Един час на Георги Младенов в „Хаджи Димитър”

Баскетбол
Добави в Svejo
    Даниел Мечикян 09/05/2011 13:18
Един час на Георги Младенов в „Хаджи Димитър”
Откритият урок по физическо, който води баскетболната легенда Георги Младенов  с децата от четири училища в столичния квартал „Хаджи Димитър” си заслужаваше. В следващите редове ще стане дума за баскетбол, лека атлетика проблеми, но и за страхотен пример на детска солидарност. Но нека започнем по реда на номерата.


Новата седмица за учениците (4-6 кл.) от  24-то СОУ „Пейо Яворов”, 95-то СОУ „Проф. Иван Шишманов”, 143-то ОУ „Георги Бенковски” и домакините им от 42-ро ОУ „Хаджи Димитър” започна повече от добре.

„За втора година Георги Младенов прегръща идеята на МФВС и ще подкрепи кампанията „Аз обичам спорта”. Този път той ще бъде придружен от най-добрия реализатор у нас, състезателя на Левски Арън Харпър. Целта е двамата заедно да мотивират децата към системни спортни занимания и любов към баскетболната игра”.

Това пишеше в анонса за събитието, качен на сайта на Министерството на спорта. Не съм сигурен дали малчуганите от днешния час ще са по-мотивирани „към системни спортни занимания и любов към баскетболната игра”, но със сигурност те се докоснаха до големия спортист Георги Младенов, някои от тях, без и да подозират кой точно е човекът с черния анцуг.


Всичко е готово часът да започне.

В 11 без 10, в двора на 42-ро ОУ „Хаджи Димитър”, което се е сгушило между блоковете в едноименния столичен квартал, цареше приятна суматоха. Момчетата и момичета от определените за открития час класове се забавляваха със стрелба към шестте коша в двора. Започнаха да идват и техните връстници от трите съседни училища, които бяха поканени за интересното спортно занимание.

Оглеждам се и търся звездата. Не американската, тя е прелетна. Търся човека, чието име бе синоним на баскетбола у нас близо 20 години. Георги Младенов се е подпрял на ремонтирания физкултурен салон и спокойно си говори с един от учителите. Събеседник не, ами легенда. Всеки, който влиза в двора отива да го поздрави със своя спомен за някой мач, кош или тройка, който големият играч с номер 12 е оставил завинаги в съзнанието му на запалянко. Наблизо е и американският  стрелец на Левски Арън Харпър, който скромно седи на една от скамейките и си говори с децата.

Начало
В 11:15 учениците са се събрали и започва официалната част. Тя е само няколко минутки, колкото да запознае присъстващите с целта на този очевидно по-различен час по физическо. След това баскетболът увлича малчуганите в двора. Малко загрявка и стрелба от наказателната линия. С оранжевата топка в ръка мъжът, който догодина ще направи 50 години, се преобразява. Погледът, осанката – всичко е насочено към таблото и магическия ринг, около който се върти целият му съзнателен живот.


Може би някой от тях един ден ще стане новият Георги  Младенов.

„Започнах да тренирам на 9 години. Баща ми, Бог да го прости, ме запали за баскетбола, който се оказа моят живот. През останалото време ритахме футбол, а ако нямаше достатъчно хора за два отбора играехме на ръбче, тичахме, занимавахме се с какво ли не. Но през всичките тези години спортувах, защото истински обичах играта. Сега пият бири на два метра от училището... Трябва да се тръгне отнякъде за съживяването на спорта у нас” – Младенов изглежда повече от убеден в това, което казва.

В силните си години на полето и извън него, той не беше светец, но и кой от нас може да каже с ръка на сърцето, че е безгрешен. Днес той изглежда силен и мъдър, с прошарени коси и остър поглед,  здраво стъпил на блестящата си кариера и преосмислил годините, които е оставил зад гъба си.


Харпър бързо намери общ език с децата - този на баскетбола.

Часът тече бързо, мачовете между отборите на училищата се играят с желание за изява. Съдийстват учителите, а под два от кошовете за правилата на играта следят Младенов и Харпър. Децата "палят" кецовете и паданията на студения асфалт не ги плашат. Настроението е отлично.

„Нормално е това да ми носи удоволствие. Аз имам две деца и логично бързо се сприятелявам с малките. Синът ми учи и играе баскетбол, но това се случва в 10% от времето му. През останалото той е в интернет. Трябва да използваме популярността на значимите личности в българския спорт, за да променим това съотношение. Всяка една инициатива, което може да накара децата да излязат и да играят баскетбол, футбол, волей... трябва да се подкрепя”, добавя Младенов. Той продължава да говори с апломб и лекота за темата на живота си.

