Катрин: Състезатели ми казаха, че взимам медал

Шорттрек, Олимпизъм
Добави в Svejo
    Анна Стоилкова 16/02/2016 16:33
Катрин: Състезатели ми казаха, че взимам медал

Минути след като взе бронзов медал на 500 м на зимната младежка олимпиада в Лилехамер, Катрин Маноилова се съгласи да даде интервю за Viasport.bg. И да опита да обясни как се чувства в момента, кога точно е разбрала, че печели отличие и какво е да се качиш на стълбичката по време на олимпиада и да гледаш българското знаме как се издига. Интервюто е обновено на 17 февруари сутринта с още въпроси за впечатленията на Катрин от "Лилехамер 2016".


- Как си Катрин?

- И аз не знам. Още не мога да осъзная какво се случи. Просто вълнението още е огромно. Залагах много на първата дистанция 1000 м и не знаех дали ще успея да се събера за 500 м.


- Получи ти се…

- Да, наистина. Два дни се опитвах да забравя какво се случи в първия ми старт и да се съсредоточа върху 500 м. Мислех, че след 1000 м състезанието ще трябва да го сложа в графата „Обица на ухото”, нещо като провал. Може би за това не тръгнах с големи очаквания на 500 м. На полуфинала пак стана проблем, защото на старта си сритахме кънките с рускинята Ангелина Тарасова и другите две състезателки ми избягаха много напред. От удара с кънките на съперничката ми пък моето желязо пострада и почти не можех да карам, но не се отказах. Гоних до край унгарката Петра Ясзапати и корейката Ким, но не успях да ги настигна.


- А в „Б” финала как беше?

- Всъщност беше много лесно. Още след старта бях доста по-напред от съперничките си и дори не се наложи да се влагам максимално. Дори накрая треньора ми Асен Пандов викаше само „Леко”, „Спокойно”, защото другите бяха далеч зад мен. 


- Кога разбра, че печелиш медал?

- Ох, беше странно. След като спечелих финал „Б” набързо се облякох в съблекалнята и излязох да гледам Големия финал. Бяхме се събрали с американския отбор и германката Анна Сейдъл, която спечели бронз на 1000 м, и гледахме какво се случва на пистата. Тогава стана сбутване във финала и Ана ми каза, че мога да взема медал. До тогава и през ум не мие минавала такава мисъл. За мен състезанието беше приключило. Дори и тогава не можех да си го представя, но в залата казаха, че има две дисквалификации и аз съм на трето място. Въобще не можех да повярвам какво се случва, но всички състезатели около мен почнаха да крещят и да скачат от радост. Просто това беше един подарък от съдбата за мен, за да ми покаже, че усилията ми не са напразни и всичко един ден ще ми се отплати.


- Какво е чувството да се качиш на стълбичката на олимпиада?

- Това е неповторимо чувство – да си горе и да гледаш как вдигат българския флаг. Страхотно е, не мога да го опиша.

 

- Как е атмосферата в олимпийското село?

- Ние - от шорттрека, фигурното пързаляне и бързото пързаляне, всъщност не сме в олимпийското село в Лилехамер. На около час път от града сме - в Хамер и сме настанени в голям хотел, така че не знаем как е. Сега ще имаме малко повече време и ще можем да отидем да разгледаме и селото. Но и тук обстановката е хубава и се усеща духа на младежката олимпиада. Все пак мисля, че в Лилехамер е съвсем друго. Там непрекъснато се организират различни забавления за отборите, на различни места, а тук всичко е само в хотела.  Във фоайето има фитнес, огромен ресторант, медицински пункт и други, както и няколко зали, в които се организират различни игри за състезателите. В едната от тях има плейстейшън, тенис на маса и други подобни, а в другата - екип от хора измислят най-различни игри, които са по-скоро образователни, но пък печелиш най-различни награди. Има игра за активност в запознанствата. Имаме едни чипове - ръчички и ако искаш да се запознаеш с някой, само си допирате чиповете и те светват в зелено, което означава „Вече сме приятели“. Така двете джаджи си разменят информацията. И после, когато си включиш твоята в компютъра, ти излиза името на състезателя, неговия фейсбук, туитър, снимки и разни други неща. Организаторите пък гледат колко си активен в запознанствата и те поощряват с награди – гривнички, селфистик, ленти за глава. Вече спечелих няколко награди от различни състезания. Има и игри тип викторини - да отговаряш на въпроси за олимпиадите, за спортовете и т.н., да редиш пъзел на олимпийска тема. Има и едно табло, където поставят идеите на отделни състезатели за развитието на техния спорт. В последните дни на игрите в Лилехамер пък ще бъдат определени най-креативните идеи. Аз участвам в този конкурс заедно с австралийката Джулия Мур, а идеята ни е да развиваме шорттрека в страните от третия свят.

 

 

- Някакви интересни неща организират ли се за състезателите извън хотела?

- Имат доста инициативи. Например имаш възможност да опиташ от спорта на другите участници. Организаторите определят в кои дни кои спортове ще са демонстративни и всеки, включително и треньорите, може да отиде и да се пробва. На мен са ми интересни шейните и се надявам да имам възможност да се пробвам.

 

- Не те ли е страх да се пуснеш по улея?

- Щом тренирам шорттрек, значи нищо не може да ме изплаши. Обичам адреналина, харесвам новите предизвикателства, така че ще се спусна с удоволствие ако стигна до там.


- Можеш ли да сравниш това състезание с някое друго, на което си била до момента?

- Няма нищо общо. Тук има толкова много хора от различни нации, различни спортове. Въобще е нещо грандиозно. Самата мисъл, че съм на олимпиада, макар и младежка, ме кара да се вълнувам, да съм горда, че съм извоювала мястото си тук.


- Разкажи какво се случи на първия ти старт на олимпиадата - 1000 мeтра.

- Чувствам, че съм в много добра форма, отлично подготвена и физически, и психически и дори мисля, че никога до сега не съм била толкова силна. На тренировките тук карах заедно с китайките, имах много добри времена и за това имах големи очаквания, въпреки че се стараех да не мисля за класирания и високи резултати, за да не се разочаровам. Просто не знам какво се случи на 1000 м. Един миг на колебание, на несигурност и резултата е на лице. Много трудно преживях този старт и за това гледам да не се връщам на него. Просто това ще ми остане урок за цял живот. Интересното е, че чувах всички наставления на треньора ми Асен Пандов, който ми викаше да не атакувам от вътрешната страна, а отвън, но бях като кон с капаци. Все едно някой друг се беше вселил в мен. В секундата, в която излязох от леда, знаех какви глупости съм направила, къде са грешките ми, въобще всичко ми беше ясно, но това е. Просто желанието, напрежението, всичко ми дойде в повече. Вече съм добре. Странно ми е обаче, че тази нощ спах като бебе. Мислех, че няма да мога да мигна, след като спечелих медал, но се случи точно обратното.

 

За успеха на Катрин, ЧЕТЕТЕ ТУК.


Интервю с треньора на Маноилова, ТУК.

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари