Сенсей Арабаджийски: Кендото е изкуство, спорт, философия

Кендо
Добави в Svejo
    Ивайло Пампулов 25/02/2011 19:12
Сенсей Арабаджийски: Кендото е изкуство, спорт, философия
Александър Арабаджийски е председател на Българската федерация по кендо. Самият той е сред първите в България, които се докосват до магията на японското бойно изкуство и започва постепенно да го усвоява и практикува. Сега вече обучава младите кендоки в духа и традициите на някогашните самураи. Намираме го в салона на 10 СОУ в София, където се проведе последният турнир „Млади надежди”. Ето какво сподели сенсей Арабаджийски за читателите на Viasport.bg:


- Г-н Арабаджийски, какво представлява кендото и от колко време се развива в България?

- Кендо е традиционно японско бойно изкуство, което наследява бойните умения и морала на самураите в Япония. В България началото е поставено през 1990 г. с демонстрация от японски учители. Оттогава трудно, бавно, но все пак кендо се развива и у нас, като в последните години доби по-голяма популярност. Вече имаме необходимата екипировка и що-годе подходящи зали, а обучихме и собствени инструктори, което е важно за всеки един спорт.

 

- Има ли в България достатъчно деца, които да практикуват кендо?
- Няма много деца поне засега. Кендо е доста трудно бойно изкуство и, за да се практикува трябва доста да се мисли, да се подхожда много концентрирано. А малките деца, знаете, предпочитат забавленията и трудно поддържат интереса си. Въпреки това обаче вече имаме и деца, които тренират и се състезават. Ако преди години нямахме нито едно дете, сега във всичките ни 9 клуба в България има и подрастващи.



- Имате ли някакви инициативи за популяризиране на кендо по детски градини и училища?

- Това като замисъл съществува във федерацията, но все още не сме предприели конкретни стъпки. Все пак имаме специална екипировка, която изисква допълнителни разходи на семействата – само детските бамбукови прътове, с които се води боя, струват около 40 лв.

- А как се снабдявате с екипировката?
- За наш късмет, вече може би 4-5 години един от най-големите производители на кендо екипировка в Япония – фирмата „Sankei”, е спонсор на Българската федерация по кендо. Тяхната помощ се изразява в това, че ни предоставят необходимото оборудване на преференциални цени и смея да твърдя, че може би ние сме хората, които купуват една от най-качествените екипировки на най-ниски цени в Европа и света. Но въпреки всичко, за нашия стандарт цените са високи и са си разход.

- Разкажете малко повече за турнира „Млади надежди”.

- Това бе първият за годината турнир и неговото пето издание. Идеята му е малко по-широка – проведохме го петък, събота и неделя, и бе кан-гейко, което означава практика на студено. След турнира проведохме тренировки с всички участници на отворени прозорци в салона. Това е една изключителна практика, която калява не само физиката на бойците, но и техния дух. Самото състезание е „Млади надежди”, защото то е в две части – първата е за начинаещи, които не използват защитната екипировка, специфична за кендо, и те се състезават на „форма” – правилна стойка на тялото, силен боен дух. А втората част е за хора до първи дан, които ползват екипировка, тренирали са доста време, но нямат международен състезателен опит, нивото им не е майсторско. Турнирът е за трупане на опит както за бойците, така и за съдиите, които при нас са по-напредналите състезатели.



- От кога вие се занимавате с този боен спорт, как научихте и започнахте да го практикувате?
- Аз се занимавам с кендо от неговото навлизане в България през 1990 г. Научих за този боен спорт съвсем случайно. Бях студент в НСА, бивш състезател по каяк съм. Когато японците направиха демонстрацията, в България никой не знаеше какво е кендо и аз реших да опитам. В началото бе действително трудно, неразбираемо, защото човекът, който ни показваше, не говореше никакъв друг език освен японски. От нас никой не владееше японски, нямахме нужната екипировка, не познавахме идеята на кендо. После получихме дарение на екипировка от японската федерация, а през 1992 г. от френската федерация поканиха 4-има българи на двуседмичен стаж с интензивни тренировки. Там успях да защитя първи дан и оттогава започнах да гледам по-сериозно на кендо, а не само като средства за развлечение. И така се занизаха дните и годините в тренировки, посещения на международни състезания, семинари с високо квалифицирани инструктори. През 1993 г. правителствена организация за сътрудничество на доброволци в чужбина – „Джайка”, ни изпрати инструктори по кендо. Вече шестима японски инструктори са идвали в България за по 2-годишен период на работа, които допринесоха изключително много за популяризирането на кендо в България и най-важното за разбирането на кендо от българите, защото все пак става дума за различни култури, различни нрави и история. След като влязохме в Европейския съюз, японците прецениха, че хората в България вече са достатъчно богати, имат средства, за да могат сами да се справят и изтеглиха офиса си от страната. Сега се опитваме колкото може повече от нашите членове да трупат опит в чужбина и най-добре в Япония.



- В страната на кендото е най-добре да се черпи опит, но успявате ли от финансова гледна точка да осъществявате такива сътрудничества?
- Да. Японската федерация почти всяка година организира семинари за инструктори, които аз лично съм посещавал 3 пъти. Напоследък имаме дори още по-добри шансове, тъй като един от нашите членове – Мартин Димитров, беше за 6 месеца в Япония. Беше студент в най-силния университет за бойни изкуства – „Кьокуши кан”, където тренировките са целодневни, много тежки. Когато се върна, нивото му беше значително по-добро, не само като практикуващ, но като разбиращ философията на кендо. За в бъдеще ще разчитаме изключително много на него. През август предстои други двама наши членове да посетят Япония за 10-дневен инструкторски семинар. Малко по-малко трупаме опит.

- Имате ли международни състезания, залегнали в календара на федерацията?

- Да, имаме международни състезания. Кендото е бойно изкуство, но се провеждат и състезания, в които победата не е единствената цел. На тези състезания се срещат много кендоки, които мерят своите сили и издигат съвместно нивото си. В международния календар има много състезания, но по обясними, финансови причини, ние не успяваме да участваме. Особено в състезанията за подрастващи почти ни е невъзможно да участваме, защото те обикновено са на доста скъпи места, което не можем да си го позволим. Ние даваме приоритет на участието си в Унгария, защото там е по-евтино, имат добре развито кендо и се опитваме нашите деца и юноши да участват поне там.

- Вашите синове тренират ли кендо?
- Малкият идва да тренира, но като всички деца понякога губи интерес и спира, после пак започва и така. Големият ми син тренираше, но сега влезе в училище, където му се налага доста да учи и прекрати. Може би обаче отново ще поднови занимания, тъй като осъзнава колко интересно и полезно е кендото.


Коментари
Още по темата