Теодор Доможинов: Борбата ми е на сърцето

Борба
Добави в Svejo
    Анна Стоилкова 07/10/2016 11:40
Теодор Доможинов: Борбата ми е на сърцето

Борецът Теодор Доможинов се наложи в националния отбор за кадети в класическия стил тази година и заслужи първите си големи състезания в чужбина.

 

Той участва в категория до 76 кг на европейското първенство в Стокхолм (Швеция), където спечели бронзов медал и на световния шампионат в Грузия, където обаче не стигна до отличията. Защо обаче момчето избира точно борбата за свой спорт?

 

„Започнах да тренирам в родния ми град Белене, в местния клуб Класик, защото всичките ми приятели ходеха на борба и ми казваха, че е много забавно. След това обаче аз самият много се запалих и реших, че искам да продължа на по-професионално ниво. За това се преместих в София. Треньорите на родния ми клуб и на Левски проведоха някакви разговори и аз дойдох в столицата”, разкрива Теди.

 

Тогава той е на 12-13 години. Записват го в спортното училище "Васил Левски" и въпреки крехката си възраст той живее в общежитието и се оправя сам с всичко. „Родителите ми приеха моето решение да се преместя в София и не са ми правили проблеми. Застанаха зад мен и ме подкрепиха. Не съм изпитвал трудности с приспособяването, въобще. Аз съм свикнал да съм ту тук, ту там, защото родителите ми са разделени и аз съм ту при единия, ту при другия”, споделя 17-годишният младеж.

 

Теди се пребори за място в националния отбор за кадети и дебютира на европейско първенство

 

В спортното училище Доможинов е на индивидуален план, тъй като така може да отделя максимално време на борбата. Подготвя се сам по всички предмети и след това взима изпитите си. Иначе в залата прекарва по 5-6 часа на ден. Той е от щастливците, на които не им се налага да свалят килограми за турнирите.

 

Аз съм си точно в категорията - 76 кг, и нямам проблеми. Винаги съм кило отгоре или отдолу, така че не изпитвам трудности с това. Треньорите по принцип ни дават право сами да си изберем категорията, на която ще се състезаваме и аз предпочетох тази”, обясни Доможинов.

 

Много е щастлив, че тази година е заслужил мястото си в националния отбор за кадети и успя за пръв път да отиде на турнир извън България на Евро 2016 в Швеция. „На европейското срещите бяха тежки и беше доста трудно да стигна до медала. Арменци, руснаци, украинци бяха в моя поток и трябваше да се преборя. Аз тръгнах за Стокхолм с цел да спечеля медал, независимо какъв, не съм се целил в златото точно. Тъй като ми беше дебют, очакванията ми бяха малки, но исках все пак да постигна това, което си бях набелязал и се радвам, че успях”.

 

На световното първенство за кадети в Грузия обаче нещата не се развиха толкова добре за българина. Според него подготовката на отбора е била много добра, но може би не им е достигнал малко късмет, за да стигнат до отличията. Теди обясни, че в сегашния му клуб Левски има много момчета, с които да тренира и конкуренцията е голяма. Най-често той се готви с другия национал при кадетите Захари Зашев (до 69 кг).

 

Доможинов признава, че си има идол в спорта, но той не е борец, а футболист – Кака. Въпреки че е фен на отборния спорт, момчето от Белене признава, че никога не е искал да стане футболист, тъй като борбата го е привличала много повече. Състезателят, на който иска да прилича и от който се учи в неговия спорт пък е Армен Назарян. „Той е човекът в борбата”, категоричен е тийнейджърът.

 

Походите са честа практика в тренировките на борците

 

Теди обясни, че вече е свикнал с режима, който трябва да спазва в спорта и не му прави впечатление, че почти през цялото време е или на тренировка, или на училище. „Намирам и време да изляза с приятели. Обичам да ходим на кино, на дискотека, но се съобразявам все пак. А и има доста правила, които трябва да спазваме – не можем да пием алкохол, да пушим цигари, да излизаме след 22:00 часа от общежитието. Но на мен този режим не ми пречи. Иначе гледам колкото може повече от свободното си време да прекарвам в сън. Обичам да си лежа в леглото и да спя до късно, да си почина максимално добре”.

 

Голямата му мечта, както на всеки спортист, е медал от олимпиада. „Надявам се на отличие от игрите в Токио през 2020 г. Въпреки че все още ще съм доста млад, все пак ще се опитам. Трябва първо да се преборя за място в националния отбор, но нищо не се знае. Има много време до тогава – 4 години. Ще видим какво ще се случи. Ако не успея на тази олимпиада, ще пробвам на следващата”. 

 


 

-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари
Betway