Сашо Сръндев подвластен на три спорта

Лека атлетика, Триатлон
Добави в Svejo
    Александър Вангелов 25/06/2016 18:00
Сашо Сръндев подвластен на три спорта

На националния шампионат по крос-кънтри в Луковит на 5 март изненадващо бронзов медал при юношите до 20 години спечели малко известният Александър Сръндев.

 

Той отстъпи само на Спасимир Делибашев (Тракия Пловдив) и ловчанлията Георги Гергов. А остави след себе си рекордьора на стипълчейз Иво Балабанов и няколко други титулувани бегачи. Сръндев дори дръзна да поведе в първите обиколки по трасето, а накрая все пак не се предаде пред щурма на Балабанов за третото място.


Кой всъщност е Александър Сръндев, откъде дойде? Роден на 15 юни 1997 г. в София, Сръндев няма как да не стане спортист – баща му е един от основателите на бейзбола в България. От малък Сашо започва с различни спортове, без да се спира специално на някой от тях – ски, тенис, футбол, баскетбол, плуване. Покрай плуването се увлича и от триатлона, като не изоставя изявите във водните спортове и атлетиката.


През лятото на 2010-а Сръндеви отиват на почивка и бащата (уж случайно) го записва на първото му състезание в живота - на... акватлон (бягане и плуване). Това е и националният шампионат за юноши. Още в началото Сашо дръпва с челната група момчета в кроса. Заедно скачат във водата, но Сръндев първи излиза от нея.

 

На втория етап – пак бягане, Сръндев увеличава аванса си, за да финишира като национален шампион за момчета с цели 43 секунди аванс пред втория! Удоволствието и радостта от победата са огромни, чувството е неповторимо и съвсем ново! „Това ще ми е спортът, край!” зарича се Сашо. След две години Сръндев се съсредоточава само върху подготовката по триатлон (багане, колоездене, плуване), без повече да набляга само на плуването.

 

Срещата с треньора Емил Стойнев-старши съвсем не е случайна – баща му настоява Сашо да се готви именно при него. Стойнев забелязва сериозната природна издръжливост по време на бягане и редом с участията на биатлон (на Балканиади и даже на европейско първенство), решава да пусне Сръндев и на няколко атлетически състезания. Сашо показва задоволителни времена и заема призови класирания при профилираните атлети.


Някъде в средата на 2015-а тандемът Сръндеви решава да се раздели с Емил Стойнев. Следва неколкомесечна почивка. Но шило в торба стои ли? Александър отново почва да тренира в началото на тази година. Но при различни треньори за всеки вид спорт – плуването е в Левски, бягането в Юниверсал, а колезденето поверява на баща си.

 

„Родителите ми и мои приятели ме подкрепиха финансово, купих си един чудесен професионален велосипед и всичко започна отначало. Нали така се казва – като се затвори една врата, отваря се друга! Изпълнен с големи амбиции отново можех да тренирам пълноценно.”


Завръщането към леката атлетика се случва закономерно и обосновано. Отново бащата избира отбора и треньора. Спира се на Иванка Бонова, един безкрайно търпелив и всеотдаен треньор в областта на средните и дълги бягания. Избрани са и дисциплините – 5000 и 10 000 м, тъй като те максимално се доближават до дистанциите в триатлона.

 

„Свързахме се по телефона с Бонова, отидох на стадиона и се запознах лично с нея и с нейните възпитаници. Групата ми допадна почти веднага, почувствах се отлично между тях. С Красимир Димитров, Алекс Василев, Надежда Костова, Любомира Иванова, Калина Гяурова и всички останали като че ли негласно сключихме споразумение да си помагаме и да се уважаваме взаимно. Пък и всички ме приеха радушно и без резерви”.


Бонова внимателно наблюдава Сашо и преценява, че има шанс за добро класиране на зимния шампионат в Добрич. Записан е на 3000 м. Е, не успява да поддържа темпото на Делибашев, Гергов и Кънев, но и четвъртото място не е за подценяване, след тези пет месеца почивка!


С третото си място на шампионата по крос в Луковит Александър Сръндев е селектиран за Балканиадата по крос в Чуприя (Сърбия). Буквално часове преди заминаването обаче му се обаждат, че шампионатът се отлага заради обилните наводнения в западната ни съседка.

 



Добре, ще се търси реабилитация в дуатлона (планинско бягане и планинско колездене). Бащата на Сашо прави и невъзможното да намери средства и двамата заминават за Търгу Муреш, в сърцето на Трансилвания. Румънският град (заобиколен от юг и изток от Карпатите) дава „прекрасни” възможности за дуатлон.

 

„Състезанието беше на приблизително същото място, на което през 2015-а станах балкански шампион за юноши. Трасето обаче беше доста усложнено и организаторите така го бяха очертали, сякаш искаха да изтезават всички нас, участниците.

 

При колоезденото три-четвърти от дуатлонистите падаха от колелата си – беше толкова мокро, хлъзгаво и стръмно! Аз за щастие бях от тези, които останаха невредими на седлата на байковете. За моя изненада много от фаворитите не успяха да завършат. И на мен ми беше трудно, но... стиснах зъби и успях да запазя втората позиция.

 

Този сребърен медал се оказа първият по рода си от подобен формат състезания. След награждаването получих похвали от редица изтъкнати специалисти в триатлона. Обаче, тук, у нас, нещо не получих подобаващо внимание и интерес. Успехът ми, струва ми се, не беше оценен и популяризиран достатъчно.

 

Все пак баща ми беше основният „мотор”, който уреди участието ми в Румъния. Сега съм амбициран сам да си намеря спонсори и помощници, за да продължа подготовката си за други състезания по триатлон – те ще ми донесат несравнимо по-голям опит и рутина”.


Александър Сръндев завърши наскоро Втора английска гимназия. Сега се стяга за кандидат-студентските изпити в НСА. „Решил съм – кинезитерапия, а ако не ми стигне балът, ще се насоча към треньорски профил”.


Сръндев не смята да се разделя с атлетиката. „С г-жа Бонова се ориентираме към по-дългите разстояния – 3000 м, 5000 м, 10 000 м. Треньорката ме подготвя изключително добре, имам й пълно доверие и съм изключително доволен от напредъка ми в резултатите. Поопознах основните си конкуренти при юношите, ще се постарая да им дам сериозен отпор.

 

А за най-добрите в моята област - Митко Ценов, Милица Мирчева и Йоло Николов,  много се радвам, че успяха да си организират лагер в Кения. След толкова труд в африканската страна със сигурност няма да са много далечко бъдещите им успехи. А техните златни медали ще увлекат много повече деца и подрастващи за леката атлетика”.


В свободното от триатлона и атлетиката време Сръндев пак... спортува. „През зимата карам сноуборд и ски, през лятото обожавам да се гмуркам в заливите, да ловя риба или да карам сърф. Това ме поддържа непрекъснато свеж и в готовност. Иначе се опитвам да се подготвя за фотограф (непрофесионално), а вкъщи на лаптопа си обработвам заснетите видеа и клипчета по мой вкус”, разказва Сашо.


Ще има ли още прояви Александър Сръндев, след като приключи атлетическия сезон? „До декември в календара има още три състезания по дуатлон, освен това са предвидени и национално, балканско и европейско първенства за юноши. Още не мога да кажа със сигурност дали ще участвам. Разходите са извънредно големи, а за тях в момента се грижи само собственият ми баща. Ако някой ме забележи, може би ще намерим необходимите средства. Засега изчаквам...”

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари
Още по темата