Димитър Митев: Печелим с подготовка, губим от манталитет

Гимнастика
Добави в Svejo
    Viasport 27/05/2014 11:05
Димитър Митев: Печелим с подготовка, губим от манталитет

Димитър Митев е старши треньор на националния юношески отбор на България по спортна гимнастика, който направи фурор с представянето си на европейското първенство в София. Той е бивш състезател по спортна гимнастика, шеф и треньор в русенския клуб Акро. Баща е на доскорошната националка по художествена гимнастика Силвия Митева. Със съпругата си Силвия Дивчева-Митева работят заедно за утвърждаването на Акро, преди тя да се посвети на кариерата на дъщеря им. Разговаряме с г-н Митев непосредствено след края на европейското първенство.


- Г-н Митев, как оценявате като цяло представянето на юношеския ни отбор на европейското в София?
- Като много добро. В самото състезание имахме шанс да отидем малко по-напред в отборното, но като цяло сме на място, което абсолютно заслужаваме. Отборите преди нас са много силни. Преки конкуренти ни бяха Австрия и Испания и съм щастлив, че победихме и двата отбора. Така на следващото европейско първенство отново ще играем в последния, най-силен поток.


- В сравнение с предходното европейско, на което също отборът ни завърши на 12-о място, отчитате ли израстване на тима?
- Тогава отборно наистина бяхме отново 12-и, но Велико Тушев бе 17-и в многобоя, а Дейвид сега завърши 12. На Велико не му стигнаха 33 хилядни, за да влезе във финал на халки, а на Данчо Александров, който сега е при мъжете, не му стигна една десета на успоредка. Сега имаме два финала с пети места на Дейвид на кон с гривни и на успоредка. Но по принцип за това време конкуренцията е нараснала значително много. Например израелците са израснали страшно много. Нашето предимство го виждам в подготовката. Всичко сме изчислили и проиграли и почти е сигурно, че като излязат момчетата, ще направят 90-95% успеваемост. Стига да влязат в подготовката и да работят както трябва – резултатите ще дойдат.

 



- Освен невероятният Дейвид Хъдълстоун, кого още бихте отличил?

- Тук вървяха две състезания – европейското и квалификацията за младежката олимпиада в Нанджинг и съм радостен за класирането на Владо Тушев. Него вече го познава цяла Европа, от малък го водя по състезания. При него обаче има малко страх от новите елементи, трябва да свикне с тях и затова бяхме направили не толкова сложни, а сигурни съчетания, за да може да ги играе чисто. Трябваше да е стабилен навсякъде. Той ги знаеше всички тези неща и се справи с напрежението, пребори се.


- Къде виждате резервите в този отбор?
- Резервите са много големи. Но аз не ги гледам толкова като отбор. 10 момчета започнаха подготовка и можеха да играят на европейското, бяха в необходимата възраст. С времето започнаха един по един да отпадат и накрая останаха 6-има. 4 от тях догодина ще отидат при мъжете. Отдолу обаче има още 15 момчета, които могат да играят на другото европейско, а имаме и две деца, които живеят в Америка – малкия брат на Еди Пенев – Кевин, и Мартин, който е негов съотборник.

Когато ги следим тези момчета и всички работим по една програма и аз знам кой колко се натоварва и как върви, нещата ще се получат. Аз не съм гледал на това европейско като самоцел, като някакъв завършек. Не, това е път, етаж, ниво, след което ние продължаваме да се развиваме. Целта е на някоя от следващите олимпиади за мъже някой от тези момчета да направи развитие.


- Смятате ли, че това момче може да е Дейвид Хъдълстоун?
- Надявам се. Той наистина е страхотен талант. Поздравих го специално за успоредката, която изигра в многобоя. На първото състезание преди месец и половина в Австрия той трябваше да започне точно на успоредка. И си спомням как ходеше нервно напред-назад. Питам го: Какъв е проблемът? - Много ме е страх, казва ми. Добре, ако закъсаш на успоредката, какво ще правим – ще те стреляме, ще те бесим, или ще те колим? Излез и играй както можеш – му казвам аз. И той излезе и направи страхотно съчетание, пресили само малко отскока накрая. После направи още един два фаула в състезанието, а на следващото бяха по-малко и тук вече игра без грешка. Той вече е изграден състезател, харесва му да се състезава, а не е вече онова страхливо момче. Ето това е смисълът на тази подготовка!

 


- Да, но той сега заминава за Америка. Няма ли да загуби част от тази подготовка?
- Аз съм спокоен, защото знам, че там ще тренира с китайски специалист, за когото получих добри отзиви. С майка му се разбрахме, че ако трябва, може постоянно да се консултира с нас. Ще помагаме както можем. Знам, че и за него е тежко така, но няма как – семейството им е голямо и няма как да се справят по друг начин.


- Ако се върнем на отбора – много далече ли сме от елита? Видяхме какво направиха британците...
- При нас проблемът е в манталитета. Ще ви дам пример точно с британците. Те като влязат на тренировка, забравят за мобилни телефони и всякакви други разсейващи неща. От 9 до 12 ч. те са в залата и работят. Следобед пак. После лягат в 22 ч. и сутринта стават всички заедно с 6 ч. Треньорите могат да ползват интернет вечерта от 22 до 23 ч. Този режим, който те създават, им дава 50% успеваемост. При нас това няма как да се получи. Аз се опитах на лагера да им прибера телефоните вечер, че преди да заспят всички си цъкат по тях и настана вой. И то отпорът дойде повече от колегите, отколкото от самите състезатели.
Така че при нас проблемът е в манталитета – хем искаме, хем не ни стиска да го направим. Но съм щастлив, че има и млади треньори с доста малки деца, които са готови да работят по този начин и да са всеотдайни за гимнастиката. В момента имаме на разположение от 10 до 18 г. 36 момчета с добри данни.


- Можем ли в такъв случай да говорим за възраждане на мъжката ни гимнастика?
- За възраждане на мъжката гимнастика ще говорим, когато имаме силен мъжки национален отбор. Това е проблемът! Мъжете трябва да са пример за малките. Защото като ги питате малките кой ви е идолът, те казват Данчо Йовчев. Да, ама Данчо Йовчев от 5 ч. сутринта е във фитнеса и работи всеки ден като за световно. Ако в мъжкия ни тим няма такива хора, малките ще гледат и ще попиват неща, които не трябва. Бившият зам.министър на спорта Лазар Каменов казваше и аз съм съгласен с него, че на нас не ни трябват младежи, които да печелят медали, а такива, които като влязат при мъжете, да са готови за сериозните натоварвания.

 




- Какви са според вас шансовете на Велико Тушев на олимпийските игри в Нанджинг?

- Има много да работим с него до олимпиадата. Трябва да вкараме във всички съчетания по-сложни елементи. Сега като се приберем в Русе и ще наблегнем две седмици на здрава физически подготовка. Паралелно с него ще се готви и Светослав Ангелов, защото нищо не се знае - да не се получи някой контузия в последния момент. Квотата не е поименна, а е една за България. Ние сме дали и двамата с двама треньори в олимпийския комитет и в последния момент ще вземем окончателното решение. За Велико ще бъде невероятен успех, ако влезе сред 24-те в многобоя. За финал е трудно, дори абсурдно да се говори, защото освен силните европейци, там ще дойдат и още по-силните азиатци, американци и т.н. Цялата ни работа ще е насочена  към това – да е готов и ако му се отвори шанс – да влезе сред 24-те. Той може да остане и за следващото европейско, тъй като след 2 г. ще бъде на 18. Надявам се да се справим добре.

 

 

-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите

-----

Виж какво се случва в света около нас с FBR.BG

-----

Коментирай по тази и други теми във Форума на Viasport.bg

-----

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com



Коментари