Иван Игов, психолог: Образованието не започва и не завършва с училището

Общество
Добави в Svejo
    Viasport 19/02/2015 16:45
Иван Игов, психолог: Образованието не започва и не завършва с училището

Иван Игов е роден във Варна. Завършил е психология в Софийския университет и е специализирал консултативна психология. Повече от 25 години работи като училищен психолог. Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници.

- Г-н Игов, наскоро стана ясно, че ЕК отпуска 1 млрд. евро за борба с младежката безработица. В същото време обаче проучване показа, че над 60% от българските младежи имат прекалено много свободно време и нито работят, нито учат. Как си обяснявате това?
- Много са причините, но може би основната е свързана най-вече с образованието. От много години говорим, че никъде няма предвидени часове за кариерно развитие. Няма систематичен курс, в който децата да се учат да правят избор, да вземат решения къде да продължат образованието си. В много страни по света това се прави от началния курс. Истината е, че такива програми има и у нас. За съжаление в учебното съдържание има толкова излишни неща, че не остава време да се обръща внимание на чисто практическите. Какво всъщност се случва с едно дете, попаднало в училище? То учи неща, които нямат нищо общо с реалността и няма да му свършат работа в бъдещия му живот. В 7-и клас кандидатства някъде просто защото са му казали, че това е добре. Влиза в елитно училище и дори и да разбере впоследствие, че то не е за него, няма как да се откаже. В крайна сметка някъде на 19 години подрастващите излизат от училищната система. Ние също сме правили подобни изследвания, които показват, че около 70% от учениците не са учили това, което са желали. По този начин младият човек не знае какво ще прави с живота си.

- Можем ли да кажем, че училището не възпитава децата да бъдат активни граждани?
- Точно така. Затова казах, че в нормалните страни това обучение започва още в началните класове. Има специални проекти. Тогава настъпва това, което аз наричам „синдром на отложения живот”. Това означава, че младият човек има някакво образование, но той не знае какво да прави след завършването на училище. В повечето случаи единственото, което се предприема, е да се запише просто да следва нещо. Знаете, че университетите вече търсят под лупа студенти и така ти отлагаш живота си с още пет години. Когато на 24 години приключат с ученето и излизат с някаква диплома, която в реалността не им дава нищо, младежите трябва да започнат отново от нулата.

- Защото не са подготвени за живота?
- Точно така.

- Как тогава един работодател да се реши да наеме млад човек?
- Мога да ви кажа, че напоследък работодатели споделят, че са им необходими от 6 месеца до година, за да обучат един млад човек. И забележете - казват, че не предпочитат висшисти, защото те са с претенции, а в същото време нямат покритие. Така се получава един порочен кръг - бизнес средата иска нещо, което образованието не е успяло да му даде. Не мога да обвинявам младите хора, защото те изпадат в състояние, което ние в психологията го наричаме обезсърчаване - никой не те е учил да вземаш решения, а в същото време искат от теб да го направиш. Родителите те притискат и те питат какво ще правиш с живота си и по този начин ти още повече се демотивираш.

- Къде наистина е ролята на родителя в този случай? Не се ли ръководим още от поговорката „тате носи, мама меси”?
- Това е свързано с обучението в родителството. Ако през 60-те години е било нормално детето да продължи бизнеса на баща си, занаята му, то сега динамиката на света на професиите и живота толкова се промени. Допреди 10 години масово младежите се записваха право и счетоводство, защото си мислеха, че това ще са търсените професии в бъдеще. Сега се оказа, че това не е така. По едно време напливът беше в психология, но сега се оказва, че има куп безработни психолози. Тук е ролята на държавата и училището да планират това. Изборът на професия е процес. Той не може да стане за месец-два, а в рамките на години. В противен случай може да претърпите разочарование.

- Проблемът обаче не е ли повече в липсата на мотивация?
- Обезсърчаването, за което говорех - това, че никой не те е учил да правиш избор, всъщност те демотивира. Нещата са свързани. През последните години виждам, че наистина има млади хора, които искат да се развиват. По това съдя от работата си с тях. Но за съжаление те не са повече от 10-15%. Те просто са имали шанса да попаднат на родители, които са ги мотивирали, или пък на добри учители. Но те са по-скоро изключение. Затова нека не обвиняваме младите хора. Защото покрай стремежа ни да изкараме пари, да се справим с живота, ние всъщност не се грижихме за тях и ги оставихме да живеят покрай нас. В момента те ни връщат това. Ако погледнете в исторически план, ще видите, че това се е случвало и през 60-години в Западна Европа с хипи поколението. То живееше откъснато от обществото, точно защото отрече родителите си. Сега се повтаря същото.

- Оказва се, че младите хора не вярват дори в институциите, нямат желание да подадат документи, за да се включат в дадена програма. От друга страна, пък смятат, че едва ли не, като отидат навън, ще успеят. Странна ли е тази философия?
- Тук трябва да поясним. Ето, в нашата програма сме включили курс по кариерно развитие. Искаме да научим младите хора как изобщо да избират бъдещето си. Като цяло вината е на обществото и на образователната система. Но проблемът с младите хора го има навсякъде. Става дума за около 30 млн. души в ЕС, които трудно избират професия. Така че проблемът е европейски, но при нас положението наистина е драматично. Затова ми се иска да се разбере, че образованието трябва да е насочено към живота.

- Къде е ролята на социалните мрежи, след като се оказва, че масово младите хора прекарват времето си там, вместо да търсят някаква информация в интернет?
- Има много хора, за които това общуване е важно - правят контакти, разменят информация. Разбира се, има и такива, които си губят времето там. Но дали го губиш в кварталното кафене или просто влизаш във Facebook, когато си на работа, е едно и също. Няма голяма разлика. Освен това мисля, че бумът на социалните мрежи отмина. Според мен много млади хора вече дават превес на реалното общуване. Страхът от това, че социалните мрежи ще заместят реалното общуване, няма да се сбъдне. Все повече те се превръщат в място, където можеш да получиш информация, да се ориентираш. Това е част от комуникацията. Може би системата на образованието трябва да бъде много креативна в това отношение. Познавам много учители, които вече изнасят част от образователния си модел в социалните мрежи и в това няма нищо лошо. На страницата си дават съвети, това е начинът, по който можем да достигнем до младите чрез средствата за информация. Затова нека е ясно, че образованието не започва и не завършва с училището.

Автор Яна Йорданова, интервюто е публикувано във в. „Монитор”



-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите

-----

Виж какво се случва в света около нас с FBR.BG

-----

Коментирай по тази и други теми във Форума на Viasport.bg

-----

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com

 



Коментари