Защо ни отнемате волейбола?

Волейбол
Добави в Svejo
    Ивайло Пампулов 01/02/2016 10:05
Защо ни отнемате волейбола?

Те са само на 12 години, но от малки са във волейболната зала. Няма как да е по-различно в семейството на Атанас Малинов и Камелия Арсенова и на по-голямата им сестра Офелия, която вече стигна до разпределителка в националния отбор на Италия.


Микела и Ема Малинови (на снимката заедно с по-голямата си сестра Офелия) играеха волейбол в отбора на Басано (Серия В1 и в шампионатите при подрастващите), откъдето започна всичко и за Офелия Малинов.

 

Наскоро обаче от клуба се разделиха с треньора Атанас Малинов и съпругата му Камелия, която помагаше и дори се включваше в мачовете. Те обаче бързо си намериха нова работа - в клуба Лемен Волей в района на Бергамо. Проблемът е друг: от Басано отказват да прехвърлят правата на двете 12-годишни момичета и по този начин те нямат право да играят за новия клуб на родителите си.


Несправедливост, която двете изразиха в емоционално послание във Фейсбук, публикувано от профила на Микела:

 

"Как се живее в такъв свят? Някои се борят, за да живеят: деца, които са убивани във войните на големите; деца, които се борят, приковани към болничните легла; деца, които са изправени пред съда заради развеждащите им се родители; деца, които са сгазени на улицата от някой пиян в безсъзнание; деца, които са принудени да преследват мечтите на родителите си и след това стават опорочени, капризни и... все деца, деца, деца ...

 

Но има и деца със страст и мечти за реализиране. Има такива, които харесват спорта, музиката, модата, училището. И какво правим, когато големите не ни оставят шанс да правим това?


Харесва ни волейбола, хубав и забавен е, колективен спорт, в който отборът често става твое семейство. Така както се превърна за нас. Откакто сме родени, сме все в залата. От части заради това, че мама и татко работят там, от части, защото сестра ни играе и от части, защото го искаме и ние. И когато волейболът се превръща във всичко и ни го отнемат, как да продължим напред?


Имахме си нашия малък, но печеливш отбор. Момичета, гордеем се с вас, осем малки лъвици, готови да се изправят срещу всеки с мечтата да достигнат националния отбор, която обаче се изпари просто ей така. Бяхме едно голямо семейство, малки и големи тренирахме в залата, потяхме се по терените, шегувахме се и плачехме заедно. Хапвахме от закуските на Мери, домашните сладки, правехме си домашните заедно, че дори ходехме и на зумба ... И сега се питаме: защо всичко това трябваше да приключи?


Не бяха достатъчни безсънните нощи, изписаните писма и телефонните разговори, за да кажем какви сме ние. Искаме все още да играем. Защо ни отнемате волейбола? Оставете ни на мира. Защо Светът е направен така? Защо ние, децата, трябва да плащаме за капризите на вас, големите?


Уволнихте мама и татко, изхвърлихте ни от отбора и ни накарахте да сменим къщата, училището, учителите и съучениците, че дори и града. И ни отнемате и волейбола, нашата мечта. Какво ви направихме толкова, че да заслужим всичко това?
Всичките дни в залата, в които подавахме топките и когато помагахме на големите, чистихме терена, разнасяхме саковете и други такива неща ...

 

Само на 12 години сме, какво още трябва да платим, за да ни оставите да играем? Защо си го изкарвате на нас? Каква вина имаме? Накарахте ни да плачем, направихте ни лошо и не ви е достатъчно. Сега ни отнемате и волейбола. И ако Светът е така направен, по-добре да го разберем сега.

 

Кураж, деца. Един ден ние ще заемем мястото на възрастните и ще им припомним злините, които ни причиниха. Стига повече войни, пирати по пътищата и лъжи ... Искаме един по-добър свят!"

 


 

-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари
Betway