За ползите от полския опит

BGswim.com 29/04/2017 12:44

Майката на състезател от варненския клуб по плуване Албатрос 2001 Елица Димитрова разказа изключително любопитни неща за това как се прави състезание по плуване в Краков (Полша).

Жената е очарована не само от отношението на домакините към гостите, но и от организацията на самия турнир, както и от някои наглед съвсем простички неща като хартия в тоалетните, която не свършва, чистотата и реда. Ето и целият разказ на една майка, която предпочита детето й да е в басейна, вместо пред компютъра или телефона.

„Ето, върнахме се от поредното състезание и сякаш много ми се иска да споделя с вас впечатленията си от него. Пиша като родител, без да коментирам резултати, постижения и медали, които са спечелили децата или са пропуснали за тези три състезателни дни.

Още с пристигането ни в Краков бяхме посрещнати като скъпи и очаквани гости от организаторите на турнира. Не просто настанени в някакъв хотел. Домакините ни се погрижиха всичко да е удобно за нас. Дори ни осигуриха преводач, който ни съпътстваше през цялото време.

Състезанието се провеждаше в Заберзов - малко градче на 15 км от Краков и има статут на регионално състезание на област Краков – 25-метров басейн. Участваха 480 състезатели от възраст 10 до 18 години (по същото време в Краков течеше турнир за по-големите). Децата бяха разделени в четири възрастови групи, електронно засичане с уредба.

На пръв поглед състезание, като състезание - наблюдавали сме много такива. Влизайки на басейна, обаче започнаха разликите. Базата - басейн с не много големи трибуни, не много нов, но поддържан и ремонтиран, с работеща вентилация. Тоалетните бяха чисти и представете си с тоалетна хартия, която не свърши за трите дни. До басейна има спортен салон, тип многофункционална зала за баскетбол, волейбол и хандбал. Целият този спортен комплекс представлява спортната база на едно основно училище (до 8 клас) в Заберзов.

Като гости ни настаниха в спортния салон, където имаше трибуни, маси и столчета. Сервират се кафе, чай напитки, обяд. Има инсталиран огромен екран с картина от случващото се на басейна, като всеки коридор се надписва с името не стартиращия и след края на всяка серия се изписват класирането в серията и резултата (все едно че сте си в къщи пред телевизора и наблюдавате олимпиадата например).

_{Децата на Албатрос 2001 се чувстваха като истински звезди на състезанието в Полша.}

В този салон всички участници, които в момента не плуват или загряват, изчакват старта си. Не мога да се въздържа и да не кажа, че не видях нито едно дете с вперен в телефона поглед. Или играеха на волейбол помежду си, или си говореха, или загряваха енергично. Имаше някои деца със слушалки, определено слушаха музика. Не видях бягане, блъскане.

Започна загрявката в басейна. 460 деца в този 25-метров басейн - и това сме виждали. Но не съвсем. Първи коридор е отделен само за скачане и обръщане. Опашката за чакащите е около 30 човека, но те търпеливо са се наредили и никой не избутва другите. От другата страна има още 30 деца, чакащи да правят обръщания. В останалите коридори има по 20 плуващи, другите изчакват- някой като излезе - влизат те. Строг ред, който създава спокойствие. Свирката за край на загрявката е съпътствана с пускането на флагчетата във водата и за 1 минута всички са навън без многократно умоляване по уредбата. Раздават стартовите листи.

Представете си всяка серия е с точен час. Обявена е и междинна загрявка от 30 мин. в средата на сутрешните полудни, когато текат подборните серии, т. е. като минат примерно две дисциплини има 15 мин. почивка, след това 30 мин. загрявка и тогава започват други две дисциплини. Почивката на обяд е около 2 часа.

Започва състезанието. Извеждат съдиите - облечени в снежнобели екипи, баджове с име и ранг (поне двама бяха с международен клас). Стартовете тръгват един след друг, спазвайки точно минутата, обявена на стартовия лист. Това не се промени за трите дена от състезанието.

Извеждането на финалистите става като на европейски и световни първенства, без значение от възрастта на състезателя. През цялото време атмосферата е уникална. Водещият представя всеки от финалистите с по няколко думи за състезателната му кариера и постижения, после готовност за старт. Тишина и скок. Залата избухва в подкрепа на плуващите и последващи аплодисменти. Награждаванията e с музикално оформление, професионални снимки като при нас.

_{Загрявката на 460 деца в 25-метров басейн не е просто нещо, но поляците го направиха да изглежда такова.}

За всички участници има подаръци- плувна шапка, бутилка за напитка. Спонсори на турнира са марката Michael Phelps, Aqua Sphere и няколко местни фирми( пекарна за понички, завод за минерална вода). Осигурени са награди за медалистите очила, педълси, томболи с по- големи награди- куфари, сакове Ipod, награди за най- добри постижения -плувно оборудване. Почерпка за всички състезатели, съдии и треньори.

На басейна имаше 4 камери- една стационарна, две с оператори и една подводна. Излъчваше се пряко по интернет и по местната телевизия с интересни факти и интервюта (взеха интервю и от наша състезателка и треньорката ни). Предаването беше направено от професионални оператори и журналисти. Ако имаше такава възможност и при нас може би нямаше родителите да се тъпчем в задушните и тесни трибуни с едничката цел да зърнем децата си. Щяхме да се разположим удобно в къщи, оставяйки въздух и спокойствие на басейна за състезаващите се.

Имам още много впечатления, които не знам точно как да класифицирам. Разбрах че в градчето, в което се проведе състезанието, има още 7 басейна - всичките 25-метрови за около 30 000 жители. За Краков тази цифра е повече от 50 ( нито един 50-метров) - 1 милион жители население. Клубът организатор има около 100 картотекирани състезатели и още толкова некартотекирани с 8 треньора.

Таксата за тренировки е почти десетократно по-висока от средната за Варна. Басейнът работи от 6:00 до 20:.00 часа без прекъсване. Собственикът на клуба тренира 8-12 годишните, защото смята, че това е най-важната възраст за изграждането на един състезател.

Разликата от нашите турнири е и масовото участие при големите възрасти- 16-18 годишни, които при нас не пълнят и една серия. Не искам да правя изводи, просто се радвам че можах да се насладя на тази атмосфера от първия ред. Иска ми се иска да върнем жеста на поляците и те да се почувстват по същия начин, по който ни накараха да се почувствахме ние.”

Снимки: авторката и водачката на групата Радка Данаилова