Синът на Таня Богомилова мечтае за НБА

Баскетбол
Добави в Svejo
    26/05/2011 17:50
Синът на Таня Богомилова мечтае за НБА

По време на финалния мач на държавното по баскетбол за юноши до 18-годишна възраст едно високо, русо момче привличаше погледите в зала „Универсиада”. Неговият отбор не стана шампион, нито пък той спечели индивидуален приз. Лекотата на баскетболните му движения, точната стрелба, чадърите, пасовете – въобще всичко вървеше в играта на това момче. Но… само до почивката. После нещата като че ли тръгнаха на зле, той направи няколко грешки, а тимът му не успя да защити титлата си предходната година.

 

По време на финалния мач на държавното по баскетбол за юноши до 18-годишна възраст едно високо, русо момче привличаше погледите в зала „Универсиада”. Неговият отбор не стана шампион, нито пък той спечели индивидуален приз. Лекотата на баскетболните му движения, точната стрелба, чадърите, пасовете – въобще всичко вървеше в играта на това момче. Но… само до почивката. После нещата като че ли тръгнаха на зле, той направи няколко грешки, а тимът му не успя да защити титлата си предходната година.

От трибуните, въпреки стройните агитки и на двата състава, на моменти се извисяваше гласът на неговата майка. За по-непросветените появата на Таня Богомилова и Георги Дангалаков в баскетболната зала би предизвикала недоумение. Не обаче и за запознатите – все пак става въпрос за техния син.
Да, няма грешка! Георги Дангалаков-младши се изявява повече от успешно на баскетболното поле. Той играе за тима на Овергаз, който загуби въпросния финален мач от Евроинс Черно море (Варна).


Георги Дангалаков (вдясно) по време на финалния мач.

 

ПЛУВАНЕТО
За да не изневерява на традицията, и малкият Жоро бил пробван в басейна. Плувал първо при една треньорка, а после и при баща си. „Не ми харесваше – водата беше много студена”, признава днес младият спортист. Естествено, като всяко момче – тренирал малко и футбол. Докато един ден негов приятел не го завел в баскетболната зала…
И ако някой си мисли, че родителите му са се опитали да го разубедят и на всяка цена да го върнат в басейна, жестоко се лъжат. „Мама и тате винаги са ме подкрепяли. Никога не са ме карали нещо насила. Казват ми, че аз мога сам да реша какво да правя и аз избрах баскетбола”, откровен е Георги.


С майка си Таня Богомилова


И със сигурност златният тандем от игрите в Сеул’88 не съжаляват за избора на сина си. „Бориха се момчетата, ама какво да се прави – загубиха – споделя Таня Богомилова на излизане от залата. И после състезателният й дух не издържа и започва все повече да се пали: Аз щото съм била в индивидуален спорт и не знам, но много са нервни. Трябва да играят по-спокойно. И нещо хич не се борят под коша. Идеше ми аз да скоча от трибуните… Може би щото гледам много НБА”, допълва с усмивка именитата ни плувкиня.
Георги Дангалаков признава, че всичко, което е научил в баскетбола дотук дължи на първия си и единствен досега треньор – Янко Янчев. Играел баскетбол и в училищния отбор, но започнал сериозно да се занимава, едва като отишъл в Овергаз и започнал да изпълнява указанията на Янчев.


Младият баскетболист до статуята на Меджик Джонсън пред "Staples center"


ОБРАЗОВАНИЕТО

Младият талант вижда бъдещето си като професионален баскетболист, макар да споделя, че не иска да изпуска и образованието. „Все пак спортът е до време, а образованието е за цял живот”, научил е от рано тази максима в живота. Въпреки че му остава още една година до дипломирането му в спортното училище на ЦСКА, Дангалаков-младши още не е започнал да мисли къде и как да кандидатства. По всичко обаче личи, че ще продължи семейната традиция и ще отиде в колеж зад Океана, както неговата по-голяма сестра Ана. Бившата плувкиня, участничка на игрите в Атина 2004, завърши 5-годишното си обучение по бизнес и хотелиерство в Лас Вегас и сега работи по специалността си там.


Със сестра си Ана в САЩ


Младши посещава сестра си всяко лято, но признава, че още не е успял да гледа мач на живо от Лигата на извънземните. Когато е в Лос Анджелис обаче задължително е облечен в екип на „езерняците”. Любимците на Жоро са Леброн Джеймс и Дуейн Уейд, но това не му пречи да смята, че европейският баскетбол е по-силен от американският. „НБА е по-скоро шоу, зрелище”, казва малкият Дангалаков, който е висок „само” 199 см.
Споделя, че не чувства тежест от спортната слава на родителите си, но винаги си има едно на ум, че името, което носи е дало много на спорта ни. „Дори и нищо да не постигна в баскетбола обаче, моите родители ме подкрепят и стоят зад мен, което е много важно за всеки млад човек”, казва Жоро.

ЗАБАВЛЕНИЯТА


Забавленията и дискотеките не са тема табу за младежа, въпреки че: „гледам повече да спортувам, защото това е моето бъдеще”. Радостен е, че има много приятели във и извън спорта и че може да общува на воля с познатите си за всичко. „Държа много на приятелите си - откровен е младият играч на Овергаз, но допълва: Обичам баскетбола и не знам как бих се справял без него. Мечтая да играя в някой голям клуб на професионално ниво, независимо дали в Европа или Америка”.

НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР

Първото стъпало към големия баскетбол обаче минава през повиквателна за националния отбор. Досега Жоро не е попадал в представителна формация на България и горещо се надява да бъде повикан от селекционера Любомир Минчев за предстоящото европейско първенство, дивизия „Б” в неговата възраст, чийто домакин ще е Варна. „За всеки играч е чест да попадне в националния, но в крайна сметка каквото преценят треньорите – това ще е”, заключва философски Георги Дангалаков.

 


Коментари
Betway