Волейболът - все още достъпен за децата

Viasport 19/04/2017 10:20

Поредицата ни за таксите, които се заплащат от родителите всеки месец, за да могат техните наследници да се занимават със спорт, продължава.

Този път ще разгледаме каква е ситуацията във волейбола - как се издържат клубовете в този спорт, станал един от най-любимите на българските зрители, особено след успехите на националния отбор в последните години.

Между 30 и 50 лева на месец - толкова най-често плащат родителите на подрастващите за тренировки във волейбола у нас. Почти навсякъде в България заниманията на децата във волейбола са платени. Размерът на таксите зависят от различни фактори, сред които населеното място, големината на клуба и степента на подкрепа, която Общини и кметове оказват.

Въпреки различията в отделните области на страната обаче максималното заплащане е 50 лева. Така волейболът все още се нарежда сред спортовете, които не само се радват на популярност, но и са по джоба на хората.

Каква обаче е ситуацията в детайли? В доста от клубовете таксата е основен източник на приходи, като с набраните средства се заплащат наеми на залите и треньорски заплати. Такава е ситуацията с частните клубове. Например, в столицата такива са ЦПВК (Централен волейболен полицейски клуб) и волейболна академия Стойчев-Казийски. Там се плаща максималната такса от 50 лева.

_{В академия Стойчев-Казийски таксата е максималната за страната - 50 лв.}

Други частни клубове обаче взимат по-малко – по 30 лева, но пък ползват спортнити салони на някои училища у нас и правят кооперация с тях. Такива са Люлин и Ахил, които така могат да си позволят по-ниски такси.

В столичните грандове ЦСКА, Левски, Славия и Локомотив децата плащат само докато с подготвителни групи, но след като бъдат привлечени в отборите, които участват в календара на БФВ, таксите отпадат. Докато се учат на основните похвати във волейбола децата в школите на тези отбори дават по 30 лева всеки месец, като само в Славия вноската е по-висока – 40 лв.

В някои от по-малките населени места пък подкрепата на Общините играе голяма роля за развитието на волейбола. В провинцията повечето от спортните зали са общинска собственост и това облекчава условията за ползване от клубовете.

Освен това някои кметства отделят специални финанси за волейболните клубовете от бюджета си, което пък води до допълнително намаляване на таксите, а в някои случаи и до безплатни занимания. Примери за това са Монтана и Етрополе, където тренировките на подрастващите са напълно безплатни.

_{Отборите на Етрополе получават голяма подкрепа от Общината и децата не само тренират безплатно, но и получават екипи и други неща.}

В тези два града клубовете дори поемат разходите за екипировка, спортни лагери и други неща като улесняват максимално родителите и привличат много деца към спорта. От началото на 2016 година Общинският съвет в Етрополе гласува дори увеличение на бюджета, отделян за този спорт, като от клуба дори ползват общински автобус, за да превозват децата за състезания.

В други, по-малки населени места, Общината помага частично, като там се заплащат месечни вноски, но те са по-скоро символични по размер. Таксите в тези градове са в порядъка на 10-15 лева, което се приема много положително от родителите. Пример за такива облекчения са Кърджали, Димитровград, Разлог, Панагюрище и други.

_{В грандовете ЦСКА и Левски плащат само начинаещите, докато заслужат място в някой от отборите на клуба.}

В останалите градове в страната средната такса е 30 лева. Именно такава заплащат и на местата, където волейболът вече има сериозно присъствие и школите отбелязват голям напредък - Пловдив, Добрич, Варна и Бургас например. Набраните средствата се разпределят по различен начин, като при едни отиват за клуба, а при други за поддръжка на залите и заплати на треньорите.

За таксите в плуването, четете ТУК.

За членския внос в леката атлетика - ТУК.