„Първо трябва да обичаш нещо толкова силно и да разбереш, че трябва да се учи, независимо от нивото, което си постигнал. Трябват и апостоли – хора, които да запалят искрата на спорта у децата. Тези хора да ги подканят, подкокоросват, да ги подбутват и, ако трябва, да ги дърпат, но да им отворят очите за спорта. Сред тези деца може да е новият Стоичков или Глушков. Тук да е следващият българин, който ще играе в НБА. Всеки има шанс да покаже колко добър може да стане в бъдеще”.

Оглеждаме се за Апостоли на спорта в двора и бързо откриваме един, който не спира да се грижи за по-доброто бъдеще на децата, макар и пред пенсия. Това е учителката по физическо възпитание Таня Давидкова. Бивша лекоатлетка, майстор на спорта и треньор в Левски. От десет години тя е учителка в 42-ро ОУ "Хаджи Димитър". „Опитваме се да предложим колкото се може повече възможности за спорт на децата. Водим ги на плуване в "Люлин", имаме отбори по лека атлетика, баскетбол, волейбол и ръгби. Зимата ги качваме на Витоша на уроци по ски. При нас часовете по физическо не са имитация, а  почти всеки ден имаме и извънкласни занимания”, пояснява Давидкова.

Признание
Това не остава незабелязано в Министерството на образованието. В две поредни години тя е наградена за „Учител на годината по физическо възпитание”. Нейните възпитаници са сред най-добрите на ученическите игри, което си има и неприятна страна.

„Тази година не ни допуснаха до състезанията по лека атлетика, защото не съм била на техническата конференция. Аз бях със счупен крак, а колегата ми Любомир Любенов беше с отбора по баскетбол. От страх да не ги бием пак, лишиха нашите деца от това състезание, но ние нямаме от какво да се срамуваме. На първо място желаем децата да спортуват, а след това идват и тези, които искат и имат данни за по-сериозни постижения. Удоволствието и ползата от играта за нас са приоритет", казва Давидкова, която открива за спорта и младата звезда на леката ни атлетика Карин Околие.

Завършваме разговорите с компания от 24-то СОУ. Петър, Георги и Краси са доволни. „Завършихме на трето място, но играхме добре. Получихме баскетболни топки и фланелки. Беше много весело, а и е последният ни час за днес”, в един глас ми казват те. Оказва се, че момчетата не знаят кой е Георги Младенов, но вината тук не е тяхна. Харпър е познат на двама от тях, които се интересуват от баскетбол. Има и трениращи – единият самбо, а другият - баскетбол. „Родителите ни подкрепят, а и оценките ни не са лоши. Все пак училището е на първо място, но, ако човек има желание, ще намери време за всичко”, коментира Павел. На неговите години аз не бях така убедителен, но сега се съгласявам с мнението му и искрено му пожелавам успех в учението и спорта. Децата се прибират в добре познатия им панелен квартал.


За всички отбори имаше купи и медали.

На тръгване разбирам, че учениците от 42-ро училище вече са издържали първата си важна матура в живота. В края на миналата година те организират страхотна кампания за събиране на средства, които са нужни за лечението на малката сестра на тяхна съученичка. Събуден е целият квартал, а касичките за дарения са разположение във всеки магазин, кафе и павилион. На коледното тържество, в актовата зала на училището, те трогват затрупаните от ежедневните проблеми свои родители. Парите са събрани, а около Великден момиченцето е успешно оперирано в Израел.

Звънец
Един час по физическо, а толкова много истории...
Кампанията „Аз обичам спорта” изглежда добре, но е само кампания. Когато тя стане държавна политика и ние, и факторите от жълтите павета (по думите на самия Младенов), ще сме издържали и тази наша матура. Засега (с променлив успех) продължаваме да учим и (по традиция) да се мъчим.

A децата? Децата имаха чудесен час по физическо, в който на гости им бе самият Георги Младенов.


И накрая, един безплатен съвет към нашите приятели от прес отдела на Министерството на спорта. За следващия урок подгответе дискове за децата с информация и клипчета за кариерата на звездните им преподаватели. Това би било от полза за всички.


Часът завърши със снимка за спомен.


Снимки: МФВС


Коментари
Betway