Динко Юкич, треньор на Астери: Плуването е тежка работа, но и най-здравословният спорт

Плуване
Добави в Svejo
    Viasport 10/07/2015 10:05
Динко Юкич, треньор на Астери: Плуването е тежка работа, но и най-здравословният спорт

Динко Юкич е роден на 8 януари 1989 г. в Дубровник, Хърватия. Плувец от световна величина е, като състезавайки се за Австрия, участва на олимпийските игри в Пекин през 2008, където завършва 10-и на 200 м бътерфлай, и в Лондон през 2012 г., където е 4-и в същата дисциплина с национален рекорд на Австрия от 1:54,35 мин. Сестра му Мирна Юкич има бронзови медали от световни първенства по плуване в малък и в голям басейн. И двамата са многократни медалисти от европейски първенства. Техен треньор е баща им Желко Юкич, който е бивш баскетболист. През 1999 г. семейството му се мести във Виена и година по-късно Динко става австрийски гражданин. Държи рекордите на Австрия на 200 и 400 м съчетано плуване, 100 и 200 м бътерфлай на 25 и 50-метров басейн. От няколко месеца Динко Юкич е главен треньор на най-младия варненски плувен клуб Астери, като не е изоставил работата си и в родината. Той разказа пред Viasport.bg за впечатленията си от работата си с подрастващите у нас.

- Г-н Юкич, колко време се занимавате с плувците на Астери и доволен ли сте до тук от работата си с тях?
- От края на октомври помагах в подготовката само на Василики Кадоглу, а от края на април–началото на май започнах да тренирам и оставалите деца от клуба по молба на президента и треньор на отбора Гергана Василева. Доволен съм засега от работата си с децата. Започнахме да правим доста нови за тях неща и имаме сериозни планове за развитие за следващите години.

 

- Виждате ли потенциал в децата?
- За мен талантът или потенциалът у всеки един млад плувец е само 5% от цялостното му развитие. Смятам, че повечето неща те могат да научат в тренировките, с упорита работа и дисциплина, и това им дава равен шанс на всички. Никога няма да чуете от мен, че еди кое си дете е по-талантливо от другите. И това е начинът, по който аз подхождам към тренировъчния процес и с децата на Астери.

 


- Имате добри успехи като състезател, но бихме ли разказали малко повече за треньорската си дейност?
- Да, наистина може да имам добри постижения в басейна като състезател, но моето голямо желание винаги е било да мога като треньор да направя някой успешен плувец, който да постигне далеч по-големи резултати от мен. Ако направя това, тогава мога кажа, че наистина съм успял в плуването. Аз съм още много млад и започвайки сега, смятам, че имам достатъчно време, за да стигна до този успех. Бях на олимпийски игри като състезател през 2008 и 2012 г. и все още планирам да участвам в Рио през 2016 г.  През 2020 г. обаче вече искам да съм на игрите с други функции – като треньор, и ще работя за осъществяването на тази си цел.

 


- Как намирате нивото на българското плуване?
- Имам впечатления от това, което се случва в плуването в Австрия, както и в Хърватия, а сега наблюдавам и българското плуване. Смятам, че като цяло нивото на нашия спорт спада повсеместно. Броят на занимаващите се с плуване намалява и когато нямаш голяма база е трудно да постигнеш резултати. За да има наистина добри постижения, най-важното е да има широка основа. Ако погледнете Щатите, там всяка година около 1 млн. деца започват да плуват като начинаещи. И те чакаха дълго, докато намерят плувец като Майкъл Фелпс или преди това като Марк Шпиц. Това обаче е невъзможно да се случи в други страни като България, Хърватия или Австрия.
Това, което ние можем да направим, имайки на разположение 20-30 деца, е да „извлечем” най-доброто от тях. И то отново няма как да е на това ниво, което имат в големите страни като Русия, САЩ или Австралия. Но аз смятам, че с малко повече нови знания, нов морал и някои промени в работата с децата, ние сме в състояние да им дадем възможност да направят по-голяма крачка в развитието си.

 


- Има ли голяма разлика между тренировъчния процес и условията, които намерихте в България, и тези в Австрия, например?
- Трябва да кажа, че тук се намирам в много специфична ситуация. За пръв път се сблъсквам със система, която обвързва резултати с всичко останало. Да се каже, че ако имате резултати, ще имате по-добри условия за подготовка, за мен е ново и непознато. Ситуацията, при която аз влязох в Астери е трудна, защото това е нов клуб, който съществува от скоро и не може да има резултати. За всеки един нов клуб първите две години са свързани само с работа и развитие и чак тогава може да се очакват постижения и съответно помощ от общината или федерацията. Така че Астери е едно голямо предизвикателство, но и сериозен проект, който всички ние, работейки заедно, искаме да осъществим. Може би това е нещо близко до това, което имаме в Австрия с моя баща, моя треньор и сестра ми - работихме здраво години наред и резултати започнаха да идват. Така на последната олимпиада Австрия имаше повече от 5-има плувци, което за България все още е една голяма мечта. Смятам обаче, че обръщайки внимание на децата и не толкова на резултатите, ние в Астери можем да променим приоритетите и системата.

 


- Смятате ли, че Василики може са бъде нашата следваща „златна рибка”?
- Да бъда честен – не мога да кажа за което и да е 12-годишно дете, влезнало или не още в пубертета, че може да стане бъдещ голям шампион. Видял съм в нея, че обича спорта и иска да го прави - за мен на този етап това е повече от достатъчно. Но не мога да кажа, че тя ще бъде следващата супер звезда на българското плуване. Може би, ако остане така фокусирана и продължи да работи професионално още от тази ранна възраст, може би ще има шанс да се бори за елита на европейското и световно плуване.

 

Снимки: личен архив

- Това ли е посланието ви към българските деца – да обичат плуването и спорта като цяло?
- За мен плуването е най-здравословният спорт. Като цяло здравословен спорт няма. Всеки, който иска да се занимава професионално със спорт, прави някои компромиси и знае, че с напредването на възрастта ще има здравословни проблеми, следствие на спорта. Но ако в останалите спортове като футбол, баскетбол и т.н., кариерата ти може да приключи в един мач, то в плуването това не може да се случи. Именно заради това – за физическото развитие на тялото, това е най-здравословният спорт. Но не мога и да кажа, че плуването е единственият спорт, който хората могат и трябва да практикуват. Аз самият съм се занимавал и с баскетбол паралелно с плуването. Освен това не смятам, че до 16-годишна възраст децата трябва да се специализират в един определен стил на плуване, защото в пубертета тялото им се променя.
Плуването е много неблагодарен спорт. Ставаш сутрин в 5, за да си на басейна в 6. Тренираш 2 часа, после за децата – училище, обяд и отново тренировка. Това е постоянна работа и при това доста сериозна физическа работа. Ти инвестираш много повече в плуването, отколкото то може да ти върне. За да го правиш – трябва наистина много да обичаш спорта.

-----

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите

-----

Виж какво се случва в света около нас с FBR.BG

-----

Коментирай по тази и други теми във Форума на Viasport.bg

-----

Заповядай в нашия онлайн магазин за спортни стоки SportForMe.com


Коментари