там се къса нишката. Интернет е сериозен отрицателен фактор. Друг такъв е нашият манталитет, който проваля доста юноши. На 15-16 години започват да посещават заведения, да се увличат от външни влияния. Пият алкохол, пушат. А трябва сериозно да се отдадат на футбола. Първото нещо в главите им трябва да е училището, след това футбола. Те трябва да се забавляват и да изпитват удоволствие не само от мачовете, а и от тренировките. От самите упражнения. Като контраст на горната констатация за интернет, заведенията и лошите влияния, мога да дам положителен пример с близнаците Боби и Ради Цоневи.

- Ето и вие... Не се ли вдига прекалено голям шум около тях тази зима? Няма ли да им повлияе зле всичко това?
- Вижте, аз говоря за тях като играчи и бъдещи професионалисти. Дори не е нужно сега да изтъквам футболните им качества. Мисълта ми е, че те са пример за всички останали в общежитието на Левски. Отдадени са изцяло на футбола, не ходят по заведения, добри ученици са, даже отлични в някои предмети. И не вярвам, че медийният шум ще им повлияе зле, защото съм им бил треньор и ги познавам. Като гледам такива момчета, няма как да не съм оптимист за родния футбол.