Гордост и срам

Футбол
Добави в Svejo
    Viasport 18/11/2014 21:35
Гордост и срам

През почивните дни имахме поводи за радост и мъка. В събота цяла България беше вперила поглед в телевизорите.

 

Първо, едно 10-годишно момиченце на име Крисия и две невръстни момчета, накараха държавата да се обедини. Да се състезаваш с 16 страни и да завършиш втори след държава като Италия, е меко казано голям подвиг.

 

Да видиш искри в очите от радост, че представяш родината си, да се почувстваш горд българин... По-късно, същата вечер, зрителите отново бяха пред малкия екран. Ред беше на Кубрат Пулев да покаже на какво е способен. Срещу него беше не кой да е, а Владимир Кличко. Носител на четири шампионски пояса. Кубрат Пулев не успя да го победи, той загуби в петия рунд, но въпреки това дори само достигането до мач с Кличко е голямо постижение.

 

И след като ти е първа загуба на ринга при професионалистите, няма от какво да се срамуваш. След двубоя в залата гордо се чуваше "Българи юнаци". Нашето момче гордо заяви, че въпреки всичко продължава напред. И благодари на всички за подкрепата. Защото тя беше великолепна. За съжаление, дотук с моментите за гордост.

 

Неделя вечер. Национален стадион "Васил Левски", европейска кфалификация между България и Малта. Първо, обидно малко публика. Игра - трагична. Шансовете за класиране на голям форум - отново отлетяха. Преди двубоя интервюта: "Ще търсим задължителна победа. С разлика."

 

Да, ама напрактика не се случи нищо подобно. Да не можеш да победиш Малта като домакин, при положение, че повечето от играчите им не се занимават професионално с футбол и невинаги могат да се освободят от работа, е жалко. Жалко е и това, че след срещата повечето от "звездите" се покриха.

 

След като казахме почти сигурно "сбогом" на европейското, какво да очакваме?! Старата песен на нов глас. Ще има промени, ще търсим нови играчи... Докога?
Кога българският народ ще изживее отново това, което изживя преди 20 години? Вчера се навършиха 21 лета от "Парк дьо Пренс". А признаци, че ще се повторят тези триумфи няма.

 

Дано все пак нещо почне да се променя скоро и тези неща с налагането на определени футболисти да приключат, защото иначе ще търпим провали и пак провали. И единствената ни гордост ще идва от индивидуалните спортове и талантливите деца. Като Крисия.

 

Благодаря за вниманието.

 

Мартин Тодоров

 

Мартин Тодоров Цанковски е роден на 01.10.1995 г. Футболист на ПФК Чавдар (Бяла Слатина) от сезон 2006/2007 до 2013 г. Постове на които играе: централен защитник, десен бек, ляв бек. На 21 април 2011 г. претърпява тежка контузия на глезена и 3 месеца е извън терените. През сезон 2011/2012 е капитан на юноши младша и юноши старша възраст на Чавдар (Бяла Слатина). На 19.11.2011 г. отбелязва първото си попадение с екипа на Чавдар - срещу Ботев (Враца). Награждаван е за най-добър футболист при юношите на Чавдар в различни години. Заема пето място в анкетата за "Най-добър спортист на Община Бяла Слатина" за 2012 г.


-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите

-----

Виж какво се случва в света около нас с FBR.BG

-----

Коментирай по тази и други теми във Форума на Viasport.bg

-----

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com

 


Коментари