Учениците ни най-зле по четене, математика и науки

Viasport 13/03/2016 09:05

Учениците в България имат най-лоши резултатите в сравнение с връстниците си в Европейския съюз. Изводите са от мониторинговия доклад на Европейската комисия, посветен на образованието в страните от ЕС.

Ето и някои от неприятните тенденции в българското образование, изведени в доклада:

- България има най-висок процент от всички държави-членки на ЕС-28 на ученици с ниски постижения по четене, математика и природни науки;

- Процентът на заетост на наскоро дипломиралите се е 52,6%, а за ЕС възлиза на 70,8%;

- България и Румъния са на последните места по участие на възрастни (от 25 до 64 години) в дейности по учене през целия живот;

- Около половината от всички студенти в България учат в шест от общо 52 професионални области: икономика, администрация и управление, право, комуникации и информационни технологии, педагогика и туризъм.

- България е сред държавите-членки на ЕС, с най-висок процент на лицата на възраст между 20 и 34 години, завършили висше образование и заемащи работни места, които традиционно не изискват такава степен на квалификация.

България има и втория най-нисък процент от БВП, който се отделя за образование. Въпреки лекото повишение от 3,8 на сто през 2013 г., той остава доста под средното ниво за ЕС от 5 на сто, пише в доклада.

39,4 на сто от децата ни са с ниска функционална грамотност в четенето, което означава, че те на практика не разбират смисъла на прочетения текст. По математика този процент е дори още по-висок - 43,8 на сто. По природни науки зле са се представили 36,9 на сто от българчетата. В резултатите по четене на предпоследно място, непосредствено преди нас, е Румъния, а с най-малък брой ученици, които не разбират прочетеното, е Естония.

В доклада се обръща внимание и на трудния достъп до образование на децата в неравностойно положение, отбелязва се и че една четвърт от ромските деца между 7 и 15 години не посещават училище. Увеличил се е процентът на ромските деца в предучилищна възраст между 4 и 7 години, които посещават занимания, но все още той е под 50 на сто - 42,7%, се казва в доклада.

Сред препоръките, които комисията дава, фигурира и мнение при отпускането на субсидия на училищата да се взема под внимание това, колко ученици са го напуснали преждевременно. През 2014 година този процент е бил 12,9%. Всяко десето ромско дете над 16 години никога не е посещавало училище. 23% от ромчетата между 7 и 15 години са извън образователната система, посочва още докладът.

Делът на младите хора с висше образование между 30 и 34 години у нас се повишава. Всеки трети млад човек на тази възраст през 2014 г. е бил висшист.

Автор: Ния Караджова, материалът е публикуван в Клуб Z