Приятелство завинаги

Олимпизъм
Добави в Svejo
    Viasport 31/08/2014 13:53
Приятелство завинаги

В днешно време често обвиняваме децата си, особено тези в тийнейджърска възраст, че не умеят да общуват помежду си, ако нямат смартфони в ръцете си. Че социалният им живот се води само в социалните мрежи или че нямат приятелства като нашите на времето...

 

В съботния следобед на летище София обаче станах свидетел на нещо, което затвърди мнението ми, че спортът възпитава по друг начин. 27-те таланти, които се завърнаха от младежката олимпиада в Китай, не бързаха да тръгнат към домовете си въпреки дългото и изморително пътуване. И не защото не копнееха за почивка или да видят близките си, а защото не искаха да се разделят с емоциите, с духа на приятелство и интересни преживявания от Нанджинг.

 

Да гледаш как всяко от момичетата държи да прегърне другото на сбогуване. Да чуеш обещанията им да се чуват и виждат и на българска земя, да отпразнуват и тук успехите си или пък да станеш свидетел на „клетвата им” да са заедно и на голямата олимпиада в Рио де Жанейро след 2 години – ето на това се казва „Безценно!”.

 

Посрещала съм много отбори при мъжете и жените от най-големите първенства по света, но никога досега не бях усетила този емоционален заряд и положителна енергия, които пръскаха младите ни олимпийци. Без значение дали са взели медали, дали са се представили успешно или не. В крайна сметка бе победило приятелството. Дори само заради това си струва да ги има тези младежки олимпиади, които много хора подценяват или дори отричат.

 

А в Нанджинг България се представи повече от достойно – 27 състезатели в 14 вида спорт спечелиха 3 златни и 4 сребърни медала. При положение че възрастовото ограничение и бройката на участниците бяха много свити, можем с право да заключим, че у нас се раждат и растат таланти. Липсата на държавна политика в спорта и подкрепа към младежите след излизането им от спортните училище обаче води дотам, много от тях да загърбят тренировките, за да започнат да вадят хляба си. Други пък се мъчат година-две и като не видят светлина в тунела, забягват в чужбина, където условията за спорт са несравними с нашите.

 

Така че отново опираме до сивото вещество в главите на управниците, чиято задача е да съхранят и да доразвият тези таланти в спорта, така че да се гордеем с тях и като състезатели при мъжете и жените. Разбира се, не на последно място е и огромната роля на треньорите. И тук обаче трябва да се върнем към гореспоменатото, защото у нас професията и уважението, което тя носеше, си отидоха с комунизма.


И накрая нека отново споменем имената на всичките ни медалисти от Нандзин, защото те го заслужават. Благой Найденов (бокс, 18 г.), Лидия Ненчева (спортна стрелба, 18 г.), Божидар Андреев (щанги, 17 г.), Бетина Темелкова (джудо, 17 г.), Кирил Милов (борба, 17 г.), Душко Благовестов (бокс, 18 г.) и ансамбълът по художествената гимнастика за девойки - Елена Бинева, Александра Митрович, Емилия Радичева, Габриела Стефанова и София Рангелова (всички по на 15 г.). Поклон, деца!

Автор Снежана Иванова, коментарът е публикуван във в. "Монитор"

 

-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите

-----

Виж какво се случва в света около нас с FBR.BG

-----

Коментирай по тази и други теми във Форума на Viasport.bg

-----

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com



Коментари