Валентин Благинов: Не исках да ходя на волейбол

Волейбол
Добави в Svejo
    Анна Стоилкова 12/01/2017 13:35
Валентин Благинов: Не исках да ходя на волейбол

Валентин Благинов е част от юношеския национален отбор на България по волейбол до 18 г. Роден е в София и до 7-ми клас пробва различни спортове, преди да се запали по волейбола през 2012 година и да разбере, че това е неговото призвание. До миналия сезон играе в Левски Бол, но сега вече е състезател на Славия. Последното му лято се оказа доста натоварено откъм турнири. С националния отбор за юноши до 18 г. участва на Балканиадата в Сърбия за по-големите - до 20 г., но тимът ни успява да извоюва бронзовите медали. Преди това пък ученикът от 51-во СОУ в София участва в световното ученическо първенство в Белград, където той и съучениците му се нареждат 15-и. За съжаление още в началото на този сезон Благинов получава контузия в рамото, която се оказва доста упорита и той не успя да се възстанови за квалификациите за европейското първенство за юноши, които текат в момента и не попадна в отбора. За какво мечтае Валентин и как е започнал без желание във волейбола, разкри самият той пред Viasport.bg.

  

- От кога се занимаваш с волейбол?

- Започнах с волейбола преди 4 години през 2012 г. Преди това съм се занимавал с много неща – футбол, баскетбол и плуване. С тях обаче не съм се занимавал много сериозно. Футбол тренирах като по-малък в училище, но там не беше сериозно. С баскетбол се занимавах през лятото, когато имах повече свободно време, а на плуване тръгнах в 7-ми клас, но тогава учех за матурите и не бях много редовен. Иначе в плуването успях да взема някакви медали, но не от големи първенства. По същото време тръгнах и на волейбол и понеже нямах време за 2 спорта, избрах втория.

 

- А защо реши да се пробваш във волейбола?

- Защото съм висок. Аз в началото не исках да се занимавам с това, но вуйчо ми, който също е висок и родителите ми, ме накараха. След време обаче ми хареса и се запалих.

 

Вальо и съотборниците му в националния отбор U18 с бронзовите медали от Балканиадата.

 

- Какво ти хареса в този спорт, че успя да те спечели?

- Не мога много добре да го обясня. Хареса ми, че е отборен спорт, че има колектив.

 

- Ти беше част от юношеския отбор на България миналато лято, с който спечели бронз на Балканиадата във Върнячка Баня (Сърбия) при по-големите – до 20 г. Имаше ли време да си починеш между ангажиментите си лятото и новия сезон?

- Да, бях в Сърбия, където успяхме да стигнем до бронза. Съжалявам обаче, че не можах да участвам на Балканиадата за нашата възраст – до 18 г. в Добрич. По това време бях на световното ученическо първенство по волейбол в Белгард (Сърбия), където представяхме България с отбора на 51-во СОУ „Елисавета Багряна”. През 2015 г. спечелихме националния шампионат и така си спечелихме правото да участваме на световното. Класирахме се на 15-ото място от 32 тима. Доколкото разбрах от всички участия на български волейболни отбори при момчетата на тези ученически игри, ние сме на най-предна позиция. Между двете състезания имах около месец, така че успях и да си почина през лятото.

 

-  Кой води подготовката на ученическия отбор за това първенство?

- Надя Велева - майката на братята Валентин и Георги Братоеви. Отбора беше от момчета от едно училище, защото в 51-во СОУ сме предимно волейболисти. Тя събира учениците, които отговарят на възрастовата граница за шампионата и започваме подготовка.

 

- Получи контузия в началото на този сезон. Как върви възстановяването ти?

- По принцип не изпитвам болки в рамото, но все още се усеща, че не е стабилно. За съжаление не успях да се възстановя за квалификациите за европейското първенство и не попаднах в състава.

 

Лостовете са голямата страст на волейболиста, но вече няма време за тези си екстремни изживявания.

 

-  Направиха ли ти някаква по-специална програма за възстановяване?

- Да, кинезитерапевтът на мъжкия национален отбор Петър Атанасов ми изготви план. Ходих на физиотерапия, на плуване – за допълнително заздравяване на рамото. Но все още не може да се възстанови.

 

- До къде стигат мечтите ти във волейбола?

- Колкото може по-нагоре. Национален отбор младежи, след това мъже и така. Силно се надявам травмата да отшуми напълно и да нямам проблеми в бъдеще с рамото. Доколкото ми казаха докторите – няма да има проблем в бъдеще.

 

- Какви са интересите ти извън волейбола?

- Събираме се с приятели навън и играем различни игри – баскетбол, футбол и така. Преди имах една страст и ходехме по лостовете и правехме някои доста екстремни неща, премятания и т.н. Луда работа. Но вече не ми стига времето за такива неща.

 


-----

Абонирай се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Стани фен на Viasport във Фейсбук и следи всички новини за подрастващите


Коментари