Адриана Ганева: Вече няма кой да ме спре

Карате
Добави в Svejo
    Ивайло Пампулов 13/02/2011 10:41

Адриана Ганева си направи най-ценния подарък за 18-ия си рожден ден, който е в понеделник (14 февруари), в Деня на влюбените. Тя спечели златния медал на кумите от европейското първенство по карате в Нови Сад, който е първи за България в женското направление. Ето какво разказа Адриана специално за Viasport.bg.

 



- Адриана, честито! Как стигна до успеха? Коя беше най-трудната ти среща?
- Първият двубой срещу израелката ми беше най-труден в Нови Сад. Бях доста притеснена, адреналинът ми бе повишен и влезнах трудно в боя. Като се справих с нея обаче разбрах, че като се отпусна, ще мога да стигна до финала без проблем.

- Как протече самият финал?
- Двубоят беше много оспорван. Швейцарката ми водеше  до края с 5:3 и в последните секунди успях да обърна резултата, като спечелих три точки с крак в главата.

- Няма как да не си доволна от постигнатото, но осъзнаваш ли в действителност какво направи за българското карате?
- Още не мога да осъзная, много съм щастлива, наистина. Всички много ми се радват, целият отбор празнува вчера. Аз самата още съм в еуфория, не можах да спя от вълнение цяла нощ.

- След бронза от миналогодишното европейско първенство като че ли не беше доволна от себе си. Сега реваншира ли се с тази титла?
- Не мога да кажа, че не съм била доволна от бронзовия си медал, тъй като това бе първото ми отличие от европейско първенство. Бях обаче и малко разочарована, че не стигнах до златото, тъй като такава беше целта ми. Аз винаги се боря за златото, а не за бронза.

- От кога се занимаваш с карате? При кого тренираш?
- Тренирам от 6 години, започнах на 12. Състезателка съм на Левски и личният ми треньор е Ангел Стефанов. В това състезание обаче постигнах успех благодарение на съвместните усилия и на бившия треньор на националния отбор Борислав Иванов, както и на помощник треньорката на националния тим Вяра Петрова, която стоеше на столчето зад мен в Сърбия и ми беше невероятна упора.

- От тях ли получи най-голяма подкрепа по време на европейското?
- От тях от една страна, а от друга - от моята сестра Борислава (21 г.). Тя пристигна ненадейно за мен в Нови Сад и ми оказа невероятна морална подкрепа. Тя също има спечелени сребърен и бронзов медал от европейски първенства в каратето, но златото все й се изплъзваше. Така че успехът, който постигнах, е празник и за нея. Сега, като навърша 18 г., ще можем да играем двете в отборното и да печелим заедно.

- Има ли някой друг, на когото искаш да посветиш титлата?
- Най-вече на баща ми, който почина преди време, както и на майка ми. Аз бях единственото момиче, което излязох на почетната стълбичка с мобилния си телефон в ръка. Оставих го включен на най-горното стапъло, за да може и мама да чуе химна и да сподели с мен радостта. Тя не идва на състезания - родителите трябва да стоят настрана от състезателите. Но тя е страшно щастлива от моя успех, а аз се радвам, че й подарих това щастие.

- Какво ти предстои оттук нататък?
- Предстои ми абитуриентски бал и кандидат-студентски изпити. Ще кандидатствам право в УНСС. Така че ще се сблъскам с още по-големи трудности, тъй като и тренировките не трябва да изоставям – имам европейско за жени в Швейцария и световно отново за жени в Малайзия. Минавам в горната възрастова група и ще ми е още по-тежко, но съм понатрупала опит, самочувствие и увереност и няма кой да ме спре.


Коментари